Това беше

Day 1,638, 14:09 • Published in Bulgaria Mexico • by S E R E N I T Y

Е, другари и другарки и моето търпение в тази игра приключи тази вечер..

След безброй пререкания с този и онзи, как Елита злоупотребява и точи танковете, как сме мега богати и известни и как видиш ли ти не може да ни се угоди, на мен чисто и просто ми писна да се занимавам и единственото нещо, заради което играех - да се бия за България , вече не ми прави удоволствие.
В навечерието на един от най-великите успехи на еБългария нещата ми се струват безкрайно безсмислени, чисто човешките отношения загубени и така..
Отдавна някакви субекти се мъчат да ми правят изречения и да ми обясняват , колко велики били, но все пак тази вечер искам да ви покажа как една мижитурка - уж българин по рождение ( което вече ме съмнява ) , доносничи зад гърба ми, било то и в една смешна игрица.

23:33 *** vanko was kicked by defformero (vanko)
23:33 !!! You have been kicked from #Eurasia.HQ
23:34 sofia_8711 не се обеснявай
23:34 sofia_8711 аз изисках това
23:34 sofia_8711 ще бъдеш баннат
23:35 defformero svanko: ss?
23:35 sofia_8711 писна ми от глупостите ви
23:35 sofia_8711 defformero: ban, please
23:36 defformero !ban vanko
23:36 *** vanko was kicked by defformero (bey bye)
23:36 !!! You have been kicked from #Eurasia.HQ
23:41 You are banned from the channel #Eurasia.HQ


Има ли какво да говорим изобщо ? Има ли ? По добре да не се занимавам повече с това, просто защото не ми е в природата да се занимавам с такива индивиди.

Относно моите борчове - 2 злато имам да връщам на Гелу - точно толкова са ми и останали и с другите пари ще бутна фирмите и ще върна 100-те танка на крас4о...

Като за последно ще приложа малко снимки относно богатството в Елита и преяждането ни, като отряд :









За мен, когато в една игра се стигне до там,че да не можеш да усещаш нормални човешки отношения между хората и някой са се вглъбили дотолкова,че едва ли не живота им зависи от това дали ще завладеят 2-3 региона повече или по-малко в това нещо наречено "социална игра". Осъзнайте се, докато е време..

УСПЕХ И ПО-МАЛКО СЕ ВЖИВЯВАЙТЕ, ТОВА Е ПРОСТО ИГРА !


П.С.
Писна ми от невзрачни хорица. Незадоволени душици. Някои са безобидни, търпеливи, не се месят и не пречат на никого... А другите... Вземащи се толкова насериозно, че считат, че целия свят трябва да жадува тяхното мнение. Осъзнавайки собствената си посредственост и безсилие, отглеждат в душата си мания за собственото си величие. Главната им цел в живота е да се изкарат колкото се може по-значими, колкото се може по-интересни и талантливи. Смешни са... дразнят. Разсмиват. Със злобата и жлъчта, която сипят по адрес на недостижимото за тях... именно защото е недостижимо. И те знаят това... Не мога да си опиша какво става в душата на един такъв човечец, какво е непрекъснато да жадуваш да си значим, велик, интересен, правилен, праведен... икона за хората... а в същото време да виждаш в очите на другите колко си жалък, дребен, ограничен, истерясал... вманиачен... Не мога, а и не искам да си го представям... Просто не им обръщам внимание... От което злобеят два пъти повече, защото с безразличието си оценяваме всичките им усилия да блеснат пред другите... но пък и кой ли друг обръща внимание на жалките им дерзания? Безразличието ни ги кара да осъзнават колко жалки и некадърни са всъщност... но... те продължават все така жадно да искат... да скачат... да плюят... да ламтят... Правят гръмки изказвания... обвинения... нападки... Палят се със страшна сила, защитавайки чувството за собствена измислена значимост... И какво от това? Честно казано, на мене лично изобщо не ми пука. Кучетата си лаят, керванът си върви... Сега ме карат да ги опиша и... да ги забравя... Нито ме дразнят, нито ядосват - абсолютно съм индиферентна към инсинуациите, които те сами със жар разпалват. Нека си драскат. Щом ще се удовлетворят поне за миг... Не ми пречат. Не могат да ми отнемат това, което е в мен... нито да станат като мен... нито да бъдат мен... нито за миг да се превъплътят в нещо повече от това, което са... Ако имат късмета, могат да попият някоя и друга дума и да я използват при следващите си напъни на мисълта. Изобщо не ме събарят. Не е възможно да злобееш срещу хора, които са направили и постигнали толкова много в живота си, че единствената им останала цел е просто да се забавляват и да проверят какво още могат. Които с безразличие игнорират досадното присъствие на дребните, незадоволени душици, на невзрачните хорица... където и да е. Не могат дори за миг да си представят колко много може да постигне човек и то само за един живот... който, за съжаление, не е техния... Не е възможно и те знаят, че не могат. Излишно е да се палят срещу човек, който е стигнал до пълната степен на задоволеност - и телесна, и душевна. Невъзможно е да изкарат от равновесието на чувствата човек, който ги е осъзнал в тяхната цялост, зрялост и дълбочина. Не е възможно да накърнят пространството на такъв човек, защото той живее в собствения си, реален, пълен с емоции свят, а не в измисления, въображаем, виртуален животец, който те самите са си измислили и се вживяват в него... взимат го насериозно, фатално и съдбовно... Не е възможно... да... ама това ги кара още повече да злобеят, да осъзнават колко са незадоволени и жалки в опитите си да достигнат каквато и да било хармония... с каквото и да било. Нищо, никога не може да ги спре... Много са... Такива като нас потъват бавно между тях, в тяхната посредственост, биват стъпкани от злобата, завистта и бълвоча им, с който ни засипват ежедневно и отвсякъде. Не им се сърдя - не мога. Знам, че те не могат друго да направят - безсилни са, дори безплодни. Знам, че това, което пиша, също няма да ги осъзнае - най-много да засили съскането и нивото на отровата в тях да се покачи. Да се блъскат как да ме опровергаят и да блеснат в очите на "слепите"... Не ми пука и колко от тях ще страдат в напъни да ме опровергават... Все ми е тая...