Join the new world

Вчера, седя си аз с дядо Щетко (ловджия от край време) и си раздумваме сладки приказки. По едно време гледаме „дружинката” поели нейде а дядо Щетко стана и взе че се провикна:
-Где тъй сте се упътили бе пущинаци.
- Шъ тепеме пуйки – отговори му най-първия-Ама не в наше село, чухме за едно място на един хвърлей камък по на юг от тук.
Дядо Щетко се усмихна широко, тегли им една цветуща ама как той си знае и отново седна до мен на пейката до довара.
По едно време гледам дядо Щетко нещо се не свърта па като скочи и вика грабвай ловния билет и да догоним пущинаците че нещо тука една скука, нема по кво да пукаш, нема после за кво да разказваш а така ловджия се не става. Станах аз турих у вързопа квото докопах , а то не бе много, четири –пет хляба 13-14 големи прашки , малко камачета колкото да подплашим пуйките та да могат по-опитните с истинско оръжие да ги свалят един след друг.
Кога пристигнахме на място що да видя от други дружини двама трима а дружината от нащо село кат ги подгонили ония ми ти пуйки ...пера на сам ......пера на там.... всичко стана на пух. Ама и ония пернатите не се дават таман хоп сме ги хванали и те пак тръгнат срещу нас. По едно време най-първите от наще пущинаци кат ги запукаха с ония ми ти големите пушкала и ония пернатите кат почнаха да падат ... първа...втора ....трета пуйка....четвърта....бам,бам,бам още един шот .....пета...шеста....седма....ооооо.. последен напън вече настал е оооо..... трябват още пущинаци.......оооо......и.....осем. Пуснахме кучетата а те събраха плячка бая си беше и доколкото дочувам още ще има. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