Join the new world

Волго-Камска България е българска държава, намираща се в дн. Русия. Създадена от кан Котраг, син на кан Кубрат ок. 660 г. В началото обаче е васална на Хазарския каганат и тази зависимост е отхвърлена едва в края на 9ти и началото на 10ти век. Сред владетелите и са известни всички от 815 г. насам до завладяването на държавата от монголо-татарското държавно образувание Златна орда.
Главните градове на Болгар и Сувар. Надмощие – икономическо и политическо – взема Болгар. По това време и страната приема исляма. Основните връзки са със Русия и Средна Азия. През 12ти век се водят битки с Русия за надмощие в Поволжието.
Държавата просъществува до края на 13ти век, когато след победата при т.нар. „Овнешка битка” при завоя на р. Самара, държавата е завладяна от монголо-татарите.
Според хрониките „Джагфар Тарихи“ на Бахши Иман от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става васал на монголите и български войски участват в походите на Бату в Полша, Великото литовско княжество и Унгария.
Впоследствие населението на Волжка България възприема кипчакския език, който е разпространен в Златната орда, и се смесва с жителите на тази държава, които се състоят от различни кипчакски племена, но също и от малка част монголи. Смята се, че днешният чувашки език е произлязъл от езика на волжките българи. Територията на Волжка България се отделя от Златната орда през 15 век под името Казанско ханство, което е завладяно през 1556 година от руските войски на Иван Грозни. Днес населението на страната е наричано в Русия „казански татари“, въпреки че самото то предпочита названието „българи.“ . Днес една немалка част от населяващите Република Татарстан (До 40те години „Булгаристан“) не приемат името татари и предпочитат да се наричат с етнонима българи, за каквито най-вече ги приемат и повечето от същинските татари.
Продължението на статията очаквайте утре с подробности относно владетелите на Волжка България и монголското нашествие.



Автор: D.Yordanov