Андраник Озанян герой на два народа.
Day 1,524, 05:42
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by Podliq Armenec
Здравейте днес реших да пусна една статия за един велик арменски патриот...
Андраник Торос Озанян (на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, широко възприеман като национален герой.
Ранни години
Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения.Майка му и баща му биват убити докато е още дете и е отгледан от по-голямата си сестра.На 18-годишна възраст, в защита на семейната чест, той убил един турчин и му се наложило спешно да напусне Шабин Карахисар и да се присъедини към бойна група за освобождение, сформирана в околностите няколко години преди това. Бойците приели Андраник като един от тях. Съвсем неочаквано, месец по-късно водачът на групата Сероб Акбиюр бил убит и дружината изпаднала в страх и ужас, защото Сероб паша бил убит по твърде коварен начин – отровил го местният паша кюрдът Халил, а турският султан го наградил спешно със златен медал за неговото вероломство. Никой от групата не помислял да отмъщава на всемогъщия Халил паша и докато страхът в групата се разсейвал, с възстановяването на справедливостта се заел Андраник. Той тръгнал, издирил предателите, които помагали на кюрда, убил ги, докопал някак Халил паша, отрязал му главата и я донесъл в лагера. От тази случка се родила една песен, която и до ден днешен може да се чуе по онези места. Нейният последен ред гласи: “Никой не може да избяга от отмъстителната кама на Андраник”. Пак по това време между турците тръгнало съмнението, че Андраник не е човек, а дух – нещо, което те приели съвсем не на шега, особено след битката при Аракелотс Ванк. Там, заграден в манастира от 10 000-на турска редовна армия, Андраник успял да измъкне своите 80 бойци, като на всеки от тях навлякъл бяло монашеско расо и го спускал през прозореца в снега.След това тръгнал да обикаля турските постове и тъй като говорел прекрасно турски, разговарял с войниците, отвличал им вниманието, а в това време бойците му изпълзели невидими извън обсадата.След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.
Балканските войни
Андраник служи в Българската армия през Балканските войни като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение от 1912-1913 година. Награден е с кръст "За храброст" IV степен.След войните живее в с. Галата край Варна до началото на Първата световна война.
Първата световна война
През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения - тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.
През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.
След Първата световна война
През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.
Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.
В Пловдив е издигнат паметник в негова чест от признателните му съотечественици.
Служил на:
България
Руска империя
Първа Арменска Република
Звание:Генерал-майор
Войни:
Първа балканска война
Първа световна война
Отличия:
Георгиевски кръст IV степен
Орден Свети Станислава III степен
Златно оръжие «За храброст»
Орден Свети Владимир IV степени
Орден на Почетния легион
Георгиевски кръст III степен
Андраник Озанян
25 февруари 1865—31 август 1927
(English version)
Andranik Toros Ozanyan (Armenian:Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) is an Armenian general, political and social activist, freedom fighter, widely perceived as a national hero.
Early
Born in Shebinkarahisar, Turkish Armenia (now Giresun Province, Turkey). Once a young age lost his wife and his son, he joined the Armenian liberation movement in the Ottoman Empire and participate in various political parties, including the Armenian Revolutionary Federation.
Balkan Wars
Andranik serve in the Bulgarian army during the Balkan wars as one of the commanders of the Armenian volunteer company in the Macedonian-Adrianople volunteers of 1912-1913 year. He was awarded with the Cross "For Valor" IV stepen.Sled wars living in the village of Galata near Varna until the beginning of WWI.
World War
During World War took part in the Caucasian campaign and was promoted to general in the Armenian Volunteer Corps in the Russian army. Participate in 20 different offensives where he won fame thanks to the courage and tactical skills. His command helps the population to escape from Van Turkish army in eastern Armenia - then controlled by Russia. This territory later founded the Democratic Republic of Armenia.
In January 1919, when Armenian troops advancing, British commander withdrawn Andranik back to retrieve Zangezur and promised that the Paris Peace Conference will be satisfactorily peace.
After World War
Left Armenia in 1919 by political turmoil and power struggles and settled in Fresno, California, USA. He lives in the city 18 years until his death on August 31, 1927 at 62 years of age.
