[ПРЕВОД] За перспективите

Day 1,937, 05:16 • Published in Bulgaria Bulgaria • by TIE-Fighter



Оригинална статия О перспективах


Преди всичко, искам да благодаря на всички, които гласуваха за мен в последните избори. Да, ние не спечелихме, но почти 300 гласа - това си е голяма сила и голяма подкрепа. Благодаря на всички ви за доверието! Аз ще се опитам да го оправдая по какъвто и да е начин.

Основната тема - атака на Полша.

Ще си позволя първо един исторически преглед (четете бавно, последователно и спокойно, важно е).

Преди около две години, Русия е влeзe в съюза Terra. Известно време след това в резултат на агресия от страна на ONE (предшественик на TWO) бяхме принудени да сключим съюз и с EDEN, в резултат от което окончателно оформихме членството си в мегаблока TEDEN (Terra+EDEN). Това беше трудно време за TEDEN, ONE доминираха практически на всички фронтове. За Русия това се изрази в няколко изтривания през лятото на 2011 г. - от Сърбия (ONE), Турция (съюзник на ONE) и дори на балтийските страни (ABC съюзници на ONE). Но никоя доминация не е вечна и постепенно TEDEN успя да наклони везните в своя полза. Естествено, за тези успехи допринесе и Русия. През този период, ние особено тясно си сътрудничехме с България (тогава член на Еденската градина) и други ключови страни от EDEN и Terra. Кулминацията на тези събития за нас бяха двете атаки на Полша срещу Русия - ноември 2011 г. (при президента Flаtroe), и през февруари 2012 г. (по времето на MVP24). Двете атаки бяха отблъснати с цената на неимоверно напрягане на усилията на нашата страна и с огромната помощ от нашите съюзници EDEN и Terra. Успяхме да защитим своята територия срещу силен противник, а в последствие дори и да завладеем колонии – ресурсни региони на които и сега се наслаждаваме и считаме наличието им за нещо естествено. За ONE серията от поражения доведе до факта, че някои пасажери побързаха да напуснат започващият да потъва кораб. Това беше преди всичко Турция, която през декември 2011 г. прекъсна отношения с ONE и поиска да бъде приета в EDEN. Тя беше приета моментално в алианса, въпреки протестите на България. Това доведе до продължителен конфликт в EDEN, който засегна фундаменталните принципи, положени в основите на алианса. В края на краищата, именно с приемането на Турция започна постепенното залязване и разпад на EDEN. Първа от алианса си отиде България, неуспяла да постигне зачитане на своите интереси по отношение на Турция. Това се случи през март 2012 г. Също тогава, през март 2012 г., в резултат от интригите на Аржентина от нашия алианс Terra беше изключен Чили. Русия се оказа единствената страна от TEDEN, която подкрепи в тази трудна ситуация, и България и Чили - старите ни съюзници.

Не без гордост ще отбележа, че такъв сложен избор, ние направихме по време на президентството на вашия покорен слуга и чялата последваща политика е резултат от действията на екипа ми (ако не се похвалиш сам - никой няма да помни) Важно е да се отбележи, че тази политика се ползваше с пълната подкрепа на нашите хора, политически партии, военни единици. В този случай, ние успяхме да запазим всички наши съюзници в Terra и EDEN (освен току-що влязлата Турция, които не беше наш съюзник, отчаяно интригуваща с егоистичната Аржентина, влязла в EDEN по-късно и Украйна , тук си е клиника - просто вълна на русофобия по време на първия мандат на imamradyk). Въпреки трудните външнополитически условия, жестокият конфликт между нашите съюзници, който не беше по силите ни да урегулираме, ние успяхме никого да не предадем и да запазим доброто си отношение с всички. Това означава, че ние успяхме да запазим подкрепата на цялата сила, която доминираше в света в края на 2011 и началото на 2012, и която ни помогна да победим в тези две запомнящи се кампании срещу Полша. Това беше основата на нашия просперитет за следващата половин година и е ключов фактора за така мразената от някои „стабилност“. На други страни в подобна ситуация - Ирландия, Индия - които също бяха склонни да подкрепят България, жестоко им извиха ръцете и ги заставиха да се откажат от своята позиция. Ние, въпреки значителния натиск, успяхме да защитим правото си на независима политика и подкрепа на нашите съюзници.

Нашата честна и непреклонна позиция в подкрепа на съюзниците ни позволи, да увеличим влиянието си в света и много страни даже от противниковия лагер оцениха нашата адекватност и принципност и започнаха да градят отношения на базата на доверието с нашата страна.

