Join the new world

Малина
Глава 2

Скоро след като момичетата излязоха от училище се запотиха към спирката на „Новата Поща”, за да чакат появата на „лошите момчета” от Сарафово. Малина и Милена така развълнувани, както след като получиш дългоочакваната целувка от онзи специален човек и с нетърпение очакваха, какво ще им се случи довечера.

* * *

В уреченото време на уреченото място пристигнаха яхнали два мотора две бунтарски облечени мъжествени фигури.
- Здравейте момичета, готови ли сте за един вълнуващ следобед? – доста любезно попита Андон.
Момичетата с усмивка се качиха и заедно отпрашиха към покрайнините на Българово.
* * *

Андон и Мартин, на пръв поглед мечтата но всички момичета – известни и силни мотористи, всъщност, обаче, те работеха за местния мафиот просто познат като – Барона. Преди години бащата на Андон, Манол, се замеси с Барона и беше натрупал непосилен за изплащане дълг. Хазарт. Единствения начин да се изплати и да спаси семейството си от ръцете на мафията бе… собствения му син да прекрати живота на Манол. За съжаление нямаше друг изход, на десет години Андон убива баща си. Дълго време плака и не говореше с никого, до преди пълното му с радост, надежда, любов и мечти личице изсъхна и остави грубото и мрачно изражение, което има сега. Дългът се изплати, но лихвата не, за нея Андон трябваше да работи 5 години за Барона. Андон не беше много привързан към баща си, а и със смъртта му го намрази, заради пороците му. Сега на деветнадесет години той продължава да работи за Барона, но по своя воля. Майка му не забеляза, как бавно, но сигурно губи момчето си в тъмната страна, мислеше си, че това е просто период и, че ще му мине… Уви не. Напусна го преди четири години. Не можеше да си позволи да живее с престъпник.

* * *

Мартин и Андон се запознаха, когато бяха на петнадесет. По желание на бургаския бос те трябваше да организират група от най-кадърните в бранша – биячи, трафиканти, сводници и прочее. Двамата поставиха основите на сарофовската мафия – „Компанията”. За Андон беше мръсната работа, докато Мартин се оправяше с мадамите… Причината Малина да излиза с Андон е чисто формална, по нейни думи, макар и да изпитва нещичко някъде в сърцето си към него. Антоан, бившото гадже на Малина, беше спретнато и много мило момче, макар и да не беше много привлекателен, Малина видя зад това и зърна момчето на мечтите й. Обаче нейният рейтинг взе да пада и по-големите й приятелки не искаха повече да общуват с нея, затова тя се отърва от него и сега е с „лошото момче на Бургас”.

* * *

- Марто, ти постели чаршафа, аз ще извадя храната и напитките. – оратоски каза Андон.
- Голяма работа си бил бе, Додо – нахокано започна Малина.

На това той отвърна само с чаровна усмивка, от което Мартин потрепна. Никога не го беше виждал да се усмихва… поне не и точно с тази искренна усмивка.

* * *

Седнаха на постланото, хапнаха, пийнаха, но само дамите. През цялото време, обаче, Милена беше тъжна. Андон забеляза това и бутна с лакът, тактично Мартин. С един поглед се разбраха. Мартин се доближи до Милена и й пошушна, гъделичкайки я по рамото.
- Какво ти има, Миленче, да не би да си се скарала с някоя даскалка по-рано.
- Не, не е т’ва . Просто ми е малко кофти не нищо сериозно – изхълца, гълтайки сълзите си.
- Така кажи де. Откъде да знам, че ти е дошъл циклона. – с широка усмивка изръси това свое заключение, което разсмя двете приятелки.
- Ох, мно’о си зле чес’но чо’ек. Просто ми развалиха настроението в даскалото т‘ва е.
- Ай, с’я разкажи не крий.
- Еми, натрупах малко отсъствия – с осезателен сарказъм и широка усмивка започна да говори Милена сякаш й нямаше нищо – класната взе да дига гири и ми вика, че ако закъснея още веднъж ще ме изпорти на баща ми.
Това малко убезпокои николай, но това нещо не му пролича, тъй като винаги беше сирозен.
- И к’во с’я татенцето ще те накаже ли?
- Еми, не съвсем, той е в Германия и каза, че ако продължа така - отивам при него – след като се изказа сладкото изражение на лицето на Милена си стопи в тъга, отново.
- И ти му вярваш? – мрачно се обади Андон – сигурно е затрупан до гуша от работа, пък и едва ли ще прохаби толкоз парà, за да те вземе при него.
- Ти не го познаваш – изведнъж се обади Малина – нямаш си и на идея какво би направил за семейството си. Защо мислиш, че работи в Германия, а не тук?
- ‘бал съм го за курви ли е отишъл или за кинти, факт е, че го няма и, че няма да командва живота на Милена. – изнервено остече Мартин, прегръщайки я бавно.
На Милена не й се говореше повече, всичко това взе да я огорчава все повече и повече. Тя търсеше прегръдките на своя любим и ги намери. Сгуши се в него и бавно започна да ридае. На другия полюс нещата бяха малко по-слънчеви. Малина си играеше с Андон, изпозвайки своя омайващ поглед, само за секунда той попадна в нейната клопка и сключиха устни.

* * *

Следобеда мина без големи крайности. Закачаха се, прегръщаха се ядоха, пиха, всичко с мярка. Оставиха всяка една от тях пред собственото им жилище и преди да се разделят се целунаха.

* * *

Тази раздяла беше просто началото, но за сега момчетата трябваше да докладват на Барона. Двигателите на моторите им угаснаха пред една поолющена сграда някъде из „Меден Рудник”.
- Докладвай, Чопър – обади се хрипест глас зад дебелата сянка в края на стаята, обърнат към Андон.
- Всичко е перфектно, бавно им печелим доверието точно, както очаквахте, господине. – с нотка на съмнение предаде прогреса си на Барона.
- Обаче… - плахо се обаде Мартин – бащата на Милена може да я вземе при него в Германия ако тя закъснее за училище.
- Спокойно, това няма да се случи – със забавен тон в гласа си каза това мъжът зад сенките.
Спокойно въздъхна Мартин, мислейки, че шефът му има нещо скрито под ръкава си.
- Защото ако се случи нещо и не я върнете тук вие ще сте тези обиращи каймака! – В момента на ярост се разкреща Барона, последвано от продължителна суха кашлица. Кашлицата му се укроти и той си сипа джин с няколко бучки лед. След като се уравновеси посочи им врата. – Тръгвайте и запомнете това, което ви казах.
* * *

През това време добрите приятелки разгорещено обсъждаха преживяното и чувствата, които са изпитали. Този интернет „разговор”, между двете далечни на растояние, но близки по душа приятелки продължи до късно вечерта. На другата сутрин те проспаха алармите си, сънувайки момчето на мечтите си. В съня си те се протягат, за да достигнат, съответно Малина – Андон и Милена – Мартин, но вместо това се събудиха, проснати на студената земя с болки в главата и единия крак. Понечиха да вземат телефоните си и видяха колко е часа…