Join the new world

Привет, читатели!

Не очаквах - но литературният шедьовър
"Ерата на мултаците - или създаването на Първия"
постигна забележителен успех - благодарен съм на всеки гласувал статията или абонирал се за вестника ми. И поради усиленото желание на някои читатели реших да продължа историята на първия мултак в еБългария. Това е само хумор, примесен със злокобност, вълнение, патос и литературни трикове, но повтарям - никой не бива да взема на сериозно това. Моля всеки, който не е да прочете първо Началото /!!!/, защото иначе няма да разберете продължението. Не е дълго, не е скучно, вярвам, че ще ви хареса, така че - първо прочетете това, после четете това долу.

Настройте се за зловещи случки и напрежение - наистина, опитайте се да вземете това поне малко на сериозно, макар да е майтап. Леко четене и умната...
.............................................................................

Той изпуши цигарата на балкона, погледна за последно залязващия ден, след това влезе, спусна завесите и уморено се отпусна пред монитора. Само тук Той намираше успокоение, тук беше неговата утеха и последен пристан в напрегнатото ежедневие... Наложи дебелите стъкла на очилата на носа си и уверено стисна мишката...

Бяха изтекли две седмици, откакто създаде Мултиакаунта. Още щом видя делото си усети някакъв непреодолим страх и отвращение от цялото деяние и без да направи каквото и да било затвори профилът и повече не посмя да изпише отново величественото, но страшно име, не посмя да употреби паролата. Стотици пъти изгаряше в огъня на съмнението и разкаянието, сънувайки спомените от своя пъклен план да създаде мултак, който да се превърне в негова опора и сила... Админите дебнеха, но сякаш не усетиха, че някой наруши първото правило в играта. Никой не разбра, как бе създаден Първият еРепубликанец без душа, то телом жив, но все пак - болезнена треска топеше живота му, проблемите се отключиха с този първи грях. Загуби работата си, любовта си, загуби себе си, луташе се в дълбините на съзнанието, за да търси отговора, но не откриваше нищо освен наранена съвест и празна душа, загубила идеалите си...

А играта течеше с пълна сила, набираше слава, привличаше играчи, еСъществуването стана лесно, а победата - трудна. Беше немислимо да успее да осъществи всичките си планове - властта вече се търсеше от много народ, парите се изливаха през ръцете му и влизаха в джоба на младия предприемач, а в медиите хулеха действията му. Трябваше да запретне ръкави и за последен път да се изправи гордо и да заяви, че мисията му е само една - Победа и Благоденствие. От известно време не му вървеше с нищо... И ето че треперещите му ръце родиха статията, която трябваше да отвори очите на обществото. Той я публикува и зачака в тишината на мрачната стаичка, огряна от неземната светлина на екрана...

Получи известието за първия коментар. Отвори страницата, но не можеше да повярва на очите си. Четеше и отваряше отново и отново, но резултатът бе същия. С мъка и безгранично валнение той прошепна прочетеното име пред коментара - това беше Мултакът. Но как е възможно?! Зениците му се разшириха, задиша учестено, цялото му същество се превърна в пожар, заплашващ да изгори собствената му психика. Но след всеки рефреш стените отразяваха ехото на учудването и плашливата въздишка. Без съмнение - това бе Нещото, появило се из небитието. Възможно или не - то пишеше -
"Вече не си ни нужен"

Той потресен изгаси монитора, трескаво започна да обикаля в неправилни кръгове стаята, настъпвайки различни записки и бутилки, после невно посегна към палтото си и излезе. Светлината на залязващото слънце порази ретината му, той примигна, но продължи крачката си. Обикаляше безцелно, но все пак не намираше обяснение. Тъй вървеше без цел до полунощ, прекара времето в болезнени душевни терзания.
Накрая се престраши, прибра се и влезе в играта отново. Но не написа своето име, а загадачното звание на Мултака - после със сетни сили изписа внимателно паролата. Тръпка премина през него, погледът се премрежи - паролата беше сменена, Той беше безсилен...

..............................................................
При интерес към статията ще напиша още, възможно е като цяло да не ви допада колкото първата, но все пак това би служило за завръзка в един евентуално дълъг разказ за битката между Мултака и Създателя му.
Дано четенето да е било леко, да ви е харесало
Бог да пази България, а и дайте вот
Успех!