През май 2012 г. започна разпадането на съюза Terra. Основната причина беше подчинененоста на съюза на EDEN, липсата на независимост на своите политики, силното влияние отвън, което на първо място измъчваше на лидерите на алианса - САЩ и Бразилия. Пърната лястовица беше Бразилия, която беше недоволна от твърде "незначителната" си роля в алианса. Формалната причина за излизане беше от отказа на членките на Terra да подкрепят бразилския представител на поста генерален секретар на алианса. След нея от Terra излезе и САЩ. Заедно те започнаха сближаване с две страни - Полша и Испания с цел да се създаде нов съюз независим от двата по това време центровете на силата – EDEN и остатъците на ONE (без Испания и Полша). Алиянс, която трябваше да се превърне в новата суперсила в света, с много амбициозно име - CTRL (от control), но просъществува едва месец и се срина заради вътрешни противоречия. Испания и Полша в частност, не можаха (а по скоро не пожелаха) да скъсат връзките си с останалите членове на ONE. После, след фиаското с CTRL, почти всички страни от бившия ONE отново се обединиха в TWO (останалата част отиде в новия съюз - CoT, но за това по-късно). Русия, която по това време си оставаше член на Тerrra (стгана най-голямата страна в алианса) , запази политиката си на сътрудничество с EDEN, поддръжка на България и Чили и в същото време на тясно взаимодействие с нсички страни създатели на CTRL, подготвяйки почвата за бъдещо членство в алианса в случай на успех. Но ние не бързахме да влизаме преди да му е дошло времето, тъй като се съмнявахме в успеха на начинанието и заради нашата принципна позиция в подкрепа на Франция и Германия, окупирани от Полша. (САЩ и Бразилия им отказаха подкрепа, съюзявайки се с Полша).

В същото време (края на пролетта - началото на лятото) беше в ход образуването на друг съюз -CoT. България и Чили, сбогувайки се с TEDEN, се оказаха в бедствено положение под яростните атаки на EDEN, опитващ се да унищожи "предателите". Единствената страна от TEDEN, която ги подкрепи беше Русия, но нашите сили, разбира се, не биха били достатъчни за да променим каквото и да е тази борба. Ето защо, Чили и България бяха принудени да си сътрудничат с ONE. В същото време, те в никакъв случай не искаха да се присъединят към ONE. Първо беше подписан тристранен пакт между Чили, България и Русия, наречен у нас (Русия – бел. пр.) "ЧеБуРашка", който по принцип можеше да бъде основа за нов съюз. Но ние не бяхме готови да се откажем от всички наши съюзници, които останаха на страната TEDEN, така Чили и България започнаха формирането на нов съюз без нас, привличайки малки про-ONE страни, които откровено ONE е забравил. Българите ги извадиха от лайната, измиха ги и дори отвоюваха за някои от тях оригиналните им региони, с което си заслужиха безспорен авторитет и пълна поддръжка.
Когато ONE престорено се „,разпадна“ за да позволи на Испания и Полша да флиртуват със САЩ и Бразилия като част от CTRL, някои страни (Македония и Индонезия) се преместиха в СоТ, като по този начин сериозно го укрепиха. По такъв начин през пролетта и лятото, страните ат ONE, прегрупираха силите и то само с усилията на дипломацията. Успяха да притегляг към себе си САЩ и Бразилия и да включат насдеждно в орбитата си България и Чили, структурирайки за тяхна сметка своя фен-клуб (малките про-ONE страни) в повече или по-малко управляем алианс. Гениално разбира се. По същество, това е решаващият фактор за доминацията на TWO/CoT, на която сме свидетели. Това е за тези, които вярват, че това е една игра за войната, и всичките тези ваши дипломатически тънкости на никого не са интересни. Без качествена дипломация съдбата на всяка страна е перманентно изтриване, както при Украйна.

Обобщавайки на този етап, ще отбележа, че ключовите фактори за нашия успех са
✓ единството на страната по отношение на външната политика. Партийните и личностни различия не оказваха влияние върху твърдостта на избрания външнополитически курс, принципите на външната политика не са бяха оспорвани от политически амбиции.
✓ Принципната, честната и прагматична позиция в защита на нашите съюзници за приоритет на дългосрочните стратегически интереси на страната над моментно забавление.

Нашата позиция в глобалната система от съюзи, е както следва:
✓ Имаме пълната подкрепа на всички бивши членове на Тerra (с изключение на Бразилия, която се нацупи защото ние подкрепихме Чили, и не техните „братушки“ аржентинците [сега вече тя е на страната Чили и воюва против Аржентина, така че в дългосрочен план, ние сме направили правилния избор])
✓ Имахме подкрепата на по-голямата част от EDEN (с изключение на горепосочената Турция, Аржентина и Украйна)
✓ Имаме пълната подкрепа на ключови страни CoT
✓ Имаме желание от страна на ONE/TWO да сътрудничат с нас, за да ни привлекат на своя страна както САЩ и Бразилия, но в никакъв случай да не се бият с нас. Ние, за разлика от САЩ и Бразилия, не се поддаваме на това, знаейки че веднага след като отстъпим интереса към нас ще изчезне бързо, а може би дори ще се появи интерес от друг вид, което бе потвърдено по-късно.
В действителност единствените открити врагове са ни Турция и Украйна. Други врагове се крият в ъглите, спотайвайки се без да могат да ни се противопоставят и нежелаейки да разкрият своите враждебни намерения преждевременно.

