Теория за виртуалното село

Day 1,566, 15:14 Published in Bulgaria Bulgaria by Melliores

Привет на всички нови и не толкова нови играчи,



Тази игра е подобие на едно голямо село и желая да ви привествам в него. Има си всичко:

Кмет - По-известен като "Кметя" в някои краища на България, той/тя се избира всеки месец и най-вече отнася цялото биле и жлъч от народни представители, играчи, шутове, труженици и недоволни девойки. За девойките питайте президента, аз нищо не знам. Тук си го зовем "Президент" защото звучи важно. Горделиви сме, какво да правим.

Даскал - "Не може да мъмрите, трябва бой". Даскала тук се нарича Министър на Младежта и в зависимост кой е в момента може да е много благ и да не ви се кара когато изхарчите златото си за разни вафли и бонбонки, вместо да закупите няколко крави за селското стопанство. А може и да е строг. Не, не става дума за строги учителки с очила, къси поли и прочее. Просто ще ви вкара я в някоя селска чета, наричаща се "взвод от армията", я в някоя седянка, зовяща се "политическа партия"

Попа - Тъй като не е богоугодно да се споменава името божие когато проклинаме, споменаваме името на попа вместо това. От известно време имаме много интересен поп, който се е отказал от светското си име и в момента се зове "Бакалин". Когато излезете рано сутрин из нивата или тръгнете към мината да се трудите и се спънете някъде, може да споменете "Бакалине, да те .... ева " за да ви олекне.

Селския глашатай - Когато кмета реши нещо, няма нужда да се надвиква, имаме си гръмогласни и снажни младежи за целта. Най-личния се нарича "Министър на информация" и редовно ще ви занимава къде и какво става не само у нашето село, а и в околните. Няма отърваване от него.

Селския събор - Имаме си отбрана група от 40 души, за които ежемесечно се блъскаме да гласуваме в залата на селското кметство. Кой заслужава, кой събрал няколко души да им напълни коремите на сиромасите, кой извикал някой от другото село да се престори и да гласува за него - няма невъзможни неща. Тези хора се перчат като пауни, крачат важно-важно и засукват мустаци. Ако случайно се промъкне някоя мадам там, тя се разхожда със слънчобран и кокетничи с наперените младежи, отиващи към нивята. С една дума - безделници. С две думи - големи безделници са селските съветници.

Селския побойник - Не сте си мислили, че ще отървате с бой само от даскала, нали? Имаме си един мускулест мъжага, който постоянно ни казва "Бий се там, бий се тук, защо за бога се биеш там, Бакалина да ти ... ". Слага и редовно афиши на селския площад на коя поляна и с кое село има сбивания и за кого да се бием. Само не разбирам откъде е сигурен кой, кого е в суматохата, защото накрая всички отнасяме пердаха. Наричаме го "Министър на Войната", защото все бой му е в главата.

Кметски пратеник - Кмета си има доста работа и не може да пътува често до другите села, заради това изпраща човек, който наричаме тук "Министър на Външните работи". Какви са тези външни работи и защо са навън, кмета забрани да се пита. Каза само, че пратеника му носи вести от другите кметове.

Иноземци - Ние сме туземци, ала след време някои туземци стават иноземци. След като понаучат някой и друг чужд език, отиват при кметя или при неговия пратеник и казват "Вече кан уирайт, пуедо сер посланик у онова село? " Тези моми и момци нито ги виждаме често, нито ги разбираме много с техните иноземни диалекти. Май в другите села не говорят много като нас, ала добре че са нашите иноземци да ни носят вести и да ни превеждат.

Бележка: "Уирайт" не е това което си мислите.

Селската клюкарка - Чудите се кой ходи при съседката? Яде свинско по време на пости и се крие от попа? Говори зад гърба я на нашия кмет, я на някой друг? Нашата тук се казва 'Селянин с цифри", или Софийския Митак. Първото защото като дойде в селото имаше едно число на дрехите и си мислехме, че е избягал затворник. Второто защото в софийското село нямало достатъчно клюки и решил да се засели в нашето. Клюки всякакви търсете при него.

Нашите съселянки - Нежния пол е представен в нашето отрудено село, колкото и странно да е това за някои тук. От толкова бой и работа малко хора се сещат за нашите съселянки, а не бива така. Трябва да се погрижим да отворим салон за макияж, да сложим една хубава селска баня. Може да сме си прости, ала нека да покажем, че не сме глупави. Нека бъдем кавалери и нямам предвид като ги учим да свирят на разни кавали.

Чуждите села - Има ги и тях, какво да се прави. Разбираме се, помагаме си, с някой си спретваме по един здрав пердах - не скучаем много. Наричаме ги "Държави", защото звучи много важно и често си слагаме разни трибагреници за да ги веем вместо да си веем нещо друго. Скоро можем да сложим и трибагреник над нужника в двора, за да изглежда още по-важно.

Това е за момента от нашето село. Очаквайте още статии, опс, исках да кажа, още диплянки за него. Опознайте го, запознайте се със съседите си и не се заблуждавайте, че ще ви оставим на мира. Мир няма в нашето село.

П.П.
Статията е написана в хумористичен очерк и има за цел единствено да ви представи играта, каквото наистина е. Тук сме не повече от две до пет хиляди активни души в която и да е от държавите и сме си буквално като едно голямо българско село. Повечето се познаваме малко или много и си знаем магариите и хубавите страни. Когато играете, имайте го предвид.


Благодаря Ви за вниманието,
Melliores