Премеждията на България да си има ЕВ

Day 1,528, 07:19 • Published in Bulgaria Australia • by Old Patriot Skinner


В тази статия ще разкажа за премеждията на една свръхсила в eRepublik да си има ЕВ.

Нека започнем с малко предистория:

Преди точно 2 дни, ден 1526, успешно затрихме Сърбия, заедно с Хърватска и БиХ, с което и на четирите, участващи в конфликта държави, им падна ЕВ. Не мина много време и три от държавите подновиха ЕВ: Хърватска, БиХ и Сърбия.

Сами забелязвате, че само ние нямаме закон. В парламентарния чат и форума даже не стана въпрос за подновяване на ЕВ, с който и да било, а опциите не бяха малко. Имахме няколко варианта, но БЮРМ ми се стори най-удачен, поради силната подкрепя, която ще имаме от други държави, а именноХърватска, Гърция (които отхвърлят закона, заради нашия) и Франция. Освен това имаме голямата възможност да затворим войната по спешност, като прекъснем границата, с помощта на Гърция.
От дни е съобщен план за завземане на територии на Иран, който аз лично одобрявам и смятам, че ще е много полезен за страната, стига договорката да не включва МПП с Турция. И тъй като много добре знам, че този план ще се забави, спокойно можехме да направим една мини война с БЮРМ или Черна Гора. Щеше да отнеме не повече от 2 дни – докато минат изборите и още 1 ден след това.



И така, реших да поема инициативата и да предложа експресно ЕВ, за да могат хората да спрат да губят бонуса си от тренировка и да го вземат поне 2-3 дни, преди да преминем към война с Иран. Така или иначе за 20 дни мандат, имаме около 8 с ЕВ бонус. И го направих след кратка дискусия с част от депутатите и самия вице-президент LitoII и съответно тяхното одобрение.



Всичко вървеше добре, когато, при резултат 10:0, се появи външният министър BeJIuKaH и заяви, че България е сключила пакт за ненападение с БЮРМ.

И точно тук идва същинската част и основния проблем, който ме провокира да напиша цяла статия за този проблем.





Нека започнем с 2 понятия, които имат голямо значение в целия конфликт, който се получи:

NAP (пакт за ненападение) – Non-agression pact – договор(!) между две или повече държави, които се споразумяват да избягват война или въоръжен конфликт помежду си и да разрешават споровете си чрез мирни преговори. Тежестта на такъв договор е огромна и нарушаването му може да донесе големи последствия от различни аспекти за нарушилата го страна.

Устна договорка – дадена дума или обещание от едно лице, не институция или държава, към друго лице, не институция или държава, за извършване или неизвършване на определено действие. Тежестта му е равносилна на нула, поради причината, че няма как да се докаже, че такова обещание се е дало от някой на някого някога.



И така, след като законът за ЕВ беше на път да се приеме, този така достоен и честен виртуален елемент BeJIuKaH съобщи, че имаме NAP с БЮРМ. Попитах – къде е този NAP, дай да го видим какво пише в него? В последствие се разбра, че всичко е просто някакъв разговор, който той е провел с представители на БЮРМ и им е обещал нещо, за което никой не знаеше. В началото ме стъписа факта, че вице-президента не беше наясно с такова скрито споразумение… досущ като, 80% от депутатите, да не кажа и повече. И тук идва първото ми питане:

1. Вие какъв колектив сте и какви управляващи сте, щом помежду си не си споделяте какво вършите? За народа се вижда, че за нищо не го информирате, но защо от правителството и парламента криете? Оправдавате се, че нямате достъп до скритата секция и скайп чата. Е народът е казал: „Който не иска – търси причина, който иска – търси начин.“ Вие начин не търсите, най-малкото можехте да драснете един документ в docs.google.com и да го пуснете.



После последваха упреки към мен, че съм щял да проваля плана за нападение на Иран, който с невероятна точност е определен да стартира „след изборите“. И тук още няколко въпроса

2. Кога след изборите, като самото понятие дава интервал от време от 26 дата до 24 дата?

3. Как една двудневна война ще наруши план за нападение на друга страна? Ако го нарушава, значи нещо куца в преговорите които сте водили или има нещо, което не се знае.



И тук някъде вече разговорът едностранно се обърна на достойнство. И цитирам самия министър: „Имаме реномето на държава, която си държи на думата и има достойнство... Нека не го разваляме.“

Думата си я дал ТИ, неприятелю мой. ТИ, който си казал на президента и на още някой си там и твърдиш, че това е напълно достатъчно. ТИ, който си обещал нещо, което, първо, не знаеш как ще се приеме от хората и, второ, не си съобщил публично. Човек, който си върши нещо си там, извън полезрението на хората и се прави, че нищо не е станало, не заслужава дори да говори за достойнство. Упрекваше ме, че не съм бил питал. ТИ си поставен на ръководен пост, да защитаваш външните интереси на държавата, не аз. ТИ трябва да съобщаваш на хората какво правиш, а не да чакаш да те подканят или да се случи нещо, за да го направиш, поради твоята собствена БЕЗОТГОВОРНОСТ. И с цялата си наглост съобщаваш, че ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИКАЦИЯТА Е ВЪВ ВСИЧКИ, а не в теб или колегите ти. Не, пак ти повтарям – ТИ ръководиш – ТИ казваш на хората кое как ще стане, или поне се опитваш да им предложиш, ако си по-мек, както излиза. Щом знаеш, че има проблем с комуникацията между интитуциите, а не настояваш всекидневно това да се поправи, значи ти си виновен, когато нещо като вчерашната случка се случи.

Не можеш да твърдиш, че понятията NAP и устна договорка, които така хубаво ти определих по-нагоре, са едно и също. Вината, че си направил неписмена договорка, говори за познанията ти. Няма ли го черно на бяло – не важи.

Обвиняваше ме, че не съм дал 24 часа да се обсъди закона. Когато се наложи спешно да се пусне ЕВ, както примерно, президента пусна преди няколко дни Сърбия, защо няма 24 часа? Просто това правило е неприложимо и излишно. При положение, че всички са се засилили да нападат БЮРМ, няма за кога да чакаме. Някой път се налага да се вземат спешни решения.



Нямам намерение да отделям повече време с писането на тази статия или пък коментиране под нея, достатъчно време отделих на хора, които нищо няма да научат от нея. Едно ще кажа само:

Хората на върха, а именно управляващите, трябва преди всичко да защитават и действат спрямо интересите на народа и нуждите му. Не трябва да се лишават хората ти от нещо, само за да му е по-добре на чуждия. Това не са действия на лидери. Това са действия на хора, които не са наясно как да използват дадената им отговорност.