Join the new world

Исках да пиша за личностите, оставили имената си като нарицателни, в нашата история-
Крали Марко, Хитър Петър, бай Ганьо Сомов, Гюро Михайлов, Марко Тотев...,но това ще почака!


Защо за българина Гергьовден е празник, равен по значение на Великден?
Това показва най-добре какви са воинските традиции и добродетели на българина през вековете. Свети Георги е военен светец. И затова с указ от 1 януари 1880 г. княз Александър I учредява най-висшия, най-българския и най-мъжкия орден за храброст "Св. Георги Победоносец", известен като Георгиевски кръст. Князът постановява също, че празникът на армията трябва да бъде на Гергьовден - тогава 23 април, а днес 6 май.
Но и преди това свети Георги е един от най-често рисуваните образи което означава, че иконата му е била търсена. Той е изобразяван и върху бойни знамена и походни църковни хоругви.
Героите не се създават. Те се раждат. Героизмът не е нещо, което може да се възпита. Не може и да го преподаваш като предмет в училище. Човек или е смел, или не. Това е нещо генетично заложено, като художествения или музикалния талант.
Героизмът не може да се сравнява. Всеки, извършил някакъв подвиг в името на родината си, е герой. Не може нито да противопоставяме, нито да съпоставяме, да речем, Гюро Михайлов, изгорял на поста си при знамето, с Димитър Списаревски, извършил таран върху американски бомбардировач.
Още векове преди приемането на християнството прабългарите са имали ден за почитане паметта на загиналите войни. По техния календар това е било на 11-ия ден на 11-ия месец на годината и винаги се падало в събота. След покръстването църквата запазва този ден, като определя той да бъде съботата преди Архангелов ден, т. е. пак в началото на ноември. Това е Архангеловата задушница, известна още като мъжка или войнишка. Тогава в църквите се четат само имената на мъжете загинали на война, на гробищата също ходят предимно мъже, за да почетат с панихиди гробовете на загиналите си близки. Интересното е, че панихидите също са спазвали военната йерархия - започвало се е с най-старшия по звание от загиналите.
Няма такова нещо, като наше Отечество. Всеки има свое Отечество - родния край, ако щете, родната къща, някоя местност край селото. Или градската улица, на която си израснал. Така са възпитавали нашите все още неграмотни войници в старата армия - трябва да умееш да се окопаваш и да стреляш точно. За да не загинеш, а да победиш. Защото иначе врагът ще стигне до селото им, до къщата, до семейството им.
Човек няма право да продава и предава две неща - родината и родителите си.
/в памет на полк. Петко Йотов/



"I love the smell of napalm in the morning...
The smell, you know that gasoline smell...
Smells like ... VICTORY"