Как беше видяна България от емоционалния човек!

Day 1,874, 09:32 Published in Bulgaria Bulgaria by Armaga

Здравейте. Чудех се какво да напиша. Напоследък ме обзе едно прекрасно настроение. Положително настроен съм към света и към всички около мен.

В България всичко куца. Ситуацията тук е Sad but True. Пътувах си случайно с влака. Чувствах се страхотно. След това трябваше да се прекача към друг влак. Обаче както по български става, влакът си закъсняваше. Когато пристигна, чувах само псувни. Всички се обиждаха взаимно и се бутаха, като овце. Усмивката ми не падна и дори ми стана смешно, като слушах каруцарските изпълнения на хората. После продължих с усмивка и си намерих купе.

Съдбата ни събра по един особен начин, от университетски преподаватели, та дори до пияница. Всеки имаше своята позиция, своето мнение. Абсолютно всички бяха съгласни, че ситуацията в България е лоша. Това много напомня на статиите тук, а и из целия Интернет. Нима не насаждаме омраза, чрез тези статии, чрез публикациите в това виртуално пространство? Нима не се превръщаме в националисти без да знаем какво означава? Нима патриотизмът го смятаме за нещо нисше?

Нека да се върна към купето и към разговора там. Имаше едно дете, което беше възпитано в родолюбие, но чрез Интернет си беше изродило идеите в националистически. При това по такъв начин, че искаше да стане част от скинарите. Тук се замислих много сериозно, защото дори в моя скайп съм допуснал да имам скинари и знам, че и те са хора, но са водени от своята омраза към другия. Осъзнават, че в България има сериозни проблеми, чувстват се способни, че могат да ги променят, но вместо да направят промяна, те започват да рушат всичко, което им се изпречи. И са водени от адреналина, от жаждата мъст.

Тук аз бях много замислен, защото това движение се разраства и че наистина е доста уродливо. От друга страна се увеличава и броят на техните врагове. Това един ден ще ескалира в гражданска война. Дори го заявих там, че България я чака нещо голямо, дали война, дали нещо друго. Но всички бяхме единодушни, че ни очаква нещо голямо. Единствено пияният човек твърдеше, че дрънкаме глупости и че идея си и нямаме от света. Разбира се, той си замина, отцепи се от колектива и слезе на своята гара. Нима такива хора не показват пиянството на нашия народ, на философията "Днес ще пия, пък утре каквото ще да става".

Обзе ме много странно чувство, независимо че си бях в добро настроение и се чувствах спокоен. Просто участвах в дискусията с неутрално мнение, с което всички по един или друг начин бяха съгласни. От дете, до студенти и преподаватели. Говорихме много, времето минаваше неусетно. Беше страхотно удоволствие. Чух интересни твърдения свързани с рода на Ротшийлд, който си е бил поставил за цел през следващите 20 години да няма жив българин. Като се знае, че те са евреи, нима не се страхуват, че точно нашият народ е богопомазан, дали ние сме избрани от бога, че искат да ни затрият от този свят. Наистина това беше интригуващо твърдение и ме накара да се замисля за това дали наистина всички отвън искат да ни унищожат. От друга страна пък се и замислих за това, че ние сме основните виновници за нашето затриване. Разбира се в разговора се говореше за това, че и ние сме виновни за положението си, като аз поддържах тази теза. От друга страна, детето, което изглежда невинно, но любовта му към родината е прераснала в обида към другия. Обясних му разликата между националист и патриот, но той продължи да казва, че е първото. Разбира се, имаше и бивш скинар и в момента свестен студент, с богата обща култура, който му обясни, че е много лошо да влиза в тези групировки. Обясни му го подробно. Обясни му да не слуша музиката на скинарите, в която се пее само за война, за това, че ще се пролее кръв и трябва да бъдат убити враговете. Обясни му да не се захваща с този модел.

Разбира се, такова нещо можеше да го каже само човек, който е преживял всичко това. Накрая, като разбрах какви заплати взимат университетските преподаватели, направо останах ужасен. Но за да не остана безучастен дадох за пример заплатата на научен работник в Рожен и тя е брутно 364 лева на месец. Просто това е потресаващо. Младият лекар взима в най- добрия случай около 450 лева. Та всички тези заплати са по- малки от тези на боклукчията. Просто в каква държава сме. Как няма младият човек да избяга, като чуе колко потресаваща е ситуацията в нашето отечество? Бедност ли е, може ли да се опише?

Това разбира се, че ме накара да се замисля още повече. Дали да остана в нашата родина, в която всичко се разпада. Дали съдбата ни събра нарочно, за да обменим този опит и да си отворим още повече очите за България.

Накрая пътуването свърши, а с него и разговорът за положението на нашата родина и за това какви опасности ни дебнат. Всички ни обират. Обаче ние сме виновни за това, нашият народ е прост.
Разбира се, че в тази статия ще остана неразбран и ще бъда оплют за това, че пиша пълни глупости, но там всички бяхме активни в дискусията и всеки получи шанс да бъде изслушан и уважен.

Накрая слязох от влака и се прибрах към нас. Заради багажа ми бях таксуван двойно в автобуса, но просто положителната енергия ме беше завладяла и не направих проблем, а си платих с усмивка, защото знам, че иначе съм в нарушение. И да, ако не бях платил, кондукторът след това щеше да ми наложи глоба. Хората и там мислеха все негативни неща. Обаче усмивката ми не можеше да бъде сломена и така се прибрах вкъщи.


Тази слънчева енергия е нещо много силно. За първи път успях след такива тежки дискусии да запазя същото си настроение, независимо че си направих тъжната констатация, че сме отишли към нещо много лошо. Скоро ще се случи нещо голямо. Скинарите се увеличават с плашещи темпове, навсякъде из Интернет се говори против определени етнически групи. По този начин ги дезинтегрираме. Страдал съм от хора от такива групи, бил съм обиран, но нима те са виновни, за това че не им даваме възможност да се интегрират към обществото? Ние сме виновни за това. Управляващите са просто пионки поставени от клановете Ротшийлд и Рокфелер и целта им е да ни превърнат в зомбита и да ни затрият от нашата земя.

Защо не протестираме? Това е много интересен въпрос. Питал съм лично омбудсмана на републиката и той ми каза, че това не е добро нещо, че нищо хубаво няма да се постигне с това.
Нима това е страхът на управляващите, че ще бъдат съборени след масов бунт. Нима се страхуват от собствения си народ, че един ден ще бъдат линчувани за всички поразии, които са направили.

Само времето ще покаже какво ще се случи, а то ще е нещо голямо!

Това е моята внезапна статия. Радвам се, че почти никой не я е прочел, защото съм писал пълни глупости, но накратко исках да кажа мнението си за положението на България погледнато през очите на усмихнатия човек чрез разговор, който ми направи голямо впечатление.
Този разговор ми разкри, че нещо голямо ни чака в скоро време!

Надявам, се че ви е харесала моята експресивна статия!