Join the new world

Да си начеша крастата и да се пробвам пред комисията Таблов.
Макар че този път журито строго,даровито.Абе изобщо висока летва.

Бях малка рунтава дзвератка, /пардон катеричка с дваж по пухкава опашка.Очички - две бадемчета, пък ушичките......... .Всъщност май доста слъгвам. Катеричка бях но много много не се катерех че беше доста заледено околовръст.Пък и не бях пухкаво-мила, бях Саблезъба катерица.
Но подкарах игрицата без да чета много много. Почувствах се като младо ромче дет не е ходило на школо но бързащо да заграбва с шепи от песъчинките на животеца.И така бързо пораснах че на 29 се оказах стара,безпарична и слаботелесна катерица.Имах си вестниче със сто тридесет и шест абоната.🙂
И много много приятели.То само това ми бе ценното. За разлика от реалният живот тук поне човек може да се прероди по собственна воля.Така и сторих. Сега съм пухкаво очилато мече-клече-буболече.Освен че съм закръглничко изглежда съм от левицата с тази алена розичка. Но уви играта ме увлича да се бия, и пак повтарям грешката да раста бързо,много ама найстина много бързо.А не трябва,.......зная.Като порастеш високо но тъничко дръвче такива бури те блъскат........... . Но какво да се прави , характер. Може пък пак да се преродя. Но......... надали. Ще си играя слаботелесна : ни войн, ни бизнесмен и уви няма да съм журналист .Ще се раздавам за е. Българите .
Е колкото мога.И когато мога. С каквото мога.
Но сега малко за спомените ми в е.републик.
Както казах бях малка съблезъба катеричка.Гонех си жълъдчето по един бял ледник.Около мен студ, скреж и лед. Но пък отразената слънчева светлина струй от вред. Абе красиво нооо, студено. А в душичката ми освен скреж и мраз едно таквоз мрачно и самотно , абе думи нямам за това. Та гоня жълъда, той бяга ли бяга и се шмугва тарикатски в една цепнатина.Аз след него.
И попаднах в някакъв средновековен град. Мрачен, грозноват и доста смръдлив.Но пък топло, слънчево и различно. Подушвам с дългото влажно носле и потеглям.Тръгвам по ‘’булеварда на аскера’’.Вървя и от време на време приклякам да се прикрия от свистящите куршуми.Голямо пуцане е тук.
Всеки награбил някакво оружие стреля по каквото му се изпречи на пътя.Кратка среща с една акулка- Дим да ме няма и със мечо Сандо Грифин.
И сега Аз вече зная играта да играя.🙂 Зная за медалите и тяхната цена.Мятам се да ги ловя . Тъкмо съм си се раздала на мах, изпуцала съм и последната стотинка. С удоволстви си чакам битката да свърши че да се замогна.И хоп греда от някаде долитат хищни птици.Медала вземат и отлитат, оставят ме без пукната пара и без надежда(:.Криввам по друга уличка.Хващам се на работа. Пак трепти надежда, утре съм в играта.Заплатата малка но пък май е по висока от тази в реалката.Тук все пак с дневен надник можеш да си купиш 173 хляба. Е то и доста повече се гризва тук, но това е друг въпрос. От работа изнурена тътря се по булевард ”Бизнес’’Светвам се че мога да забогатея с предприемчивост и много труд.Копая някви нивя,после в мината дерзая.Бухалки дялкам и пирожки пържа.После на битака на сергията продавам.Пак греда.Всеки нещо тук продава,има молове и гастрономи.Де със таз сергия да се скрия ? Все нещичко изкарах и се бързичко от там разкарах. Припкам на някакъв площад но бързо свивам.Тамо се събрали политици нещо крикат, нещо ръкомахат и въздигат до небето свойто болно его. Пак си припкам след жълъдчето и се шмугвам в улицата ’’Журналист’’.
Тук е тясно, мрачно. Къщите надвесили са се злокобно. От две страни спират слънцето.Пробват да премажат пътниците мили.От балкони разни аватари ме засипват със слова.Сипят думи но и някви подозрителни неща.В средата на паважа мръсна вадичка тече, явно още нямат си канал.От висотата на грамадните тераси леят с гърнета,кофи и легени всякакви отпадаци човешки. Има течни, твърди , редки но са все кафево-жълти и смрадливи и ............... .Побягнах, ще се махам пак при ледника комай.Много нервно много негативно е във таз страна и този град.Свивам. Тук замерят ме с храна .Искат само абонат да стана,вестника да им Аз похваля. Няма нужда да чета.Пълня си торбите,вотвам,събвам и бегом.
Но ето свих по мъничка алея.Тук вили - спретнати красиви. Люлякови храсти и чемшири. Подравнено е от вред, и от слънчо е огряно. Тука музика звучи, организират се конкурси. Тук дарява се дори, на сираци и на люде във беди. Хората са маи ДОБРИ ?Тук живеят принцове,принцеси,рицари , измислени герои даже доктори добри.Людете комаи тадява са позитивни и с добри души. Сутрин с песен те посрещат.Вечер лека нощ ти пожелават.Тук и Аз оставам.Зная че със тези хора няма как снага да меря.Ни в конкурси, ни в добри дела.Но пък мога да ги слушам и да стопля студената душа.Пък когато счупи се леда .......... . Тогава може би ще полетя. Не ! Не ми се смейте, зная има нейде по света летящи катерици.Не всички катерици са саблезъби.🙂
Ух збравих че съм вече Мече.Крилати мечки май че няма ?
Нищо за сега тук оставам заради свестните души.