Злият министър и "белият конник"

Day 1,186, 15:15 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Ater Peregrinus Co

Поради създалото се напрежение от един индивид, който ще остане неназован, за да не давам повод да изтрият тази статия, когото оттук нататък ще наричам „белия конник”, сядам да пиша тези редове, за да дам обяснение на ситуацията, а и защото бях помолен от хора, които уважавам да кажа нещо по-въпроса, защото са останали разочаровани от мен. Предпреждение – статията може да стане дълга!!!

Ще започна с кратка приказка:

„Имало едно време във виртуалното кралство един зъл министър. От зъл, по-зъл, та най-зъл. Всички в кралството го мразели и най-вече подчинените му, но никой не смеел да надигне глас срещу него, защото той наказвал жестоко всеки, който се осмелял да му противоречи. Злият министър нарочно издавал укази армията да се бие в далечни незнайни битки, а той готованина му с готованин пилеел ли пилеел жълтиците от съкровищницата, за да се докопа до безметните съкровища в битките, в които така подмолно бил забранил на армията да се бие. Имал обаче злият министър смъртен враг, който се бил заклел да го унищожи. Този герой на народа, този лъч светлина за потиснатите войници бил „белият конник”. Той безмилостно подкопавал властта на злия министър с помощта на СРСта, чрез които неуспоримо доказвал злините извършени от него и засилвал все повече и повече омразата към министъра.”

За съжаление приказката е непълна и все още никой не знае как свършва. Снощи злият министър беше подслушан, проследен и хванат на местопрестъплението гонещ медал с държавни пари пряко собствените си заповеди в средата на рунда на битката в Иран. „Белият конник” тържествуващо заби последния пирон в ковчега на министъра изнасяйки тази информация на широката публика. За негово най-голямо съжаление обаче той не знаеше, че заповедта издадена от министъра вече не е актуална. Глупостите настрана, но „белият конник” ако поне малко разбираше как функционира армията можеше поне първо да провери дали заповедите за редовната армия и Нощна гвардия бяха едни и същи. Той директно без да търси диалог започна да прави, което прави най-добре потърси конфронтация. В конкретния случай ще отбележа, че за пръв път откакто ме напада „белият конник” изказва конструктивна критика (добавена в коментарите на небезизвестанта му статия) и ще му я призная, макар да съм убеден, че е напълно случайна. Наистина след убедителната победа в поредния рунд (не помня кой точно завършваше към 2:30 сутринта) на хърватите и в двете им битки прецених, че няма нужда да се стискаме вече с напредването на нощта, защото сърби, унгарци и словенци очевидно се отказаха да гонят победата. С оглед на това, че парите предвидени за деня бяха за ТРЕНИРОВКА на армията си говорих с хората, които бяха онлайн или поне забелязах, и им казах да се бият където и когато намерят за добре, с цел да се тренират. Виновен съм не смених заповедите, признавам се за по-черен от дявола. Съдете ме, че след цял следобед и цяла нощ висене в опит както да съм полезен на бойното поле, така и да се занимавам с належащите нужди и проблеми на армията, не ми хрумна да сменя заповедта, точно към 2:30 сутринта, когато колосално количество хора щтяха да и обърнат внимание без аз лично да им кажа. Промяната на тази заповед щеше несъмнено да доведе до цялостно положотелен ефект за България във военен аспект и парите предназначени за тренировка щтяха да бъдат похарчени в пъти по-смислено.

Относно твърденията за гоненето на медал с 13 000 щета при 300 изразходено здраве просто не мога да повярвам, че хора аремйци могат да бъдат толкова лесно заблудени. Предлагате ми, когато за развитието на профила си съм извадил малко от собствените си така ценни виртуални пари да допълня до 300 здраве да се спра, за да не изляза за 15 и ли 20 минути начело в листата на геройте за конкретния рунд. Трябваше да чакам да дойдат хорта със сериозни намерения за медали вместо в 5 сутринта да си лягам и да изчакам да ме покрият, за да не бъда трън в очите на безгрешни индивиди като „белия конник”, така ли?

Последно ще кажа няколко думи за личния ми конфликт с „белия конник”. Чух определения как съм лицето на армията, как трябва да бъда за пример, да не изказвам такива остри позиции. Понеже също в някой предни коментари под статии бях обвинен, че прекалено много се вживявам в играта и прекалено много съм си повярвал. Тъкмо, защото не се вживявам в играта не вярвам, че този измислен пост ме задължава да търпя отношението му към мен, а и към други хора къде къде по-достойни от мен, към които неговото отношение е подобно. Няма да ставам като „белия конник”, няма да изкарвам думите му наяве, ще оставя на тези, които не са се сблъсквали с него (останалите вече си го знаят), да преценят сами дали казвам истината. Този низък човек, това подобие на мекотело си позволява поради пререкания в тази игра да псува на майка, да обижда жена, която е по-възрастна от него и той не може да стъпи на една стотна от акъла й (лични наблюдения не обвързвам никой с тях). Злобата на това жалко извинение за човек стига дотам, че да се гаври с паметта на починали хора в личните си нападки към други играчи. Тук ще помоля за извинение неназованите хора ако не са искали да се знае и че не ги питам първо за разрешение, но аз държа да се знае докъде стига „белия конник”. За мен лично това е недопустимо и без никаква свян ще говоря глупости по негов адре, ще го псувам и ще се опитвам да го вбеся възможно най-много с думите си. Вие преценете каква част от тях са чистата истина и ме изобличават в „престъпления” към „държавата”, а не са породени от искреното ми желание този човек да се ядоса. Аз лично си признавам не съм толкова голям човек, че да гледам пренебрежително към неговите нападки. Казано е глупака да се наказва с мълчание. Аз лично не мога. Мойте адмирации към тези, които успяват само мога да се надявам един ден и аз да бъда дотолкова уравновесен.

Ако желаете да мешите думите, изречени от мен по негов адрес с действията ми на поста, който заемам, значи не сте вникнали в това, което казах по-горе. Постарайте се да вникнете в иронията и сарказма, с които, макар и аматьорски без да си приписвам никакви писателски умения се опитах да изоблича „белият конник”. А дали ставам за ръководител на тази армията ще оставя да преценят армейците (за мен „белият конник” не е никакъв армеец). Ако мислите, че не мога да се справя и действията ми са неправомерни няма да се бутам там където не съм желан. За финал ще кажа само, обаче друга житейска мъдрост, „Внимавайте какво си пожелавате, че може да се сбъдне”, а тогава може и да дойде някой, който не се опитва да угоди и съобрази с желанията на поверените му хора с цел всеки един от тях по възможност да е доволен.

С уважение за тези които да заслужават, без да се крия зад прякора си,

Емануил Джевизов