Join the new world

Здравейте еБългари!
Това е поредния нов вестник. Фокусът в него ще е основно на външнополитическа тематика, развитие на войни, интересни факти от еСвета и от време на време изказване на мои лични позиции по ситуации от деня. Създаването на вестника го бях замислил още от вчера, като идеята ми беше за първа статия да опиша какво развитие може да очакваме на военния ни фронт. Оставих статията за сутринта, но президента ни взе, че я обезсмили междувременно 🙂
И така не ми остава нищо друго освен да драсна някой ред за предложението за естествен враг (ЕВ) да бъде Иран. http://www.erepublik.com/en/Bulgaria/law/67458
Докато пиша статията резултата е 23 "за" и 1 "против". За да бъде прието предложението трябват 30 депутати да го одобрят (ако всички гласуват). По всичко изглежда, че избора е направен и връщане назад няма. Иранците също пуснаха закон, с който ни обявяват за естествен враг http://www.erepublik.com/en/Iran/law/67459 . Там положението е същото. 10 "за" и 0 "против", като са необходими 21 гласа за одобрение. Така че война ще има и в това никой не се съмнява. Очаква се приемането на нашия закон да стене към 2.15 утре сутринта българско време.

Съюзниците, на които може да разчита България са: Гърция, Италия, Чили, Хърватска, САЩ, Полша, Румъния, Китай, Швеция, Испания, Канада, Босна и Херцеговина и Южна Корея. От тях Италия, Чили и Южна Корея са затрупани със свои битки и не вярвам да се засилят много-много на нашия фронт. Хърватите основно ще продължат да се хвърлят на Сърбия, а допълнително си откриват нов фронт за война (Словения). Те все пак са достатъчно силен и многоброен съюзник, така че се надявам да намерят малко сили и за помощ и на нас. САЩ са едни много странни типове. Преди по-малко от месец ги отрязахме от трасе към Сърбия, вчера бившия им президент вдигна въстание в Язд и наля половин милион щети, но все пак очаквам помощ от единични танкове като например Technician. Полша и Испания си гонят свои цели и като цяло едва ли ще се впуснат сериозно в наша подкрепа. Румънците са в много сходна позиция с хърватите. Китай... да си призная честно до този момент подписването на пактове с тях не съм забелязал да води до някакви съществени ползи за нито една от двете страни. Швеция се е захванала с някаква си нейна прибалтийска кампания и въобще не е ясно дали ще преподпишем договора си с тях, който изтича след 2 дни. Канадците може да ударят някое рамо, имат 2-3 по-силни танка, които от време на време наливат в наша полза. БиХ на практика не съществува, така че няма как и помощ да ни окажат. Въпрос на часове е подписването на договор с Финландия, които са малка нация, но никоя помощ не е излишна. Разбира се за края съм оставил Гърция, които отново се надявам да са наш основен съюзник.

Иран има договор с Унгария, Сърбия, Индонезия, Македония, ОАЕ и Саудитска Арабия. Унгарците си имат война с Румъния, но винаги могат да заделят помощ и за Иран. Сърбите, които уж се явяват като основен подбудител на войната с Иран, са разкъсвани на няколко фронта. Хърватите сериозно ги натискат, тръгнали са на поход през Германия и в допълнение регулярно си имат въстания из колониите си. Няма да им е лесно, няма да им е евтино, но при всички положения ще се опитат да дадат максимална помощ на иранците. Щом е за битка срещу България македонците ще дадат всичко от себе си - в това не се съмняваме. Колко е това "всичко" е друг въпрос. Двете арабски държави са просто фигуранти и няма какво да ги коментирам.

С две думи казано би трябвало да имаме някакво превъзходство, поне на теория.
Варианти за развитие на действията.
1. Песимистичен:
1.1. Иранците изчакват 24 часа от последното въстание в Язд, пускат ново и си го връщат още преди да е започнала войната. Първата част е много вероятна, но втората едва ли.
1.2. Обявяваме война, губим при атаката си и на втория ден Иран си печели региона, а ние оставаме с пръст в устата.
2. Реалистичен.
2.1. Разменяме си победи докато накрая не ни разкарат от териториите си.
2.2. Разменяме си победи докато стигнем границата им и тръгнем към трета държава.
3. Оптимистичен. Завладяваме ги по подобие на Гърция и Турция. Едва ли. Не мисля, че и за нас този вариант е търсеният.

До тук описвах неща, които всеки с 2-3 клика можеше и сам да ги научи. Сега ще вкарам и малко размишления. Според статията на президента просто искаме да излезем от Иран и да отидем другаде. На къде никой не казва. Вариант Гърция да освободи региони на Турция и ние да ги превземаме след това е напълно абсурден и безсмилен. Пакистан беше основен вариант преди време, но в момента те са във война с Индия и са им останали минимални на брой територии, които са все ресурси, които вече имаме. Евентуално продължение към Индия е може би това, което би ни удоволетворило максимално. Проблем е, че ще бъде много дълго и продължително пътешествие. Печелим селитра, риби и гума, но забравяме окончателно за нефт.

Вариант да тръгнем към новите арабски страни означава преди това сериозно да се поборичкаме с Иран, тъй като Саудитска Арабия и ОАЕ не могат да бъдат нападани до ден 1186, т.е. още 5 дни. При миролюбивия вариант, в който се разбираме с Иран за мирно изнасяне ще ни трябват 2 дни да стигнем до границата, 2 дни да им върнем регионите и още 1-2 дни докато подпукаме арабите. Общо взето ми се вижда нереално.
Ако тръгнем към Саудитска Арабия означава да сложим край на договорите си с Румъния, Китай и САЩ. Ако тръгнем към ОАЕ си откриваме още един фронт срещу сърбите, в допълнение и руснаците. Ако тръгнем срещу Пакистан ни заминава договора със САЩ и отново ще се бием на два фронта със сърбите.

При всички положения ще ни бъде много тежко и ако дипломацията не ни помогне нищо чудно отново да се окажем на Балканите, където ще си се тепаме с макетата. В крайна сметка те също имат регион с плодове, който да ни е цел, битките ще са интересни и ще водят нови бебета. Важното е играта да е интересна на хората, другото са междинни ситуации.