[Посланик] От еЕстония с любов

Day 1,515, 07:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nikola Kasherov



Из "Мемоарите на един новоизлюпен дипломат"

Когато разбрах, че ще ме пращат посланик в еЕстония, погледнах и не я намерих на картата. Спокойно, казаха от Външно, изчакай. Най-накрая получих заветната телеграма – стягай багажа! Отидох на уреченото място като се надявах да ме очаква посланическа лимузина. Вместо това ме изпратиха с официалната посланическа совалка на еБългария. Още по-добре!



Три пъти кацах в Прибалтика и трите пъти в погрешна държава. Дори нашите приятели ерумънците бяха забравили кой регион на коя държава принадлежи. Все пак успях. Приземих се в еЕстония късно следобед. Поради някакво злощастно недоразумение не ме посрещнаха с хляб, сол и жива музика. Преглътнах обидата и тръгнах пеш по главната улица в Талин към посолството. Местните ме следяха с подозрителни, дори враждебни очи. Може би защото нашата страна беше съюзник на окопиралата ги до скоро еРумъния? А може би защото влачех парашут в цветовете на българския национален флаг зад гърба си...

Настаних се в посолството и прегледах файловете от Външно министерство и разузнаването. Така...Население, активни граждани общо 748 (+7), а региони - 5. Средната интелигентност на гражданина е 16 ниво.



1. Kesk-Eesti
2. Kirde-Eesti
3 Laane-Eesti
4. Louna-Eesti
5. Pohja-Eesti

След погрома над еРумъния нямат естествен враг и всички си плевят градинките. Имат сравнително бедна диета от плодове и риба, обилнo поляти с нефт местна реколта.


Максималната заплата в страната надвишава 88 ЕЕК, но не е достатъчна за средния гражданин, тъй като цените на някои продукти от потребителската кошница са високи. Сандвич К5 струва 4.20 ЕЕК, а танк Пежо 206 върви за 50 ЕЕК. Златото е на стойност от 1164.9 ЕЕК и привлича множество туристи от еСърбия. еПолша, еТурция и други вредни държави. Митата са ниски, но и вътрешното потребление е слабо. Много оригинални еестоници са се спасили от ерумънската окупация като граждани на други държави и нацията тепърва ще се въстановява. В държавната съкровищница в момента са налични 0 .15 злато и 207 722.30 EEK.


Президент на страната е другарят katk от партия Isamaalised Liberaalid. Това е третата по големина партия в еЕстония. По данни на нашето разузнаване еестонците нямат много време за личен живот поради многобройните войни в района и затова и бебета им са малко. Това води до стагнация в политическия живот и една добре уседнала политическа класа.


Стана ми скучно да чета и излязох навън да се поразходя и да се помешам с местните мадами. Тръгнах да търся вестници, за да се запозная с проблемите и вълненията на местното население. Оказа се, че имам по-малък избор от колкото теле в кланница. Най-приятно впечатление ми направи кратка поема от надарен местен талант:

There was noone, who wanted romanians here and noone shares a teär , what they got their fat ass kicked.
KROOB (kick romanians out of baltics) has been success. Not so quick as hoped, but success nethertheless.
Now we can start kicking other fat TEDEN asses.

Като цяло обаче, пресата беше постна. Обяснението бе просто. Поради наскоро приключилата ерумънска окупация повечето еестонци и техните лидери се бяха пръснали по света. Кой в еСърбия, кой в еПолша или еТурция, еИндонезия или друга приятелска тях държава. Над 45% от гражданите пребиваваха в еФинландия. И нямаше кой да пише, нито аудитория да го чете.

Вечерта си навлякох фрака и като една бяла лястовица полетях към официалната еЕстонска мИРК кръчма. Дори бях допуснат до ВИП салона на един от най-елитните им военни отряди, BEST Estonia, наброяващ 185 щика. Президентът, външният министър и други членове на държавната администрация са именно от този отряд. Похвалиха се с военната си реформа, позволила им успешно да отхвърлят ерумънско иго. Но под сурдинка се оплакваха от недостига на оръжие. Външният министър bbad беше леко пийнал и ме прие на драго сърце, докато президентът ми отговаряше с една, две думи. Успях дори да завържа контакти с някои официални лица от ръководството на ABC. Да, добър коктейл се заформи.

Доволен, няколко часа по късно се върнах в посолството. Секретарката ми ме очакваше с широко отворени очи, тръпнеща да и разкажа за преживяванията от деня.