Един обикновен потребител

Day 1,207, 02:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Dimitar Ianakiev
10 март, ден 1 206 от Новия Свят:

Г-н Обикновен Потребителов нервно потропваше по бюрото с пръстите на лявата си ръка. Днес определено не му беше ден. Сутринта закъсня за работа с половин час, а за лош късмет точно днес шефът му бе решил работният ден да започне с оперативка. Резултатите за последния месец бяха трагични, продажбите бяха спаднали, а на всичкото отгоре климатиците в офиса имаха нужда от смяна на филтрите и капеха, а проклетият Емо Чолаков отново беше познал предната вечер за силния североизточен вятър и отрицателните температури. Вече беше 1😇0 часът, а той тъкмо отпиваше първата си глътка кафе за деня, докато чакаше тригодишната си барака, която служителите в офиса наричаха компютър, да зареди („Трябва да кажа на колежките от счетоводния отдел да спрат да ровят в сайтовете за козметика” – помисли си – „Отново сме се напълнили с вируси”).
По принцип прекарваше около час всяка сутрин, забавлявайки се с новата си занимавка – онлайн базирана игра, симулираща социална структура, eRepublik. Използваше я, за да си убие времето, докато се разсъни със сутрешното си кафе. Вече не помнеше кой му я препоръча преди около месец, но беше сравнително редовен в нея и за краткото си време на игра беше достигнал значителен напредък. Тази сутрин обаче осъзна, че времето го притиска и има не повече от двадесетина минути на разположение да поиграе, тъй като в 11 имаше уговорена среща с клиенти, а следобед трябваше да пътува служебно извън града. За капак на всичко малкият беше хванал някакъв зимен вирус и нощем не му оставаше време да ползва домашния си компютър.
Най-сетне операционната система зацепи и г-н Потребителов стартира интернет браузъра си. ERepublik, разбира се, беше сред първите сайтове от падащото меню на address bar-a (всъщност трети след служебния му имейл адрес и спортния сайт, където проверяваше какво се случва в света на футбола). Последните два дни беше пропуснал да играе, тъй като беше ангажиран с една досадна командировка извън града, а служебният му лаптоп беше на ремонт. Примирил се, че е изтървал възможността за припечелване на 5 злато от медала за усърден работник, нашият герой се зае с основните си дейности в играта – да работи, тренира и да си събере бонусчето от 1 точка сила. Още със зареждането на началната страница на играта, му се появи системно съобщение. Някакъв гръцки философ му съобщи, че има НОВИ МИСИИ! „Уау, най-сетне нещо интересно, че тоя Ла Резистанс го боря от две седмици, а още не му се види края” – си каза наум г-н Потребителов и с интерес се зачете в условието на мисиите.



Не бяха нищо особено – побеждаваш 15 противници от естествения враг, изхарчваш 300 здраве и печелиш около 100 (сто!) точки сила. Да, не беше грешка. Цифром и словом 100 (СТО) точки сила. „Толкова изкарвам за 10 дни” – помисли си и моментално, почти инстинктивно прехвърли скътаните за няколко дни труд 130 лева от фирмата си (нищо особено, добивна фирма за желязо, без работници в нея, дори нямаше фирмен аватар). Все още не можеше да повярва на късмета си, толкова щедри награди, а и явно мъдрите политици, за които беше гласувал на последните избори, се бяха погрижили държавата да има естествен враг, за да могат обикновените потребители като него да си минат мисиите. За около 15 минути изпълни и трите мисии, около 2 минути се любува на новия облик на профила си (колко силен беше станал, невероятно!), след което телефонът звънна. Наближаваше 11 часът и русокосата секретарка от отдел „Клиенти” му напомни, че има среща. Г-н Потребителов затвори прозореца с играта, наметна си сакото и се насочи към заседателната зала. Игралният му ден в eRepbulik беше завършил. Работният му ден започваше …

В следващите часове:

В еБългария се случиха драматични събития. Изгубен бе последният регион в еИран след разгромна загуба, битката срещу еСаудитска Арабия бе спечелена, държавата похарчи баснословни суми от данъците на населението, за да даде два рунда на арабите, но очевидно и това не помогна, защото в крайна сметка май еИзраел ни прецакаха и нападнаха единствения ни граничен регион с еСаудитска Арабия, по настоящем естествен враг, необходим за изпълнение на новите миси.