His remains were sent to Armenia, but the communist government refused to accept them. Therefore they are placed in a cemetery in Paris and returned to Armenia in 2000.
In Plovdiv is a monument in his honor by his grateful countrymen.
serve
Bulgaria
Russian Empire
First Armenian Republic
Title: Major General
Wars:
First Balkan War
First World War
Awards:
Georgievski Cross level IV
Order of St. Stanislava III degree
Golden Arms "For courage"
Order of Saint Vladimir IV degrees
Order of the Legion of Honour
Georgievski Cross level III
Andranik Ozanyan
25 February 1865-31 August 1927
Андраник Торос Озанян (на арменски: Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) е арменски генерал, политически и обществен деец, борец за свобода, широко възприеман като национален герой.
Ранни години
Роден в Шебинкарахисар, Турска Армения.Майка му и баща му биват убити докато е още дете и е отгледан от по-голямата си сестра.На 18-годишна възраст, в защита на семейната чест, той убил един турчин и му се наложило спешно да напусне Шабин Карахисар и да се присъедини към бойна група за освобождение, сформирана в околностите няколко години преди това. Бойците приели Андраник като един от тях. Съвсем неочаквано, месец по-късно водачът на групата Сероб Акбиюр бил убит и дружината изпаднала в страх и ужас, защото Сероб паша бил убит по твърде коварен начин – отровил го местният паша кюрдът Халил, а турският султан го наградил спешно със златен медал за неговото вероломство. Никой от групата не помислял да отмъщава на всемогъщия Халил паша и докато страхът в групата се разсейвал, с възстановяването на справедливостта се заел Андраник. Той тръгнал, издирил предателите, които помагали на кюрда, убил ги, докопал някак Халил паша, отрязал му главата и я донесъл в лагера. От тази случка се родила една песен, която и до ден днешен може да се чуе по онези места. Нейният последен ред гласи: “Никой не може да избяга от отмъстителната кама на Андраник”. Пак по това време между турците тръгнало съмнението, че Андраник не е човек, а дух – нещо, което те приели съвсем не на шега, особено след битката при Аракелотс Ванк. Там, заграден в манастира от 10 000-на турска редовна армия, Андраник успял да измъкне своите 80 бойци, като на всеки от тях навлякъл бяло монашеско расо и го спускал през прозореца в снега.След това тръгнал да обикаля турските постове и тъй като говорел прекрасно турски, разговарял с войниците, отвличал им вниманието, а в това време бойците му изпълзели невидими извън обсадата.След като в млада възраст губи жена си и сина си, той се присъединява към Арменското освободително движение в Османската империя и участва в различни политически партии, включително в Арменската революционна федерация.
Балканските войни
Андраник служи в Българската армия през Балканските войни като един от командирите на арменската доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение от 1912-1913 година. Награден е с кръст "За храброст" IV степен.След войните живее в с. Галата край Варна до началото на Първата световна война.
Първата световна война
През Първата световна война взема участие в Кавказката кампания и е издигнат в генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Участва в 20 различни офанзиви, където печели слава благодарение на смелостта и тактическите си умения. Неговото командване помага на населението на Ван да избяга от турската армия в Източна Армения - тогава контролирана от Русия. На тази територия по-късно е създадена Демократична република Армения.
През януари 1919, докато арменските войски напредват, британското командване изтегля Андраник обратно до Зангезур и му обещава, че на Парижката мирна конференция ще бъде постигнат задоволителен мир.
След Първата световна война
През 1919 напуска Армения покрай политическата бъркотия и борбите за власт и се установява във Фресно, Калифорния, САЩ. Живее в града 18 години до смъртта си на 31 август 1927 на 62-годишна възраст.
Тленните му останки са първоначално изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Затова биват положени в гробище в Париж и се връщат в Армения едва през 2000 г.
В Пловдив е издигнат паметник в негова чест от признателните му съотечественици.