За съжаление, от есента на 2012 г. ситуацията започна да се променя. Проблемът дойде откъдето не го очаквахме – от вътре.

Първо, като шега, се появи "контра-елитарната идеология". В страната е блато, писна ни от стабилност, дайте малко „фън“, дайте война, долу уморените стари педали (oldfag), път на активните млади и т.н. и т.н. Разрушителните сили, които по-рано не смееха сериозно да разчитат на народна подкрепа, подхванаха тази контра-елитарна идеологема и започнаха да я използват във вътрешната борба.

Знаме на тази борба стана завърналият се в играта след известно отсъствие успешният в миналото президент s.t.g. (Флешик, Кайзер) които обяви, че всички на постиженията от предходния период непременно трябва да се унищожат и тогава ще е забавно. През октомври той спечели изборите само с 1/3 от гласовете, но по чиста случайност той бе неутрализиран от същите „контра-елитаристи“ пуснали му импичмънт още първия ден. Оскърбените и вече започнали да делят министерските портфейли привърженици на Кайзера, организираха бунт, обявиха „хунта“, с всички налични сили започнаха да вредят на правителството и страната. Това е особено очевидно се прояви при приемането на важни закони , като NE Турция.

През ноември Fleshik отново спечели изборите, отново набра 1/3 от гласовете, но изпревари конкурентите и стана президент. Месецът му на управление показа, че надеждите за „фън“ са били неоснователни и че "революционерите" нямат нито компетентен екип, нито план за действие, нито визия, нищо. Управлението му се запомни с обещанията за ББ, който в крайна сметка не се проведе, и опитите да разруши "стабилността", засягайки едновременно и TWO (войната с Англия) и EDEN (демонтративното отклоняване на МПП) . Но запасът от здравина беше още голям и на страната нищо лоше не се случи.

Освен това през декември, патриотичните сили успяха да контраатакуват и да си възвърнат властта. За съжаление, поради разногласия в рамките на коалицията, която спечели изборите, грамотното използване на тази власт не се получи. През този период, грешки във външната политика нямаше, но някакви пробиви и достижения също не се забелязваха. А те бяха крайно необходими.

През януари, изпадналите от отслабналите ръце на Флешик знамена на борбата за „фън“, бяха подхванати от Антропофаг, известен също като Людоед. Освен „фън“-ската риторика,
в програмата му имаше и прагматични нотки, зачатъци на стратегия, обещания за обмислени действия, в резутат от което възбуди надеждата, че актимността му ще е смислена. Обещавайки най-накрая да се определи съюза и даде на страната война не само за забавление, но и за бонуса, той очаквано победи с вече половината от гласовете. Какво беше направено: беше обявен за "про-CoT курс", защото COT се оказа най-популярния съюз в хода на проведеното допитване до гражданите, но практически стъпки за присъединяване към CoT не бяха предприети защото "Все още е твърде рано." Започна подготовка за война с Иран - „фън“ + селитра. В рамките на тази подготовка, следвайки „про-CoT курса“ ние се отказахме от всички EDEN-ски МПП и сключихме няколко нови със страни от CoT, а даже и един със страна от TWO – Словения. Също така се целеше да успокои една от основните страни в TWO - Унгария с нашия Кавказ, но операцията се провали.

С това президентството на Лъдоеда се изчерпа, и през февруари спечели нов харизматичен лидер - myrevenge, който също обеща „фън“, също и с ум, вълнуващи „хитроплан“-и и смисъл в управлението. Почти веднага след изборите се загуби. На общия ход на събитията намесата му почти не повлия, правителството е остана почти непроменено, всички външно политически планове продължаваха да се изпълняват като че ли нищо не се е случило. . Единственият ярък момент - е глупавия ултиматум, с който бе придружена предварително планираната с Македония атака срещу Иран. Този епизод определено дава възможност да се прехвърли част от отговорността на myrevenge и поддръжниците му, макар че това е само една несъщестествена, от стратегическа гледна точка, подробност, макар и запомняща се. Иран беше лесно изтрит, селитрана получена, а що се отнася до „фън“-а ми е трудно да съда, но като че ли се получи. След това, за изборите на 25 февруари, Иран с помощта на съюзниците, успя да освободи всички окупирани региони от Русия, след което ние успях ме леснто да си ги върнем.

