Join the new world

ПРИКАЗКИ ОТ ВИРТУАЛНАТА ГОРА



ДВАНАДЕСЕТТЕ ПОДВИГА НА КОЙ-АЗ-ЛИ

ВЪВЕДЕНИЕ
Безчет са легендите и митовете за виртуалният, народен герой Кой-Аз-Ли които се разпространяват от уста на уста, от шаут на шаут из еРепубликанския ни свят. Най известната от тях е тази за непобедимият герой, който по времето на народните борби Шъ-Му „изял три вола, пет агнета, дванадесет лакти суджук с четири пещи топъл, бял хляб. Изпил девет мяха с плътно червено вино, спал непробудно една седмица, надвил три пъти по сто юнаци от най-по-горе до по-най-долу и обарал де що девойка видял от най-горе до най-долу - всичките от 12 до 120 годишни (В този или обратен ред – няма значение)......... Но много малко от нас са чели или чували всички невероятни и поучителни истории с участието му. За това, аз – старият горски вълк, последният жив свидетел от онези героични времена, ще се заема с нелеката задача да разкажа за еПоколенията „Дванадесетте Подвига на Кой-Аз-Ли”


І-ВИ ПОДВИГ

Беше мно-о-о-го отдавна…………..кхъ-кхъ…кхъ!
Бях млад, напет и глупав вълк-тинейджър и само се чудех - коя червена шапчица да опраша, коя баба да нагриза или кой ловец да налазя……….

В края на поредния, дълъг и горещ ден, си седяхме ние с Горския в ГЕРБ-а ( Горски Единствен Ресторант – Бегай където ти видят очите) пийвахме си от понакиселяващата горска бира със странното име „Трибестан – зъбките на баба” и обсъждахме последните клюки. В един момент осъзнахме, че около нас е настъпила пълна тишина – птичките не пееха, клоните на дърветата не се клатеха, дори полъхът на вятъра се бе смразил – тежко стъпвайки, прегърнал по няколко червени шапчици от филиала на НАДУЙ-ГО с всяка мускулеста ръка, от горният етаж заслиза Кой-Аз-Ли. По него време и той беше все оше само един млад побойник, все още непрочул се с подвига по време на борбите „ Шъ Му” където изяде три вола……. и т.н.
Смръщил вежди под ниското чело, той обходи със суров поглед нещастните посетители на ГЕРБ-а. Очите му постепенно привикнали със сумрака се заковаха върху горската вещица Бе-Се-Пе (по позната като Ба Си Патката), седнала в най-мрачният, далечен ъгъл на помещението. В тишината се чу протяжно и мъчително проскърцване докато подпряната до нея летяща метла се самовръзваше на джувка от страх……. По принцип ние, горските обитатели избягвахме да се заяждаме с Бе-Се-Пе-то, защото всички бяхме чували за страховития и поглед – когато се ядоса и впери очи във някого, нещастникът се вкаменяваше мигновено. Ала явно Кой-Аз-Ли или беше пиян или толкова си му беше акъла защото бавно и решително тръгна към нея. Тя го погледна през дъното на празната си бирена чаша и бавно започна да я спуска, явно с цел по-добре да фокусира ……. И като се започна едно надглеждане …Той я гледа, Тя го гледа – Той.. хоп , придърпва една червена шапчица пред себе си и тя се вкаменява от погледа на Бе Се Пе-то……. И така няколко пъти докато свършиха шапчиците…. Кой-Аз-Ли бързо дръпна Пинокио, след него Лъва, Дървосекача, Зайо-Байо, Алиса, Змей Горянин.... Само аз се отървах на косъм, защото го ухапах по косматата ръка….. Помещението за нула време се изпълни с вкаменени, приказни герои … Кой-Аз-Ли, явно осъзнал, че няма кого повече да пожертва, рязко се обърна, присви могъщи рамене и каза през зъби: Ко мъ глейш ма, вещице - да няма съ женим !? и излезе, като пътем обра изоставените по чиниите кебапчета.