Join the new world

Здравейте,
дълго мислих по какъв начин мога да ви убия от досада и най-накрая измислих. С нещо, което мен ме интересува живо, а вас не. Готови ли сте? Не? Е, какво пък, започваме въпреки това.



Критично мислене

“Подарете на някого риба и той ще бъде сит един ден, научете го как се лови риба и той ще е сит цял живот”.

Поговорки като тази, ни напомнят как придобитите умения могат да бъдат разликата между зависимостта и самостоятелността. Няма по-подходящо сравнение от това, когато говорим за критичното мислене. Наизустете решение за даден проблем и вие ще овладеете проблема, научете се да мислите критично и ще добиете техника, с която да решавате бъдещите непознати проблеми.

Критичното мислене използва широк спектър от интелектуални способности - анализиране, изготвяне на концепции, дефиниране, изследване, изслушване, задаване на въпроси, рационално мислене и синтезиране. Тези способности ни помагат да оценяваме новопостъпилите идеи дисциплинирано. Когато имаме воля да бъдем искрени в мислите си, признавайки своите слабости и предразсъдъци, ще успеем да анализираме информацията далеч по-изчерпателно, което ще ни позволи по-лесно да идентифицираме и отричаме грешните идеи или идеологии.

Критичното мислене не е просто “много мислене”. Човек може да отдели огромно количество енергия и време, защитавайки грешна позиция или в преследване на въпрос, който се нуждае от преформулиране. Ако човек никога не бъде самокритичен в търсенето на възможни грешки, то той не може да мисли критично. Трябва да желаем да бъдем по-добри в начина си на мислене, да намираме и минимизираме влиянието на стереотипи и културни предразсъдъци. Трябва да търсим и да се ръководим от знанието, фактите и доказателствата, дори ако те отричат нашите съкровени вярвания. Именно когато мислим критично, вярванията ни престават да бъдат съкровени и сме готови при наличието на доказателства за тяхната погрешност, да се разделим с тях.



Мислещите критично култивират любов към любопитство и имат желание да разширят своя кръгозор и да задълбочат своите познания. Те имат волята да положат нужния труд, за да бъдат добре информирани. Те различават нуждата от едно обяснение и съпътстващите го аргументи да бъдат верифицируеми и фалсифицируеми, за да бъдат легитимни.

Критичното мислене използва като инструмент скептицизма. Скептицизмът не означава безразборно отхвърляне на идеи, както е прието да се мисли, а означава съмнение и отлагане на нашето решение относно дадено твърдение. Вместо доверчивото приемане на потенциално грешно твърдение, продиктувано от вътрешната ни нужда да изразим становище, скептикът отделя време за анализ на аргументите, логиката на изводите и възможните грешки в твърденията. За да бъде рационално твърдението, то не трябва да се базира на тавтология, кръгова логика или на социален натиск. Емоциите или вярванията на определени социални групи отразени в твърдението, също не конституират валиден аргумент.

Понякога хората се опитват да ни убедят, че разумът в аргументирането няма стойност, защото е просто човешка концепция. Но това е несъстоятелна позиция, защото те използват рационалното мислене, в опит да отрекат самото рационално мислене, което по дефиниция е логическа грешка. Отричането на аргументите или доказателствата, ще саботира нашия капацитет за критично мислене. Липсата на уважение към фактите, интелектуалната арогантност, нежеланието да изслушваме и мързела, не допринасят с нищо към нашето по-добро разбиране на даден проблем.



Друга бариера пред критичното мислене е нежеланието ни да разглеждаме сложни проблеми в различна светлина от чернобялата. Ако някой вижда само две възможности в сложен проблем, това само по-себе си конституира грешна дихотомия. Ако разсъждаваме така, ние ще стигаме до грешни заключения. Например ако опция А е грешна, то опция Б задължително трябва да е истина или ако даден човек не вярва в Х, то той задължително трябва да вярва в У. Чернобялото мислене често е израз на подчертана нетърпимост към неяснотата или липсата на факти. Приемането на грешни заключения, поради нетърпимост към липсата на информация, не е прозрение, нито е истина, а е просто самозаблуждение в името на личния душевен комфорт. Комфорт, който не води до знание. Мислещият критично може да се справи с несигурността и неизвестността. Той предпочита да е наясно със своето собствено невежество и е способен да чака, докато получи нови валидни доказателства.

Критичното мислене предоставя на всеки от нас ключ към собствената ни интелектуална независимост. Засилва нашето желание и способност да изследваме и решаваме проблемите, с които се сблъскваме. То ни предпазва от прибързани заключения или мистификация и ни помага да не приемаме безкритично твърдения от позицията на авторитет или традиция. Възпитава в нас по-добра интелектуална дисциплина, помага ни да изразяваме ясно нашите идеи и да мислим самостоятелно. Когато окуражаваме критичното мислене, ние обогатяваме живота си и инвестираме в собственото си бъдеще.

Попитайте вашия доктор, дали критичното мислене е добро за вас.



(Статията е вдъхновена от и се посвещава на...е, тя си знае коя е...)


Искрено ваш,
дядо ви Поп.