Join the new world

Здравей,

Днес е сряда и за разлика от понеделник има само две лоши новини – днес не петък и утре не е петък. (В понеделник лошите новини са четири – аналогични.)
Предлагам ти малка доза средноседмичен песимизъм. Вярвам, че понякога и песимизма може да те накара да се усмихнеш.

Твой любим е застрелян. Той или тя лежи на улицата, кървящ и крещящ. “Отдръпнете се!” – чуваш от долетялия от никъде човек. Той се надвесва над любимия ти човек, поглежда огнестрелната рана и вади джобно ножче. Ще го оперира на място.
“Доктор ли си?”- питаш разтреперен.
“Не.” – спокоен е отговорът.
“Но..знаеш какво правиш, нали? Учил си медицина, или... ”
В този момент човекът е вече раздразнен. Разказва ти колко добър човек е, честен и винаги пристига навреме. Разказва ти какъв прекрасен син е за майка си, за богатия си и пъстър живот, дори се хвали, че не използва цинизми.
Объркан си.
“Какво значение има всичко това, когато моя любим човек е прострелян и кръвта му изтича?!? Нужен ми е човек, който може да оперира огнестрелни рани! Можеш ли да го направиш или не?”
Човекът вече е ядосан. – защо си толкова повърхностен и егоистичен. Не те ли е грижа за другите, добрите му качества?!? Не го ли чу как никога не забравя рожденния ден на приятелката си? При положение, че е много добър човек, от значение ли е наистина, дали може оперира ранен?
В този панически момент, го сграбчваш за раменете с окървавените си ръце и извикваш:
“Да!Нито едно от тези глуспоти няма значение! Защото в този момент ми трябва някой, който може да спре кървенето! Ти си просто един луд!”


Ето я и моято ужасна истина за света на възрастните. Ти попадаш в тази ситуация всеки ден от живота си. Ти си объркания човек с джобното ножче. Обществото е кървящата жертва.
Ако искаш да знаеш защо обществото те пренебрегва, или не получаваш уважение, прочети редовете, които следват. Обществото е пълно с хора, които се нуждаят от неща. Нуждаят се от къщи, храна, забавление....Списъкът не свършва, напротив с всеки изминал ден нараства. Пристигаш на мястото на “произшествието”, държиш си джобното ножче, по силата на твоето раждане - моментът, в който влезе в света, ти стана част от система, предназначена изцяло да се грижи за нуждите на хората.



Или ще се заемеш със задачата да задоволиш тези нужди, като придобиеш специфични знания и умения, или света ще те отхвърли. Без значение колко си добър, мил или честен. Ти ще си беден, сам, ще те оставят на студа.
Това изглежда ли ти гадно, зло, или меркантилно? Ами любовта и добротата – не се ли броят? Разбира се! Докато резултатът от тях е задоволяване нуждите на хората, те са значими...