Равносметка на първата половина от мандата

Day 1,250, 02:13 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Government of eBulgaria

Здравейте,

Първо искам да пожелая весело прекарване на празниците на всички. Понякога малките неща в живота са способни да ни донесът най-голяма радост, затова отделете малко време за близките до себе си хора и дарете по една усмивка.

А сега за по-смелите от вас ще ви представя една не толкова кратка равносметка на изминалите вече близо 3 седмици.

Като цяло може би е редно да започна с извинение за недостатачната комуникация от моя страна. Целта никога не е била да се крия или да държа някой в неведение и без да звучи като оправдание има моменти в които физическото време просто не стига.

Но няма да ви занимавам с моите проблеми, в крайна сметка съм поел кръста по мое желание с ясната представа какво означава това. Премам критиката и сега с нормализирането на военната обстановка, поне що се отнася до директните битки на България ще се постарая да наваксам в тази сфера а и другите които останаха на по-заден план до тук в мандата.

Реално с стартирането на войни от 4-5 различни държави спрямо България още от първите часове и дни от мандата, се промени и коренно насоката на целите ми през него. Основна задача, стана оцеляването ни на картата на света. Като цяло мисля, че до този момент това се случва и въпреки превъзходството на противника ни оспяваме да задържим моментната ситуация.

Ще се опитам да разгледам няколко по-важни момента които породиха и голяма доза полемика и страсти. Та нека започнем.



Встъпването като президент

На практика се наложи да поема нещата на 5та скорост ако мога така да се изразя, нямаше време за нищо друго освен да се поемат веднага и решително вече започналите на няколко фронта военни действия. НСР беше изготвил план за заличаване на България за 2 дни и трайното и окупиране. Ние успяхме да отговорим на първоначалното предизвикателство и не само спечелихме всички битки които можеха да се спечелят през тези първи 2 дена (директните атаки на Сърбите беше ясно, че са невъзможни за печелене) но и в резултат на това, бяха вдигнати и спечелени един куп въстания в други страни. Като цяло доста тежки но и успешни 2 дена на битки.

В този момент НСР разбраха, че България няма да бъде победена лесно и пренасочиха всичките си сили и усилия за затриването ни от картата, Унгария ни предложи за ЕВ и Полша и Испания си пренасочиха силите към нас. Това означаваше, че първоначалната тактика на игнориране на сръбските атаки и печелне на всички други + въстания после на взетите от Сърбия региони и връщането им няма да може да продължи, защото не можехме да игнорираме по 2 атаки от сърби и унгарци едновременно. Тоест ако продължавахме да се борим за оригиналните региони трябваше да изберем едните за ЕВ и да се помъчим да ги спрем.




Унгария за ЕВ

Защо избрах Унгария за естествен враг в този момент. Причините са няколко но основната е, че не можехме да водим война едновременно срещу Унгария и Сърбия а войната със Сърбия нямаше как да бъде затворена достатачно бързо дори да почнехме да печелим битки. Единствения шанс да запазим оригиналните си региони на този етап беше, да спечелим 2 поредни битки срещу Унгарците и междувременно Румънците да освободят чрез въстания другите граничещи региони, така че с въатание на превзетия от нас бивш окупиран Румънски регион да се затвори войната с Унгария. За тази цел ни трябваше бонуса от 10%. Второто условие това да се случи беше да имаме инициятивата на възможно най-много фронтове. Затова и превзехме Мармара като запазихме инициативата срещу турци, иранци и македонци.

Изборът да се борим за оригиналните си региони а не да ги оставим и да търсим да се върнем от към Иран през Турция беше направен още в самото начало. Тогава може би по-рационалното беше да отстъпим, но сега когато гледам назад, смятам че избора беше правилен. Реших да се бием защото това беше възможност да се сплотим, да видим колко са ни силите и да получим увереност в собствените си възможности пък дори и да загубим. Накратко шансовете ни за успех бяха толкова ниски, че всеки ден в който успявахме да задържим ордите беше своеобразна победа на българския дух. Мисля, че тези първи дни ще бъдат основата на която ще стъпи новата световна сила България. Когато в бъдеще мачкаме противниците си по бойните полета (и съм сигурен, че този ден ще дойде), ще гледаме назад и ще казваме, че това беше момента в който започна узряването ни като водеща сила, че това е повратната точка за нас.

