Join the new world

Първата световна война е изпълнена с подобни битки, запазили ни място в световната военна история! Битката при Дойран, е един от най-важните моменти в новата ни история, като определящ положението на юго-източния фронт на съюза и поддържането на открит 2-ри фронт, улесняващ положението на Германия и Австро-Унгария. По това време, Русия вече от отдавна излиза от войната, за да реши вътрешните си проблеми (Октомврийската Революция), които по-късно ще завършат с въздигането на СССР от останките на Императорска (Царска) Русия.

Битката се провежда близо до Дойранското езеро, което в момента се намира на източната Македонско-Гръцка граница. Става дума за 2-рата битка от голямата Дойранска епопея продължила 3 години, до края на войната!



Първоначална атака:

На 9 и 10 февруари съюзниците атакуват позициите на 33 свищовски и 34 троянски пехотни полкове, но са отблъснати чрез силна контраатака от троянския полк. Напредването на врага на 21 февруари е спряно от българската артилерия след двудневна битка.
След като командването на англичаните открива, че българските позиции са добре укрепени, то нарежда да се обстрелват периодично с артилерия българските укрепления. За да направи пробив в отбранителната линия на българите командването концентрира три британски дивизии (22-ра, 26-та и 60-та) с артилерията си - повече от 43 000 души, 160 оръдия, 110 огнехвъргачки и 440 картечници. Целта не се различава много от тази в битката от предишната година и главния фронт на удар е 5-6 км в посока към Калатепе.
Прогнозите на българското командване за голяма съюзническа атака се потвърждават от разузнаването и поведението на врага. За това девета плевенска пехотна дивизия е попълнена с подкрепления и става общо 30 000 души, 147 оръдия, 35 минохвъргачки и 130 картечници.
Според заповедите на висшето командване фронта е разделен на три зони с различна ширина: отдясно на река Вардар до височината Варовита с широчина от 13 км и се отбранява от първа бригада (6 роти с 48 оръдия, 12 минохвъргачки и 56 картечници); централната зона е от височината Варовита до височината Караконджо с широчина 4 км, защитавана от 57 полк (3 роти); вляво от височината Караконджо до езерото Дойран с 9 км широчина е последния сектор, който се отбранява от втора бригада (6 роти, 76 оръдия, 19 минохвъргачки и 52 картечници).

Битката:

Битката за пробива в българските позиции започва на 22 април и продължава с малки прекъсвания до 9 май 1917 г. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 снаряда. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позици са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от батареите между Вардар и Дойран. Владимир Вазов нарежда денонощен огън по позициите на британците. След първоначалната няколко часова битка между британските и български батареи, последните продължават още 1 час да обстрелват британските позиции, при което са изстреляни около 10 000 снаряда.
Английската пехота започва атаката си в нощта на 24 срещу 25 април като 12 роти атакуват позициите на втора бригада и след кървава битка успяват да завземат точките "Нерезов", Княз Борис" и "Пазарджик". След контраатака на българите, британците са отблъснати с тежки жертви и към 8 вечерта се оттеглят. Британските атаки на десния и централния фронт също са отблъснати с помощта на артилерията.
В следващите дни британските атаки не са много чести и силни и са отблъснати без проблем от българите. Обаче, поради силния български огън, англичаните отстъпват към първоначалните си позиции от 27 април.
Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни към българските позиции. След четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май британците са победени и търпят тежки загуби. Кореспондент на Таймс пише, че британските войници наричат точката "Борис" "долината на смъртта".
Артилерийският дуел продължава на 9 май, но поради тежки загуби англичаните изоставят всички атаки. Те изгубват 12 000 убити, ранените и пленените, от които повече от 2250 са погребани от българите. Загубите на девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"

Българската победа при Дойранската епопея - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.



Основния текст е взет от http://bg.wikipedia.org/