11 март, ден 1 207 от Новия Свят:

Този път г-н Потребителов отиде навреме на работа. Сутринта стана по-раничко, успя да избегне големите задръствания и пристигна малко след 9 в офиса. Този път нямаше сутрешна оперативка, но шефът го извика да обсъдят как да вдигнат продажбите в следващия месец. Разговорът не му отне много време и към 10 без 10, както всяка сутрин, г-н Потребителов си направи чаша горещо кафе от машината, отправи се към бюрото си и с нетърпение дочака компютърът му да зареди, за да може с наслада да го изпие, докато играе любимата си eRepublik. Още с влизането си в играта забеляза, че нещо не е както трябва. Днес нямаше битка с еИран. „Странно” – помисли си – „явно тези са се кротнали нещо”. Забеляза, че има нотификация за нови статии при абонаментите си. (Като всяко съвестно еБебе, и г-н Потребителов спази началните напътствия и се абонира за Военния вестник и за официоза на г-н Президента. Като цяло нямаше време да чете пресата, защото безценните му тридесетина минути до час в играта му позволяваха единствено да поработи, потренира и да разгледа пазара, където да пусне скромното си количество желязо за продажба, а не желаеше да си губи времето в четене, след като едвам му стига, за да играе.) Тази сутрин имаше статии и от двата вестника, за които беше абониран. Естествено, първо прочете статията на Президента. Последният обещаваше невероятни военни успехи, еБългария на три еКонтинента, икономически ръст и не на последно място – наличие на естествен враг за мисиите. „Браво, ето един разумен управник, каквито за съжаление нямаме в реалния живот” – беше първата му мисъл и с чувство за сигурност се насочи към военните инструкции за деня. Всъщност се оказаха военни инструкции за предния ден. При това два броя военни инструкции. При това два броя различни инструкции за един и същи ден. При това публикувани някъде по обяд. „Явно в еВоенното ни министерство обичат да си поспиват до късно сутрин” – усмихна се г-н Потребителов и със самодоволството на някой, току-що измислил най-забавната шега за деня, се зачете в статията. Остана шокиран. Съобщаваха му, че НЕ трябва да изпълнява мисията си, НЕ трябва да спечели 75 точки сила, а трябва да воюва срещу еИран, за да не изгубим някакъв много важен регион с непроизносимо наименование. Не, че имаше нещо против, по негови сметки, мисиите бяха активни до понеделник, така че имаше време да ги изпълни. „Но защо, по Дяволите”, бяха мислите му, „ми съобщават чак сега. Не е ли логично военните инструкции да ни бъдат обявявани с началото на деня” (което по съвместимост съвпадаше горе-долу и с началото на работния му ден, т.е. времето, което можеше да отдели за играта). Чудейки се над тези въпроси, малко по малко ситуацията му се изясни. Явно бяхме претърпели поражение в еИран, тъй като повечето потребители са се били насочили в битката за еСаудитска Арабия. „Сега вече стана интересно” – доволно потриваше ръце г-н Потребителов и реши, че трябва да прегледа публикациите в пресата от последния ден, за да разбере какво точно се е случило и как да действа занапред. Тъкмо зареждаше страницата с най-новите статии, когато телефонът на бюрото му призвъня. Пратката със стока от Китай беше подранила с няколко часа. „Мамка му!” - г-н Потребителов затвори прозореца с играта, наметна си сакото и се насочи към вратата. Игралният му ден в eRepbulik беше завършил. Работният му ден започваше …