Join the new world

Моя прочит по темата „Избрано от спомените на един еРепубликанец” от конкурса "Мастилен лабиринт".

“Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш?”

ТОЙ стана рано - чакаше го поредната групова атака. Не беше велик хан, но бе достатъчно добър за да бъде от помощ на останалите в екипа. Но този ден щеше да е различен за него - един от генералите му имаше нужда от помощ:

- Рока, ще ми трябва помощ в една друга игра, не е много сложна - ще ти отнема не повече от 5 минути, освен ако не решиш да я играеш сериозно. Ето ти линк за регистрация и ако имаш нужда от храна казвай (кой би повярвал 2 години по късно, че храната вече нямаше да е основната липса в боя). Ето така се роди “злият” гений стоящ зад този вестник - един онлайн традиционалист.

Сезонът беше свършил, със сетни усилия бе докаран в топ 10 и кланът реши да обяви следващия за почивен. Но на нашето момче му е скучно - корабите му са безинтересни, мениджърските му сезони текат бавно и той почна да обръща повече внимание на онази “не много сложна игра”. Влезе в партия, влезна в скайпа на партията, започна да чете и да се образова - все пак ранна есен, а цяла зима има пред него. Започна се 4 месеца след раждането нашия играч почна да пълзи -нови запознанства, нови “противници”, нови дразнители.



“Един на баща и майка, един на вярна дружина”. Не, не точно това имах предвид, но мастилото вече изсъхна.

ЕДЕН беше майка и баща на нацията. Кажеха ли удри тук, той бе с първите редици,но не за слава, а за родната чест (откри заблудата си скоро след това). Нацията на бираше скорост като експресен влак, а той се движише по перона на бегом. Нищо че изоставаше постепенно, той се напрягаше и бягаше на максиму на силите. Нямаше Сърбия, нямаше Македония, нито Унгария или пък Словакия. Всички бяха покорени за извесно време, ех гордост голяма. И Той беше там и Той се биеше.

“Знаеш ли, мале, помниш ли куга бе, мале, зла зима, куга бе, мале, зла зима, зла зима, скъпа гудина.” Ох, пак се отплеснах. Ще трябва да се стегна, че спомените избледняват бързо.

На всяко нещо си има край. ЕДЕН си поиска и Турция, ние казахме не, а те : “Пък нас к’во ни боли” и така вярното куче на ЕДЕН напусна сградата с Война със съседите оттатък линията Малко Търново-Лесово-Капитан Андреево и новите брати от Гърция. Създадоха си пакта ТАУ(Турция-Аржентина-Украйна) и си “вързаха гащите” срещу набиращия пакт ЧеБуРашка (Чили-България-Русия). Пластовете бяха разместини на световно ниво, а ТОЙ се чудише как да изкара зимата. Заплатите бяха паднали главоломно, златите кюлчета се обезцениха, а светът се стягаше за избори по 3 пъти на месец. ТОЙ намери начин да препичели малко злато с труд и то независищо от времето. Така се роди този подлистник, който разгръщаш в момента, читательо - в разгара на едни президентски избори в лютата зима и малко след един знаменателен референдум.

Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". Оф, пак обърках мисълта си явно, за това мисля да карам по-плавно.

Тенис на маса който е играл и война със турция значи е видял. Тъй играгме месец-два, че дори и три, но Плато се изхитри - въздушен удар измисли и в Боливия ни презими. Започна “Одисея из пампаси” да бием аржинтински педе....., така де тарикати. Битка ни бе обречена, но мисията ни - успешна. Защитихме чилийския Бейбибум и разклатихме здраво гаучовците. Върнахме се в нашите поля, а Роката започна друга игра. На ниво интелектуало, закони да реди славно 🙂 .

Някои хора се раждат посредствени, някои хора постигат посредственост, а на някои им е налагана посредственост.

И пак пинг-понг с Турция, заигравка с Гърция, изтриване на Украйна, а аз редя закони - все пак лято е и някой трябва да се възползва от отпуската на “големите” риби. Нищо интересно - даже скучно е в кулоарите на парламента - колегите са кротки като агънца, а ме плашиха с парламентарната вихрушка.

Изляхох от парламента, влезнахме в министерството на младежта - работим усилено, а на международния фронт се оформя едно ново чудо - Новото Братство - КоТ. Вече не сме само ние с Чили, но с нас са и Южна Корея, Швейцария, Япония, Мексико, Перу и Парагвай. Не сме силни, но знаем че можем да бъдем. Дойде и Пакистан, но както дойде така и си отиде. Русия обаче не дойде - остана като приятел, но не и като член на КоТ. Жалко, ЧеБуРашка трябваше да е в основата на КоТ, но руснаците са твърди в позицията си - остават до закриването на Тера. А Тера умира, ЕДЕН вилнее, а ние нямаме много сила да ги одържим навсякъде. Нов проблем - Един се ражда и двама умират покрай него. След тера и Оне казват : “Финиш, нафта капут” и се разпускат. Много лошо вече е само Кот срещу Еден, но ние сме корави и ще оцелеем. Противника пирува и почва да оглежда за още щета която да прибере, но … не всичко е добре за тях. Четири от големите 5 не са с тях, а се събират. Създава се Контрол - силата на Тера и Оне заедно или почти. Тук са поляци, испанци, американци и бразилци. Слаби са обаче връзките - биха в състезанието за алианси, но след това се разделиха.

“България търси таланти” - еее, стига съм бъркал. Иcках да кажа, че търсим нови съюзници за КоТ. Сърбия не сакат, Македония се обедини с Индонезия в пакт и се присъединиха към нас, Бразилия - неутралит, а в Щатите избухва гражданска война покрай пробния период в КоТ. АБЦ се ослушват за нас, но не им стига смелост на всички - само Литва я има и се кандидатира, а Белгия решава да и прави компания. Швейцария не издържа и излезна поне за 1 месец от съюза, а силните ексОНЕ станаха ТВО. Във вътрешната политика всичко е като затишие пред буря.

“Научи ме да бъда различен... Научи ме да бъда прекрасен... Научи ме да бъда начало... Научи ме да мога да дишам... “