Бляновете за Цариград и атаката на Чаталджа

Day 1,904, 12:18 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avitohol17
„Край Босфора шум се вдига”
Под командването на генерал Радко Димитриев трета армия в състав 4, 5, 6 и 9 пехотни дивизии, съвместно с първа армия, командвана от ген. Васил Кутинчев в състав 1, 3 и 10 пехотни дивизии, в продължение на едноседмичен извънредно тежък преход и лошо снабдяване извършват своя марш – маньовър към Чаталджанската укрепена позиция.На 30 октомври българските войски достигат и заемат района пред Чаталджанската укрепена линия. Общата численост на българските армия наброява 118 092 души и 462 оръдия. Уморени от прехода, зле снабдени, гладни и страдащи от холерната епидемия, броят на българските пехотинци е много по-малък от този на противника. Но преминаването на изтощените полкове по ужасните пътища продължава, Рьоне Пюо ще напише „Виждах отново лицата на тръгналите на кръстоносен поход селяни, последния кръстоносен поход, с толкова покорност на съдбата и с толкова български фанатизъм, неизвестни герои на една от решаващите войни в историята”.
В това незавидно положение българите ще бъдат принудени да осъществят пробив на добре подготвената турска отбрана. Българското главно командване пренебрегва създалата се сложна обстановка и заповядва на дивизиите да осъществят мечтата на цар Фердинанд да влезе на бял кон в Цариград. Но за това българските пехотинци, уповавайки се на своите щикове, трябваше да превземат Чаталджанската укрепена позиция, състояща се от непрекъснат ред от 40 простиращи се от брега на Черно море до брега на Мраморно море укрепления, защитавани от 190 000 души турска пехота и 350 оръдия. Това е последната преграда към Цариград, която българската армия трябва да превземе.
Българската армия, независимо от неуспешната атака, устоява на изходните си позиции и на Чаталджа двете воюващи страни затъват в позиционна война. Българите не успяват да пробият отбранителната линия, но и турците не са в състояние да настъпят, което издава патова ситуация или „Българите са на Чаталджа и турците прекрасно разбират, че каквото и да правят, няма да ги накарат да отстъпят”.
Озовала се на ръба на военния разгром, Високата порта на 22 октомври търси помощта на Великите сили чрез новия велик везир Кямил паша. В София научават още същия ден за турското искане. Новият велик везир Кямил паша се надява за съдействие от страна на Англия, Русия и Франция.
Следва продължение...