Из спомените на един еРепубликански Българин

Day 1,952, 10:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Jack the Weirdo
Здравейте, мили хора!

Пиша тази статия като част от конкурса Мастиленият лабиринт 2 на Д-р Таблов. Надявам се да ви хареса и да определите минутките, които отделите за нея като развлекателни...:

Той вървеше по средата на тротоара, сякаш му принадлежеше. Походката му беше уверена, почти идеално пасваща на широките рамене и едрото му телосложение. Стъпките му бяха сигурни, премерени и равномерни, сякаш нищо не можеше да ги спре, сякаш пронизващият вятър, който духаше срещу него, не съществуваше. Същият този вятър разрошваше кестенявата му коса и разкриваше неестествена, необикновена и дори крива прическа. Беше облечен просто, но стилно и с вкус - черни обувки, изчистени дънки и черно палто, гарнирано с кариран шал. Почервенелите от студа пръсти на едната му ръка стискаха "Тютюн" на Д.Димов, докато другата, също измръзнала, махаше свободно в стриктен такт с крачките му. Лицето - с груби черти, охранено и почти не се забелязваше, че е стиснал зъби заради студа, но в същото време това беше младо и изпълнено с живот лице. На лявата му буза едва забележима лежеше трапчинка, която правеше усмивката му симпатична и дори чаровна. Погледът му беше устремен право напред, някъде в пространството след края на улицата, след полето, което следваше и дори след магистралата и железопътната линия, които свързваха България със Сърбия и останалата част от Балканския полуостров.

Изведнъж той се замисли и спря. Заглавието на книгата в дясната му ръка го накара да запали цигара. Мислите му се върнаха назад повече от година, когато за първи път беше влязъл в Новия свят, сети се за първото писмо, което беше получил от тогавашния президент Таблов. То съдържаше приветствия, няколко полезни линкове към статии за начинаещи, които така и не прочете, линк към менторската програма, чрез която се запозна със Svetla1, и пожелания за успешна и приятна игра. Мислеше за Yamahata, който го беше приютил във военния си отряд и заедно с еБаща му - wazaabg, задоволявал глада му за храна и оръжия, за dzunka, която се превърна в еБавачката му. Сети се и за първата си статия, която беше събрала почти триста вота, за първите медали, за първото си членство в еПарламента, където се сблъска с тежките словестни удари на закоравелите депутатски мумии и лицето му несъзнателно се изкриви в саркастична усмивка. Накрая спомените се размиха и се превърнаха в приятното чувство, което изпитваше когато се запознаваше с нови и интересни хора, някои от които бяха достатъчно приятни за да нарече свои приятели.

Цигарата догоря, пепелта се отрони и падна някъде назад в миналото, при спомените, докато той продължаваше с уверена крачка и устремен в бъдещето поглед.

Благодаря на тези, които стигнаха до края! Ако статията ви е харесала, няма да се разсърдя на вот и дори шаут. Пожелавам ви приятна седмица, изпълнена с много и добри чувства!