Join the new world

Здравейте, скъпи читатели!

Днес реших да пусна едно есе, което писах в... 11-ти клас май беше и участвах в една олимпиада по философия с него. Е, не преминах към следващия кръг - определиха го като "незадълбочено и хулиганско" ... Вие решете:

Смисълът на живота. Замислял ли си се? Ако си средноинтелигентен човек, най-вероятно си. Може би веднъж, или ако си мислиш, че мисленето ти се отдава, най-вероятно много пъти. И достигна ли до отговор? Отговора, който са търсели безброй много хора преди теб и дори повече ще търсят след теб? Най-вероятно не. Или всеки път е бил различен, както в моя случай, което в крайна сметка не е особено различно от нищо. Нищо. Никакъв. Това ли е смисълът на живота? За това ли безброй велики умове са полагали и ще полагат безкрайни усилия? За нищо? Най-вероятно се надяваш да не е така и един красив слънчев ден отговорът, който всички търсим, да блесне ярък под приятната слънчева светлина. Но за сега вали. А след дъжд най-често следва мъгла, след това пада нощта и Отговорът си остава на тъмно. Ти също. Луташ се безпомощно в непрогледния мрак, безнадеждно надявайки се искрица светлина да проблесне и да заслепи привикналите ти на тъмнина очи. Надеждата умира последна, така казват, но никой не е казал, че не умира. Или някой го е казал, но е умрял преди да бъде чут. И е бил забравен. Каквато съдба те очаква и теб. И мен. И всички. Или ако случайно си някой велик човечец, постигнал велики нещица, според жалките разбиания на по-жалките от теб човечета, ще бъдеш запомнен още няколко хилядолетия след смъртта си, но дали ще ти пука, след като вече си умрял? Най-вероятно не. Смъртта, като част от живота е също толкова безсмислена като него. Един безсмислен край на безсмисленото ти лутане в мрака, който драстично ти намалява времето и шанса да откриеш така жадуваната искрица просветление. Но да оставим смъртта и да се върнем към живота. След като е толкова безсмислен, защо толкова много жалки същества, като себеподобните ти, например, са се вкопчили така яростно в него? Най-вероятно и те не знаят. И най-вероятно така е по-добре за тях, защото, както може би сам си открил, след всяко напъване докато не си изкривиш мозъка достатъчно, че да ти се образува някоя нова гънка, за да откриеш някой нов отговор, следват поне два нови въпроса, които го засенчват напълно, и си оставаш на тъмно, в изходна позиция. И най-вероятно, след достатъчно напъване, да ти се образуват достатъчно гънки, че да не ти е толкова трудно мисленето, ще достигнеш до извода, че това, което правиш, е напълно безсмислено. И може би ще осъзнаеш, че мислиш прекалено много. Не мисли! Живей!

Моля, не се притеснявайте да оставяте каквато и да била критика!