Левски ли се отказа от нас или ний от него?

Day 1,873, 07:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Izgarq6tata


Здравейте моми и момци,

Тази статия е предназначена за конкурса „Мастиленият лабиринт" на Tablov .

Статиите, които излязоха досега ме провокира да напиша следващите няколко реда и да променя статията от първоначалната й форма.

Четох коментарите под статиите и единственото, което забелязах бяха само сухи статистики, обвинения и оправдания. Даже беше споменато, че повечето от нас избират лесния начин за… всичко. И заедно с това изскочи и думата „емиграция.” „Емигрирайте! Това е решението.”

Това е лесното решение. Решението, което вие сте избрали или ще изберете, защото просто е най-лесно. Защо да се мъча тука в някаква и никаква страна като мога да замина и да си уредя живота в по-богата?

Тъгувате за бедната си страна, оплаквате се, хиляди думи ръсите и то със смисъл, но решение на проблемите нямате. Защото можете да емигрирате и да се махнете от тези проблеми.

Защо след толкова много редове не видях нито едно качествено предложение за това какво може да се направи по въпроса? Не прочетох нищо свързано за това как аджеба да си решим проблемите! Защото само знаем да говорим. Чакаме големите заплати и ниските цени без да трябва да си помръдваме пръста, но не става така. Трябва много труд и усилия за това. И Хитър Петър е действал не само за своето благо, но и за това съвестта си. Бай Ганьо е съвсем друга история. 😉 Вече всички като се оглеждаме в огледалото само него виждаме.

Забравих как точно беше мисълта, затова ще си нагодя както аз искам: Кое истинското по-лошо? Действието на „злото” или бездействието на „добрите”?

Като виждате какво разяжда милата ни родина, защо не се изправите срещу него? Защо само стоите и бездействате? Защо чакате не очаквате някой да дойде и да махне с пръчицата и проблемите да изчезнат?

Да, преди сме били велика нация, но тогава сме работили здраво за това, били сме единни, гледали сме в една посока и наистина ми е тъжно, че говоря в минало време.

Но какво обединение да очаквам като дори и в една игра не можем да си седнем на заДниците и да се обединим. И тука вместо да се опитаме да постигнем това, което в реалния живот не можем…сме вълци единаци, а глутницата да си гледа работата.

Всеки гледа личният си интерес. Разделили сме се я по партии, я по отряди и се цепим, защото нищо няма да спечелим за собствена облага. Кои сме? А за какви се мислим?

Знаете ли какво е саможертва? Истинска саможертва, за човек, за някаква кауза, за някакво общество..Не за някакви обувки, дрехи, ракия и салата, кола и какво ли още не. Знаете ли саможертвата какво носи на душата? Знаете ли какво е да се отдадете за някаква кауза, да я защитавате, да давате най-доброто от себе си за нея, да работите за нейна полза и да не искате нищо в замяна? Накрая да видите как тя се развива и даже успява? Знаете ли какво е чувството?

Ако отговорът е Не, то искате ли да разберете какво е? Това блаженство, което те издига когато помагаш, когато се стремиш към нещо по-добро. Ако отговорът е Да, искате ли да го изпитате отново?

А защо да не се превърне в ежедневие? Всеки като прави нещо, колкото и малко да е то, ще има голям ефект. „Обединението прави силата.”- Размислете върху тези три думи и техния смисъл и тяхната тежест.

Искате слава? Искате Велика България? Борете се за нея! Вярвайте в нея! Стремете се да бъдете нейни достойни граждани, направете това вашата цел в живота. Ако всички се стремим към едно нещо, то ще стане реалност.

И като за последно. Младите заминете в чужбина, НО след това се върнете тук, в България и помогнете да върне блясъка си. Сега е моментът!

Ето ви и една мисъл на патрона на моето училище:

„Любовта към отечеството превъзходи всички световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за человека на този свят”

Познайте кой е той! 😃





А сега и първоначално намисленото.


Седя и пиша пак за този конкурс, въпреки че досега съм нямала успех в него. Но все пак съм тук и пускам статия след статия. Надеждата умира последна.


„Народе????.” Какви са тези думи? На кого са? Какво означават?

На Него. На Васил Левски. Мъжът, който е допринесъл за свободата на България, който е вярвал в нея, в народа й. Човекът, който е планирал всяко свое действие, всяка своя стъпка в името на една велика цел. Това е човекът, които въплъщава всичко към което българите някога са се стремили. Бодър и разсъдлив ум, борбеност, постоянство, непоклатима вяра и дух, търпение, постоянство,самоувереност, хитрост, смело, но добро сърце, надежда за по-добро бъдеще.

Качествата са много, но събрани в един човек стават сила, карат го да заблести, да изпъкне. От него струи светлина, която всички искат да следват, всички искат да са редом до него по пътя за свободата. Защото той се е превърнал в нейн символ.

Но защо такъв човек би се усъмнил във всичко, което вярва..в народа си?! Нима е прогледнал? Нима е видял истинската ни същност, лошата ни природа? Да, но това не го отказало от нас. Видял е в нас доброто, видял е готовността ни за борба и се е вкопчил в нея. Иначе щеше ли да виси обесен край София? Защо да води битка за народ, в който не вярва?

Ние сме тези, които грешим, защото възприемаме и интерпретираме грешно написаното в неговото тефтерче. Тогава говорил и пишел ли се е същия български като днешния? Не.

Плюс това самият той не се е вписвал в тогавашните граматични и пунктуационни правила и по-специално с въпросителните знаци. Той ги е възприемал и използвал по друг, свой начин. Никой не знае със сигурност как и защо. Не можем да докажем какво точно е искал да каже, дали се е възмущавал от народа или не.

Вдъхновението ми беше тази статия . Струва си да се прочете. В нея се доказва точно твърдението горе.

Защо сме толкова лековерни на всяка казана дума? Защо приемаме нещата без дори да помислим? Дори, когато се отнасят за такъв човек, ние ги приемаме и заклеймяваме един герой? Черним името му без реална причина, без да знаем защо…

Не позволявайте това да се случва. Не опетнявайте достойните българи, защото не го заслужат.

Исках като хубав край да сложа подходящ цитат от Васил Левски, но не можах да избера. Затова се насладете на повече от един: Тук.





Надявам се да ви е харесало!

Поздрави,
Izgarq6tata
(Тиквичка)


ЗА ШАУТ:
Левски ли се отказа от нас или ний от него?
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2188246/1/20