Берем заслужени плодове

Day 1,239, 01:02 Published in Bulgaria Bulgaria by StaniliuS

През последните дни, наблюдавайки събитията все повече се убедих в правотата на заключението до което бях достигнал около 2-3 седмици преди това - берем заслужени плодове.

С какво се занимавахме ние когато нашите верни съюзници, на чиято помощ сме разчитали десетки пъти, изнемогваха ?

Къде бяхме заети докато Румъния постепенно издишаше под ударите на силните унгарци ?

И къде бяхме по време на систематичното затриване на Хърватска ?

Истината, е че... ни нямаше ! Ние не подкрепихме съюзниците си, така както те нас са подкрепяли и така както се очакваше да ги подкрепим.

А с какво се занимавахме ? Ето с какво - с безсмислена война, подхвърлена ни от евтиния дипломатически трик, устроен от сърбите ! На който се вързахме като последни глупаци ! Колко ли са ни се смели по света... Всичко е било предвидено и изчислено до последния детайл. Направихме точно това което те искаха - водихме абсолютно лишена от смисъл война, хабейки милиони щета и безценен КРЕДИТ НА ДОВЕРИЕ спрямо нашите съюзници, докато те в същото време бяха затривани. България НЕ Е добър съюзник...

И логичният резултат от всичко това - днес сме изтрити от собствените ни земи, останаха ни две жалки провинции в противния и омразен Иран, които ще загубим до 24 часа. Подхвърляме гръмки изрази и пишем епични статии, но истината е горчива и мисля, че голяма част от разумните хора в тази игра я осъзнават (и тя се доказа в последния месец) - много сме далече от Суперсилите - по организация, по дипломация, по политически действия...
Нима не беше очевидно за нашите президенти и дипломати развитието на събитията ? Не си ли задаваха те въпроса, след като Румъния и Хърватска бъдат изтрити, после какво ?

Защото истината е, драги Сънародници, че най-добрия начин да държим войната далеч от родните ни еЗеми е като безспирно, неуморно и всеотдайно се бием за нашите съюзници срещу общите ни врагове. Нека засега се позоваваме на тях, защото, вижда се, че все още не сме узрели - най-малкото абсурдния и смехотворен начин, по който сами се изхвърлихме от тихото и спокойно местенце, наречено Индия...

Мислите ли че има логика и правота в думите ми ?