[ПРЕВОД] Войната и столовете. Как това работи?

Day 1,938, 14:39 • Published in Bulgaria Bulgaria • by TIE-Fighter


Статията е превод на Война и стулья. Как это работает.

И така, войната с Полша върви по напълно очакван начин и може би е време, да направим определени изводи от тази ситуация, тъй като тя е доста показателна.
За начало нека погледнем списъка с нашите МПП.


Можем условно да то разделим на следните групи: ASGARD, pro-EDEN, EDEN... Помощта от тяхна страна би била доста осезаема и разбираема. Те се биха за Русия и за Китай против Полша. Особено се отличиха Германия и Франция за което - огромно благодаря. Всичките са наши бивши или сегашни съюзници неизпитващи особена любов към поляците.

Да разгледаме по-интересната част – CoT.

Въпреки че не сме член на алианса, то Русия с увереност може да се класифицира като pro-CoT: много неща ни свързват с България, Чили, САЩ, по-малките страни, а неотдавна беше проведена и съвместна военна кампания с Македония.

Та как изглежда тази война от гледната точка на обстрактен съюзник на Русия член на CoT.
Големият съюзник – Полша обявява война на по-малкият съюзник – Русия. Помощта за Русия може първо да подрони отношенията с големия съюзник и второ, да вгорчи живота на всички останали съюзници, разчитащи на тази щета в своите битки.
Най-простото и ефективно решение е да не се намесват, както постъпиха повечето страни от CoT, доказвайки с това, че те за Русия не са повече от съюзници (да, съвсем съзнателно използвам толкова често тази дума). В същата степен както и за Полша.

Говорейки конкретно за България, навярно си струва да си припомним неотдавнашният неутралитет на Русия и тяхната война с гърците. Като че ли ситуацията е много подобна:
Тогава България (наш приятел) заедно с Македония атакува Гърция (наш съюзник) и Русия реши да не се намесва, като при това обнови МПП-то си с България.
Сега Полша (неотдавнашен съюзник на България) напада Русия (нещо като приятел на България) ...... Определена разлика се усеща, нали?
Затова не трябва да се крещи за „предателството на България“ и подобни глупости, а просто е време, може би, да признаем, че официалните отношения между нашите страни официално са преминали в статус „съюзнически“, в рамките на които сега действа правителството на България.
За интересуващите се от мнението на българите, а не на тяхното правителство, препоръчвам да прочетат ето тази статия ( и коментарите, разбира се ) Предполагам че си струва нашето МВнР да я преведе, впрочем.

В тази ситуация на всеобщ неутралитет, все по-често се чуват фрази от типа на „ако Русия беше в CoT....“
Чух това от МВнР на Македония (която, както се оказа, въобще не се канеше да помага, въпреки мнението на министерството на информацията), чувам го и в много чатове. Та така, позволете ми да поясня как би изглеждало това „ако беше“.
Преди операцията Полша би отишла при ръководството на CoT и би го уведомила за своите планове, поканвайки след това и Русия за обсъждането им. (ситуацията е идеализирана).
На нас биха ни обяснили, че големият съюзник на CoT – Полша отива да изтрие големия враг Китай. За това на Полша и трябват твоите региони, Русия.
Всеки порядъчен Лужков в тази ситуация би пококетничил и би заел нужната поза, назовавайки, както обикновено, липсата на воля „дипломация“. А ако Русия имаше топки за да откаже – Полша все пак би а обявила за ЕВ, защото тази страна не е свикнала да се съобразява с мнението на околните и много се съмнявам, че CoT би се опълчил организирано на TWO, както не се опълчи и сега. „Ако беше“ - това просто е извинение. Текущата война можеше да стане за CoT възможност както да получи Русия, така и да се измъкне от влиянието на TWO. Те предпочетоха да оставят нещата както са си. Така, че ситуация би се развила в съответствие със същата „съюзническа“ логика, описана по-горе.

На фона на тези разсъждения се откроява САЩ. Страна, неотдавна влязла в CoT, все още полулегално, в предвид на разногласията, както вътре в алианса, така и с неговите съюзници, пренебрегвайки рисковете, открито и доста осезателно обяви поддръжка на Русия. От моя гледна точка това означава много.
Поради зогзагообразния си политически курс през 2012г. САЩ загуби практически всичките си стари съюзници. В същност с тях останаха само две страни – Бразилия и Русия. Радвам се, че САЩ следват поговорката „Стария приятел е по-добър от нови два“ и поддържат в тази война Русия, без да се съобразяват с неизказаната позиция на техния алианс.

Съвсем друга е ситуацията с Бразилия. Тази страна е достатъчно независима в предвид географското си разположение и няма никаква обвързаност с алианси. С Русия запазва добрите си отношения от доста дълго време. В тези условия правителството на Бразилия заема по същество неутрална позиция. Да, много бразилци се бият на наша страна, но самият факт на „провисване“ на официалните отношения е достатъчно тъжен.
Жалко, че Бразилия прие това нееднозначно решение и е жалко че провителството на Русия не можа да изцеди ситуацията в наша полза (ако въобще са се опитвали).

И така – какво имаме. Имаме война плавно преминаваща в изтриване. От това не си заслужава да се плашим: изтриванията оказват живително действие на еРусия, а регионите ще си ги върнем. Тази война ще покаже кой ни е приятел и кой съюзник. Към кои страни си струва да се обвързваме и с кои просто да си сътрудничим. Ще покаже реалното отношение на CoT в сегашния му вид към Русия. За съжаление, CoT така и не направи опит да стане „трети полюс“, а да бъде придатък към щетата на TWO, за мене лично не е ентересно.

Какво да се прави?
Да бъдем силни
Силата – това не е количеството щета в отрядите, това е способността да държим набелязания курс и да отстояваме собственото си мнение. Ние все още имаме приятели и стари съюзници.... А главното – имаме ситуация в която съюзник може да ни стане приятел. Аз все още се надявам, че България и Чили ще вземат активно участие в нашата война, което като цяло може да промени положението на CoT в еСвета и да го превърне в „трети полюс“.
Но това вече е лирика....

Благодаря за вниманието:
oDdkID

Превел