Платонична любов

Day 1,276, 12:07 Published in Bulgaria Bulgaria by StaniliuS


В условията на световна криза последните два месеца се оказаха особено доходоносни за някои личности. Да, всички се сещаме за кого става въпрос ! За онзи, ползващ името на древен философ, който учил хората, че съществува "Свят на идеите", където всичко е чисто, неопорочено и нематериално. Доскоро и в нашето съвремие имаше нещо подобно, макар и жалък модел на това което трябва да е в действителност... то се наричаше - еРепублика ! Едно виртуално място, където всеки 'народ' получаваше 'втора възможност' да претвори историята (своята и чуждата) и да създаде модел на управление, лишен от корупция, кражба и манипулация. Но както Платоновия 'Свят на идеите' е бил обречен, така и нашият що-годе подобен модел беше унищожен... от... 😉




Единственият ни 'официален представител' в тази виртуална реалност определено си има любимци, а той самият е любимец на други много.

Негов най-любим дарител, спонсор и патрон е онзи, Богът на войната, Единственият. А самият 'философ' е любимец на враговете на Бога на войната - онези недостойните, жалките простосмъртни, които обаче притежават мултиармия, способна да спре Бога. Тези врагове сякаш са концентрирали съдбата на целия Свят в ръцете си... Горящ от алчност, Философът не иска да загуби своя най-изтъкнат благодетел. Но обладан от суета и самолюбие, не иска да загуби и почитателите си. Разкъсван между двете, Философът трескаво търси решение на своята тежка житейска дилема. Ако разпростре своето благоволение върху Бога, той ще унищожи любимците му... това би означавало значително орязване на социалните му помощи... Естествено, той не би могъл да направи това. Но другата крайност също е пагубна - да вдигне изцяло благоволението си спрямо Бога и да го разпростре върху простосмъртните с Мултиармията. И това не би могъл да направи... Какво да стори ? Но ненапразно той е Философ. Хрумва му гениална мисъл... - баланс ! Ще помага на едната страна, опиянявайки я от победата, като в същото време подготвя разгрома й... Така двете страни винаги ще се намират в състояние на еквилибриум, а неговата философска душичка ще ликува, бивайки подхранвана със злато и с любовта на народа.



Неговото рождено място е долу на юг, но той винаги е обичал повече С...еверозапада... Ако ме разбирате 😉

А ние, страничните 'наблюдатели', гледаме грандиозния спектакъл и се възхищаваме на необяснимите чудеса, на които ставаме свидетели... Хляб и зрелища, но, уви, всичко омръзва...