Служил на:
България
Руска империя
Първа Арменска Република
Звание:Генерал-майор
Войни:
Първа балканска война
Първа световна война
Отличия:
Георгиевски кръст IV степен
Орден Свети Станислава III степен
Златно оръжие «За храброст»
Орден Свети Владимир IV степени
Орден на Почетния легион
Георгиевски кръст III степен
Андраник Озанян
25 февруари 1865—31 август 1927
(English version)
Andranik Toros Ozanyan (Armenian:Անդրանիկ Թորոսի Օզանյան, Զորավար Անդրանիկ) is an Armenian general, political and social activist, freedom fighter, widely perceived as a national hero.
Early
Born in Shebinkarahisar, Turkish Armenia (now Giresun Province, Turkey). Once a young age lost his wife and his son, he joined the Armenian liberation movement in the Ottoman Empire and participate in various political parties, including the Armenian Revolutionary Federation.
Balkan Wars
Andranik serve in the Bulgarian army during the Balkan wars as one of the commanders of the Armenian volunteer company in the Macedonian-Adrianople volunteers of 1912-1913 year. He was awarded with the Cross "For Valor" IV stepen.Sled wars living in the village of Galata near Varna until the beginning of WWI.
World War
During World War took part in the Caucasian campaign and was promoted to general in the Armenian Volunteer Corps in the Russian army. Participate in 20 different offensives where he won fame thanks to the courage and tactical skills. His command helps the population to escape from Van Turkish army in eastern Armenia - then controlled by Russia. This territory later founded the Democratic Republic of Armenia.
In January 1919, when Armenian troops advancing, British commander withdrawn Andranik back to retrieve Zangezur and promised that the Paris Peace Conference will be satisfactorily peace.
After World War
Left Armenia in 1919 by political turmoil and power struggles and settled in Fresno, California, USA. He lives in the city 18 years until his death on August 31, 1927 at 62 years of age.
His remains were sent to Armenia, but the communist government refused to accept them. Therefore they are placed in a cemetery in Paris and returned to Armenia in 2000.
In Plovdiv is a monument in his honor by his grateful countrymen.
serve
😛
Bulgaria
Russian Empire
First Armenian Republic
Title: Major General
Wars:
First Balkan War
First World War
Awards:
Georgievski Cross level IV
Order of St. Stanislava III degree
Golden Arms "For courage"
Order of Saint Vladimir IV degrees
Order of the Legion of Honour
Georgievski Cross level III
Andranik Ozanyan
25 February 1865-31 August 1927
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Even god was Bulgarian hero
cry me a river
и за вас се е бил човека ко недоволствате пак макета
vote интересна статия
vote
Личи си кои са истинските приятелски народи! Ако можеш разкажи малко за историята на снимката и по специално за униформата му (българска ли е или руска; или собствена арменска?).
@MakedonecMKD
Човека си е проливал кръвта за вас... Я върви си гледай смешните паметници в Скопие и се мисли за велик докато умираш от глад и общуваш с комшиите си албанци.
Човекът се е бил за България, а не за днешните сервоманчета.
ganyo dyo balkanyo
Труден въпрос....така като гледам май е сниман по време на 1-та световна и май това е руска униформа.
Иначе има и снимки с арменска хайдушка униформа,македоска,българска..
Че и на мене ми прилича ту на руска,ту на българска и за тва питам.
Шиптарец ще ревеш,но от нещо забито в халката.
ВОТ
@MakedonecMKD
Абе май на вас по националната телевизия ви говореше господ македон. :Д
Бегай да те помпат албанци!
http://ru.wikipedia.org/wiki/Озанян,_Андраник_Торосович
@MakedonecMKD
тоя толкова му разбира картуната куха само да троли по статийте може, а всъщност нищо неможе и нищо незнае
Svetl1o е прав на тях им говорише господ Македон там по телевизията хаха
Отлична статия !
Слава на героите !
А сашко македонски на една реклама вееше сегашното им знаме от преди 20 г. :д
Супер статия ..поклон пред такива хора !
Интересен и возбудлив живот.
MakedonecMKDDay 1,524, 05:45 Even god was Bulgarian hero
cry me a river
ае като незнайш кво говориш що с обаждаш? Аде трай, че на нас се крепите е плужек!
По темата.
Може да намерите родата му в Пловдив.
Поклон, вечна му памет!
mo6ten e tos o7
Бравос за хубавата статия! Вот и суб имаш.
По-точното заглавие е на три народа.