С това ще приключим увода и ще преминем към основната част на статията.


И така, бяхме нападнати от Полша, Унгария заплаши със същото, но за сега е размислила.

Какво е отношението на света към тази война?
Нас недвусмислено за поддържат страните от бившия Terra - САЩ, Германия, Франция, Бразилия (поне в някои отряди), Asgard - Швеция, Финландия.
СoT официално е неутрален. Да, много от гражданите на CoT, предимно българи, се бият за нас, за както им благодарим, но позицията на властите е показателна.
Полша не се нуждае от нашите региони, те отиват в Китай, така че сега нашите интереси, естествено съвпадат с тези на EDEN. Но ние нали току-що скъсахме с тях! Възможно ли е да се възстановят отношенията, при положение че сме провъзгласили вече "про-CoT курс"? Едва ли, макар че е напълно възможна ситуационна помощ от страна на EDEN. Препъникамъкът е война срещу Иран. Надявам се, че сега е ясно, че това не е просто ненужна, тя е в ущърб на нашите стратегически интереси?
TWO естествено поддържат агресията на Полша, включително и най-новия ни съюзник Словения.
Съотношението на силите на алиансите могат да бъдат намерени тук.

Сравнявайки с това, което беше преди шест месеца, то е ясно, че е пълен, окончателен и абсолютен крах на цялата политика, която се провеждаше от различни президенти през последните месеци.


Фън, селитра ! Долу Лужков, оле-оле!

Също така е очевиден и провалът на "контра-елитарната" идеология. Нито един от младите, в името на чиито интереси, като че ли се водеше цялата борба, не се получи достъп до властта. Маргиналните елементи просто използваха техните гласове да отстранят адекватното ръководство и сами да дайдат на власт.



Перспективи

Да, нашето положение е изключително сериозено, но както знаете, дори и когато са ви изяли, все още имате два изхода. Ние също имаме два изхода, но и двата са крайно лоши. По този начин, ние отново трябва да избираме по-малката от двете злини.
И така, какви са тези опции? Нека да ги наречем „напред“ и „назад“.

Назад - връщане към позицията, която сме имали преди. Да се опитаме да въстановим не само МПП но и доверието на EDEN-ските страни, да се обединим с антиполските и анти TWO сили, да предприемем дипломатически стъпки за разрушаването на агресивната коалиция чрез лишаването и от поддръжка. Война с агресора не на живот а на смърт. Загуба на колониите, окупация на оригинални региони, мечти за ББ, разочарование, тракторизъм. Но пък честно се борихме.
Едва ли от това ще излезе нещо хубаво. Във всички случаи ще трябва време, огромни усилия (особено дипломатически) и невероятен късмет.

Напред - сякаш нищо не се е случило, продължи да се движи към COT / TWO. О, да, нас ни превзема старана от TWO! Е, не е страшно, те ще освободят по-късно нашите региони. Ще ги използват малко и ще ги върнат. (Именно на такъв изход се надява ръководството на CoT и България), но останалата част от света ще ни помислят за боклуци и предатели, но пък нали можем и ние да ги обявим за боклуци и предатели, нищо че не са виновни!
Но пък ще си запазим нашите бонуси. Кеф, а ?! Мисля, че такава позиция може да се приеме от TWO.
Варианта е реален, много усилия и талант не се изисква. Трабва само повече мерзавци да вкараме във властта, да промием мозъка на населението и работата ни е в кърпа вързана.


Съдейки по това кой е на власт в момента, по-скоро ще бъде избран третият вариант, съчетаващ недостатъците на първите два: война с Полша, опитвайки се да задържим иранските региони и други колонии, даже и да загубим после ще арендоваме регионите си срещу валута (както прави Франция и както предлагат скандинавците) и да подадем заявка за CoT.

Какво трябва да се няпряви?

Сега просто с една или няколко стъпки ситуацията няма да се оправи. Нужна е тежка и продължителна работа по въстановяването на нашето положение в света.
Трябва да се върнем къв гези принципи, които бяха положени в основите на нашата политика преди да дойдаг дилетантите. Честност, порядъчност, предсказуемост, професионализъм.
Пъддръжката на много стра за Русия е изгубена. Необходимо е внимателно да възстановяваме авторитета си. Сега с това няма кой да се занимава. За стратегическо планиране пък воъбще да не говорим.
МВнР на русия е практически унищожен – не рабоги повече от месец. Решенията се вземат от случайни хора, нямащи никаква представа какво и как трябва да се направи.
И още един ключов факгор – пълна поддръжка на антикризисното правителство. Или ние всички заедно постигаме целите си, или воюваме помежду си за дреболий за радост на враговете.

Благодаря за вниманието.

П