Както битката за БИХ преди 9 месеца изигра ролята на катализатор за развитието ни, като ни показа какви са ни възможностите, и че можем повече отколкото смятахме тогава, така и сега тези няколко дена в които се опънахме на на всички ще имат същата роля.




Битката за Варна

Това беше една от най-ожесточените битки в играта от доста време и макар, че загубихме с 8:2 делче не беше лесна за противника. За спечелването и НСР жертва всички други битки през деня освен тези в които никой не се биеше против тях. Основна роля за загубата изигра и смяната на правилата на воения модул точно в същия ден с които на практика бяга скъсени рундовете в битките. Не само това но и загубихме стратегическото си предимство от по-доброто управление на щетата от предичните дни, където НСР пропиляваше значителни количества във вече загубени рундове а ние постоянно перенасочвахме нашата от една битка в друга (от там и постоянното сменяне на приоритетната битка за деня). По кратките рундове имаха и друг основен ефект - позволиха на НСР да воюва в почече рундове през деня и съответно във времето в което са доминиращи. Докато при битката за Мармара 1 ден по-рано взимането на 2 рунда през деня означаваше, че битката ще продължи през ноща и я взехме в последствие във слабите часове за НСР, сега това не стана, защото на практика 2 рунда в повече влезнаха в прайм таима на Унгарците и НСР. Без тази промяна резултата щеше да е 6:6 при смяната на деня, когато силите са изравнени и битката можеше и да бъде спечелена.




Раджастан

След загубата на битката за Варна, влизаше в сила резервния вариант, който включваше придобиването на нужните ресурси около нас в Индия за да подържаме икономиката и пробиването на път обратно през Турция. За тази цел Индия ни обяви за ЕВ като се съгласи да даде свои региони безвъзмездно и за тази цел в последствие беше пуснат и Пакистан за ЕВ. НСР бяха наясно, че вземем ли нужните ни ресурси около нас, не само няма да могат да ни затрият. но ще се върнем на балканите съвсем скоро и то доста по-силни, затова и насочиха отново всички свои сили и вдигнаха въстание което в последствие спечелиха. Напрактика десант направиха всички страни в съюза им което означаваше, за нас непосилна битка тъй като НСР имат около 40-50Милиона щета в повече през деня. Въпреки това битката не беше лека за тях отново и отново с изключение на Франция където нямаше съпротива срещу Полша, всички други битки бяха загубени от тях.

Загубата на Раджастан обаче ни постави в доста тежка ситуация и трябваше да се напрви избор дали да продължим да се бием ж Иран или да пробваме да се върнем на картата в оригиналните си региони.




Русе

Тежкото решение да се оставим да ни затрият за да се върнем на картата броени часове по-късно беше взето поради 2 основни причини. Първо цялата сръбска а и не само армии се намираха в Язд на десант, тоест да опазим Иранското въстание щеше да е много трудно, самата директна атака също беше приоритет на НСР и щеше да е трудно да се спечели а и нащо население беше в Индия. Това обаче даваше възможност през ноща да вдигнем въстание и да освободим оригинален регион. Воторото е, че в Иран няма нито жито нито желязо, тоест дори при успех наща икономика щеше да пострада за по-дълго време.

Русе беше избрано, защото пурво има жито, второ защото сърбите ги нямаше или бяха изтощение и трето защото можеха да им се вдигнат няколко въстание в които да си разпилеят щетата. Сега като погледнем в ретроспект можем да кажем, че това беше правината стратегия. Последва въстание за Пловдив, заради желязото и отново заради възможноста за повече въстания едновременно. През цялото време разбира се тези въстания се координираха и вдигаха съвместно с хърватите, както и получавахме подкрепа от нашите съюзници. Решаваща беше подкрепата на Темунджин в първите 2 рунда на Русе, както и на чилийците в късните рундове през ноща.




Варна а не Македония

Следващата стъпка беше въстание във Варна а не обявяване на Македония за ЕВ. Отново имаше две основни причини тук. Първата беше, че само с 2 региона, НСР отново можеше да се концентрира върху нас за 2-3 дена и да ни затрие. Второто беше, че имахме доста население във Варна а и трябваше да се помогне на Румъния да си стъпе на краката, не само за тях, но и защото ако беше изтрита отново докато ние водехме война с Македония и ни обявеше отново за ЕВ, шансовете да бъдем скоропостижно изтрити особенно с малко региони, бяха реални.

