Носталгия

Day 1,518, 04:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nestor The Slav

Здравейте, Приятели.

Итс Нестор агейн. Пиша един път на 3 месеца, но специално за идващите дни съм приготвил арсенал от дооста интересни статии, които очаквам да ви привлекат вниманието. Ноо... тази няма да е такава. Тази е носталгична, ей така да убия както своето, така и вашето време.

Днес ме обхвана носталгия по едни времена, в които тази игра изглеждаше по различен начин. Миналият януари в играта беше регистриран най-големият български бейби бум. Тогава се регистрирах аз и още хиляди играчи.. голяма част от тях вече ги няма. Сега, една година по-късно, отново се опитваме да направим същото, но не сме подготвени. Дори админите не са подготвени!

Какво беше преди 1 година? Регистрирах се, влязох в играта и не знаех какво да правя! Същото се случва и със сегашните ни еБебета. Тогава обаче.. първото нещо, което видях, беше статия на Детската градина, която даваше прекрасни инструкции за еБебетата. Поръчах си ментор и само час по-късно с мен се свърза Чудомир Григоров и ме вкара в чат с още 30 еБебета, сега известни като "Паравоенен отряд BRAVO". Там ни поеха Чудомир, Ники Милев и Ректора /звездното трио/ като вече бяха изготвили подробна стратегия за развитието ни. Съветвам всички нови играчи да си намерят отряд. Съветвам всички нови отряди да поемат 4-5 еБебета в чатовете си. Сам ли си в тая игра, просто си обречен. Все пак това е социална стратегия.

Тогава времената бяха други. Играта беше изпипана откъм доста детайли. Икономическият модул беше нещо, което наистина зависеше от нас гражданите и носеше изключителна тръпка в играта. На пазара нямаше ботове, защото нямаше излишък от продукция. Всичко се купуваше, а което не се купи се изнасяше в чужбина. Тогава нямаше и стартови фирми. Да имаш 2 компании беше лукс, защото струваха по 20 злато едната. ЗДравето беше ограничено и хлябът к1 струваше левче, а понякога и повече. Именно поради ограниченото здраве, дори най-богатите играчи не си правеха множество фирми, за да имат повече удари. Имаше полза от това да вдигнеш нивото на дадена компания, така пестиш здравето си. Имаше полза от всичко, за което се инвестираха пари. Почти всички от БРАВО имахме по 1 фирма и правехме по 20-25 лв печалба на ден. Боят ставаше само с голи ръце, защото един танк струваше 50-60лв. На такова въоръжение можеше да се радва единствено добре строената ни тогава армия. Всяко оръжие тогава си беше от полза. Ако имаш пушка к2... в никакъв случай не я продаваш! Всеки от нас дебнеше пазара, защото една добра маневра в него, можеше да донесе допълнителни 10-15лв. 1 злато можеше да се продаде за 60 до 90 лв. А не както е сега за 600-1000лв.

... Сега икономическият модул е сринат. Дори да си малоумен, пак можеш да забележиш, че ако не са постоянните намеси на Плато, пазарът отива по дяволите. Цъкаш по фирмите си и продаваш продукцията си на някакъв бот, а тя изчезва безследно.

Военният модул също имаше своя чар. Тогава битките се печелеха не само със сила и щета, а със изпипана военна стратегия. Всеки военен имаше ограничен брой удари, знаеше точно в кой рунд и в коя минута да ги използва. Всяка допълнителна щета идваше като бонус от някой олигарх, решил да вкара злато в името на България. Командирите на взодовете по цял ден изчисляваха щетата на хората си, за да не стане някой гаф по време на битка. Българстката армия беше една от най-координираните и дисциплинираните /не че сега не е/. Един отряд от 30 еБебета , невъоръжен, просто зареден с достатъчно хляб, можеше в последните минути на една битка да обърне всичко. А такива отряди имахме в изобилие. Тогава президентът Podkrepa за първи път гласува доверие именно на такива отряди... и им осигури финансиране за няколко мисии в близкия изток.

Играчите се конкурираха помежду си. Качването на ранг беше събитие, което се празнуваше, за построявенето на фирма да не говорим. Всички тези неща караха отделния играч да се чувства полезен. Съжалявам сегашните нови играчи, че не могат да изпитат тръпката на онези времена. Да се надавяме, че екипът на играта наистина ще работи по нейното развитие, защото в този и формат тя изглежда жалка.


Поздрави, Нестор.