Лирическо отклонение

Day 1,461, 03:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by PhiK

Важното е, че дадохме всичко от себе си !! 🙂




Дванадесет рунда български играчи
как битката водят. Сървърите прашни
бъгаво предават на боя рева.
Лагът е ужасен! Дванайсетий път
ботските армии налазват битката дивна
и злато изхарчват, и стената обръщат.
Borharisnya безумний campaign-a сочи
и вика търчете тамо са заповедите!
И ботовете тръгват с викове сърдити
и "10011001" гръмовно въздуха разпра.
Българинът отговори с другий вик "РУК!"
И с нов дъжд от здраве, танкове и злато
отрядите наши, забравили фирми,
наливат и отблъскват - без сигнал без ред,
и всекий повече щета гледа да налее,
и аватар геройски на показ да изложи
и един бот повече мъртъв да положи.
Танковете екнат. Унгарците реват.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Дванайсетий рунд веч се бият но помощ не иде.
отникъде взорът АМитрев не види
и еденските танкове не хвърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат честно, без ботове -
кат шъпа герои под сганта ONE-ска
Последният напън вече е настал.
Тогава Таблов, наший генерал,
ревна гороломно: "Давайте цивилни,
на вашата сила ЕДЕН повери
битката, войната и себе си дори!
При тез думи силни, отрядите горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски рунд!

Няма веч оръжие! Златото им свърши!
Всяко пистолетче танк е, всякой бой на хляб - бомба
Хлябове и пистолетчета изчезнаха там!
"Грабвайте базуките!" - някой си изкряска
и сглобените базуки хвръкнаха завчаска!
Унгарците тръпнат друг път не видяли,
играчи с базуки да не гонят медали.
Боят се обръща на health pack и на bar!
Танковете наши, като от Спарта
хиляди ботове свалят със кредитна карта!
Но вълни нови по-нови от ботове регнати вчера
гълтат, потапят щетата на аскера
Йоще миг, ще падне заветният рунд...
Изведнъж Flausino пристига със гръм!!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ API-то, щом бъга преборва,
спомня тоз рунд бурен, шуми и го store-ва
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!



На нас си остава да превърнем фикцията в реалност 🙂