Взехме Варна и Румънското въстание отново с помоща на хърватите и без особенна съпротива от Унгарците, като бонус французите които бяха прясно изтирити пуснаха въстание във Видин, чиато основна цел беше отвличането на щета от тяхното основно вустание с което се върнаха на картата. Видин беше взет на практика от Флусио и беше бонус, докато ние спечелихме инициативата за Румънците във войната им с Унгария. Задължително условие за да можем да нападнем Македония след това и да имаме нужното време за провеждане на войната.





Ново ЕВ от Македония

Междувременно македонците поварвали си вече, че са едва ли не по-голяма сила от нас ни обявиха за ЕВ първи. Това реално не беше толкова от значение, защото така или иначе, от опит знаем, че първите две битки ще се изтощят и ще си похарчат всичкото злато и пари. Което означаваше, ве едва ли ще вземем София от първия път, както и стана.

Тук е място да кажа, че този път парламента ни реагира адекватно и пусна контра закон за броени минути и дисциплинирано изчака докато стана ясно, че македонсия ще се приеме преди да го гласува.




Бъг със законите

Последва бъг със законите и то точно петък вечерта а както знаем през събота и неделя админи няма смисъл да се търсят. Това ни даде възможност събота вечер да пробваме да върнем и Бургас, като междувременно хърватите върнат най-важния си регион Славония. Това изненада сърбите и ги накара да забързат плановете си за нападение на Русия и те хвърлиха всички сили в защитата на Бургас изоставяйки Славония. Битката отново беше тежка и загубихме първите 2 рунда, което се оказа и решаващо в последствие. Обърнахме до 5:2 до смяната на деня и отново поведохме до 6:5 по късно но силите не ни стигнаха. Въпреки това беше важно да се опитаме да го спечелим, не само за нас но и за съюзниците ни от Терра и най-вече за Руснаците. Появиха се инсинуации, че сме загубили нарочно но това не отговаря на истината. За въстанието в Бугас се преместиха 1000 българи и се биха редом с Руснаци, Хървати, Бразилци, Румънци, Гърци и доста други.




Битката за Русе

След като бяха орпавени законите Македонците атакуваха Русе и въпреки сериозните напани загудиха битката като загубиха рундове в праймтайма на НСР. Отново получихме помощт в решавашите моменти за да спечелим тази битка.

Последвалата атака по София беше стартирана в 20:00 часа БГ време на следващия ден, като целта беше да се вземе 1вия рунд докато още не са свършили битките на другите страни в НСР, като щеше да се гони затваряне на битката при успех през ноща. От самото начало стана ясно, че НСР са приоритизирали битката и сърбите бяха раздали и значително количество оръжия за нея. Загубихме първия рунд, както и през ноща загубихме още рундове които трябваше да вземем ако искахме да можем да я спечелим. Македонците хвърлиха всичко за да спечелят тази битка и го направиха. Поради тази причина тя беше отписана и се съредоточихме върху тактиката за следващите 2 дена.





Промоцията

Точно същия ден беше пусната админската промоция за злато и временно таказа 50% по-евтино вдигане на фирмите. В резултат на което, както стана и месец по-рано НСР почна да мачка отново на всички фронрове, като взе не сам битката за София но и всички останали битки през деня. Единствено хърватите си върнаха последния регион и успяха да върнат и Босна, лишавайки сърбите от жито.





Битката за Пловдив и контратаката

Първоначално тактиката беше да се спечели битката и да се търси атака в късните часове на следващия ден, като се вдигнат и въстания в Италия и Франция за отвличане на щети. Но междувременно се появи съобщение, че от следващия ден въстанията вече ще струват 10К местна валута независимо от населенито в дадения регион. Това промени тактиката веднага. Допълнително благоприатно беше тактическата грешка на македонците да забавят атаката до преди началото на новия ден, което ни позволи да налеем преди смяната на деня и да поведем с един рунд с щетата от предишния ден. Не само, че успяхме, но и те все пак се опитаха да вземат рунда, като по този начин изразходваха повече от 2 милиона щета да компенсират изоставането.

Това се оказа и решаващо в последствие и след като взехме още два рунда имахме нужните рундове за да спечелим битката, но се отвори възможност да се форсира София. За тази цел пуснах въстание (с лични средства) за да се източи щетата на македонците и след като взехме 5тия и 6тия рунд, те изоставиха битката за Пловдив, ние запазихме остажащите си сили и не се хвърлихме във въстанието за София, както и пуснатото но не от нас въстание за Бургас. Тук е важно да спомена, че получихме сериозна помощт Индийците и по специално Шриман отново в решаващ момент, ето тук можете да видите повече за това: [IAF] - The Battle for Plovdiv


Като цяло македонците се итощиха напълно в опазването на въстанието за София и до някъде италянското такова. Което позволи да използвме останалата ни щета за деня да форсираме веднага атака по София в раните часове и да вземем 3 рунда преднина преди смяната на деня. Първия рунд се оказа решаващт този път и тогава се намесиха Чилийците и по-специални Рнагоросо и отам нататак повече не погледнахме назад. След смяната на деня, и танк от Ирландия наля значителна щета в наща битка.

