Join the new world

Цариградският договор от 16 септември 1913 г. (29 септември по нов стил) е мирен договор между Царство България и Османската империя, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война. България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през Първата световна война.
Териториалните клаузи на договора са допълнени с Българо-турската конвенция от 1915 г.

Съгласно Лондонския договор (17 май 1913 г.), сложил край на Първата балканска война, османската граница в Тракия е прокарана по линията между Мидия на Черно и Енос на Егейско море. Скоро след това Балканският съюз се разцепва и между бившите съюзници избухва пълномащабна война (16 юни). Почти цялата българска войска е прехвърлена от Тракия в Македония за борба с гърци, сърби и черногорци. Младотурското правителство се възползва от това обстоятелство. Неговите войски прекосяват линията Мидия — Енос и до 10 юли окупират Люлебургас, Лозенград и Одрин. Местното българско население е подложено на погром и се изселва масово към старите предели на България. По същото време българските войски и администрация са принудени да се оттеглят и от Западна Тракия.
В началото на юли цар Фердинанд отправя призив към Великите сили (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия) да се намесят за възстановяване на статуквото според Лондонския мир, договорен с тяхно посредничество. Колективна нота на силите пред Високата порта от 12 юли цели тъкмо това, но младотурците не се поддават на дипломатическия натиск.Заплахата на Русия, че ще прати войски в Армения (тогава османско владение) е неутрализирана с предупреждения от Германия и Великобритания.Въоръженият конфликт на България с останалите балкански държави приключва с подписването на Букурещкия договор на 28 юли (10 август по нов стил). В изпълнение на договора още в края на юли правителството на Васил Радославов разпуска почти цялата си армия, с изключение на някои съединения, прехвърлени в Тракия.Българо-османските отношения остават неуредени, поради неучастието на османски представители на конференцията в Букурещ.В началото на август българският външен министър Никола Генадиев повтаря призива към големите европейски държави да се намесят за решаване на тракийския въпрос. В отговор Великите сили предупреждават, че османската армия ще продължи офанзивата си, и съветват София да потърси разбирателство пряко с Цариград. На 16 август в Гюмюрджина е обявена „Независима западнотракийска турска република“. На същия ден, под заплахата да загуби и Западна Тракия, българското правителство приема османската покана за двустранни преговори и изпраща свои емисари в Цариград (генерал Михаил Савов, Григор Начович и Андрей Тошев). Преговорите започват на 26 август в Цариград и приключват на 16 септември със сключването на мирен договор.От османска страна договорът е подписан от министъра на вътрешните работи Талаат бей, министъра на флота Махмуд паша и председателя на Държавния съвет Халил бей.