Това показва, че съюзите с малките страни не са прахосване на средства а напротив имат совето значение, особенно за нас които имаме недостиг на танкове.

Не форсирахме повече нещата въпреки свалянето на македонския президент порад и две причини, първо бяхме хвърлили доста сили вече за София а и са празници и всички имат нужда да си починат малко, да се дим по нощите без сигурност в победата нямаше смисъл.



Сега искам да се спра на още няколко неща.

Държавните оргове

За момента проблема с държавните оргове е решен, като от няколко дни те вече функционират като такива, единственно БНБ още не е попаднал в списъка с такива и продължавам борбата с админите на тази тема. Там би трябвало да бъде решен проблема тъй като БНБ е присъствала в първоначалния списък и отсъства сега поради грешка на някой от админите.

За Детска Градина не седят така нещата обаче и ми беше категорично отказано да се допълнят други оргове с мотив, че всеки нов президент не можело да иска добавянето на нови оргове. Тук ще трябва да намерим решение и най-вероятно ще бъде предоставен друг държавен орг за позлване от Детска Градиан и менторската програма.




Финанси

Като цяло финансовото положение на страната е стабилно, да изразходвани са част от паричните резерви, главно златните за въстания, но при постояните битки на пълни обороти смятам, че разходите бяха наложителни.

Грубо към момента данъчните постъпления са към 55К лева на ден и разходите възлизат на около 60К на ден. По сериозното стопяване на резерва от левове се получи в 2-3те дни в които бяхме останали с 1-2-3 региона и данъците спаднаха. Общата равносметка е около -800 злато (глажно за въстания и около 150 за танкиране) и - 150К лева като тук основните разходи са били за армия, паравоенни и съюзи.

С нормализирането на обстановката по фронтовете ни и връщането на почти всички оригинални региони ще имам възможност да обърна повече внимание на другите аспекти от управлението и да наваксам забавянето. Разбираемо те останаха на заден план до сега поради натоврената и нарегната военна обстановка.




Свалянето на президентта

Като цяло незнам какво да кажа тук, освен че вече съм свикнал. За 4тири мандата ми е пускан импиачмент 9 пъти така. Като цяло не мисля да навлизъм в подробности, но и джата ги смятам за чисто политически опити за дивиденти от трудни за страната моменти, радващото е, че те не повлияха в негативен аспект. Винаги може по-добре и винаги ще има недоволни, моята работа не е да направя всички доволни а да оставя след себе си страната в по-добро състояние от това в което съм я заварил.

Да наистина една част от нещата които си поставих за цел за този мандат останаха на заден план и до този момент не са направени, но ситуацията понякога задава приоритетите без да пита и смтам, че този месец точно това се случи. Въпреки това остават още близо 2 седмици в които ще имам възможност поне да стартирам това което съм поставил като цели и да дам възможност на следващия президент да завърши почнатото.

В дипломатически план има развитие и е достатачно да се погледнат битките ни за да се види и на яве. Никога до сега не са се били толкова много други държави, армии и танкове за България както до сега и то напълно безкористно. Злато на чужди танкове не е дава но напрактика, единствено съм пращал на гора танкирали значително за България танкове в последствие и смятам да продължа тази практика. Разбира се това не може да им покрие разхода на злато, но макари и скромен е жест на благодарност.

В икономически аспект, промяна на пртактика няма а и не може реално да има в момента. Непрекъснатите промени и "промоции" не позволяват да се води каквато и да е политика, нито валутна нито икономическа, в такъм момент по-добре да не се пипа. След вкарването на новите ресурси през следващата седмица (да се надяваме), ще се правят наново анализи, но тъй като нормализирането на пазара ще отнеме 1-2 седмици поне, едва ли ще могат да се предприемат каквито и да е големи действия в тази насока.




Какво предстои за напред

ПП допълних в първия коментар, защото не е достатачно за нова статия а и трябва цял час да се чака за да се пусне.