Обосновка на данъците в предната статия

Day 1,164, 11:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Garabeda

Така, искахте обосновка - ето ви обосновка.

Имаме страна А (Аржентина) и страна Б (България) - условно казано. Всички заплати и цени са в единна валута (примерно злато).

Данъците в страна А са:
ДОД - 15%
ДДС - 5%

Данъците в страна Б са:
ДОД - 5%
ДДС - 15%
Мито - 10%

В страна А заплатата за определен скил, който прави определена продукция е 10 злато. Чиста заплата за работник А е 10/1.15 = 8.7 злато.
Стойността на произведената продукция е 10 злато (приемаме ресурса за 0)
Тази продукция се пуска на пазара за 10*1.05 = 10.5 злато (заради ДДС-то)
Работникът може да си купи 8.7/10.5 = 82.8% от произведеното от него (останалите 17.2% отиват под формата на данъци за държавата - работодателя няма печалба)

В страна Б - също 10 злато заплата. Чиста заплата за работник Б е 10/1.05 = 9.52 злато. Стойността на произведената продукция пак е 10 злато.
Тази продукция се пуска на пазара за 10*1.15 = 11.50 злато (заради ДДС-то)
Работникът може да си купи 9.52/11.5 = 82.8% от произведеното (останалите 17.2% отиват пак като данъци за държавата).

Дотук видяхме че данъчната тежест въпреки различните данъци е равна на 17.2%. (Равна е защото сумата ДДС + ДОД е равна).

Сега намесваме и ресурсите, тъй като и те са важни - при ресурсите няма ДДС, което е съществена разлика.

Същият този работник първо ще произвежда ресурс, а после и стока.

В страна А:
Ресурс - 10 злато - от които 8.7 остават за него заплата.
Стока - 20 злато, от които 10 злато са ресурс, 10 злато бруто заплата за работника, 8.7 злато чиста заплата.
Дотук производствената цена на стоката е 20 злато, а в работника са останали 8.7 + 8.7 = 17.4 злато за заплати. Пускаме стоката на пазара с 5% ДДС за 21 злато
Работникът може да си купи 17.4/21 = 82.9% от заработеното (останалите 17.1% са данъци за държавата)

В страна Б:
Ресурс - 10 злато от които 9.52 остават за работника
Стока - 20 злато от които 10 за ресурс, 10 бруто заплата, 9.52 чисто за работника.
Пазарна цена на стоката с 15% ДДС е 20*1.15 = 23 злато, а работника е припечелил 19.05 злато.
Работникът може да си купи 19.05/23 = 82.8% от заработеното (останалите 17.2% са данъци)

Иначе казано - отново няма разлика колко точно е ДДС-то и колко ДОД-то, що се отнася до покупателна способност, стига сборът им да е равен - работникът винаги може да си купи равно количество стока.


РАВНОПОСТАВЕНОСТ

Една фирма може да плаща на работниците си реални заплати, а може да плаща и нереално ниски заплати и да плаща останалото на ръка (избягване на ДОД). Работниците в тези фирми са облагоделствани, спрямо работниците във фирми които си плащат всички данъци - работниците получават по-голяма заплата, а производствените разходи на фирмата, която избягва ДОД са същите, като онази която не крие ДОД.
Тук по-ВИСОК ДДС за сметка на по-нисък ДОД е оправдано за защита на работниците. Когато отидат на пазара да купуват нещо със заплатата си те ще са на равни начала независимо как са получили заплатата си (по банков път - т.е. с изплатени данъци или на ръка - т.е. с укрити данъци)

Една фирма може да плаща на работниците си реални заплати (на ръка или по банков път - няма значение), а друга да работи с мултаци. Втората фирма има значително по-ниски производствени разходи.
Тук "честните" фирми могат да бъдат защитени с ВИСОКА минимална заплата. Колкото по-малка е разликата между реалната заплата и онази която се плаща на мултаците, толкова по-малко е предимството на вторите. Тази разлика обаче никога не може да бъде напълно заличена, понеже няма минимална заплата базирана на определен скил, а минимална заплата, която е валидна за ниските скилове.

Една фирма работи с 10 работника с реални заплати, а в друга фирма единственият работник е шефът (той не плаща данък върху заплатата си).
Ако двете фирми имат равна цена на стоката си на пазара, работниците в първата фирма ще получават по-ниски заплати, от шефа, който работи в собствената си фирма и тези заплати ще са толкова по-ниски, колкото ДОД-то е по-голямо.
Това явление може да се пребори с минимално ДОД.

Една фирма продава стоката си на пазара, а друга продава на черно. Продажба на черно се прави с цел избягване на данъци. Високо ДДС стимулира продажбите на черно.
Това явление се бори с ниско ДДС.

Ниска минимална заплата помага на фирмаджиите (активните могат да печелят повече от hire/fire, всички губят по-малко от камикадзета), но страдат работниците - очевидно ниска минимална заплата означава по-нисък старт на заплатите, което се отразява по цялата стълбица на заплатите нагоре.


Извод: няма черно и бяло в данъците: няма най-добри и най-лоши данъци.

Универсални правила са:
1. Данъчната тежест е сума от ДДС + ДОД - когато сумата е равна за покупателната способност на обикновения работник няма значение колко точно са ДДС и ДОД и кое има превес
2. Няма как да се угоди едновременно на работници и работодатели (минималната заплата не може да е едновременно висока и ниска)
3. Най-доброто за държавата (като приходи от данъци), никога не е най-доброто за гражданите и работодатели. Обратното правило също важи.
4. Ако митото е по-високо от ДОД-то то в общия случай фирмаджиите в България ще са привилегировани спрямо останалия свят, тъй като стоките им ще са по-конкуретни на нашия пазар.
5. Ако митото е по-ниско от ДОД-то губят първо работодателите, а после и работниците, тъй като чуждите стоки ще са по-конкуретни от нашите. В началото работниците ще се радват на евтини стоки, но след това ще обеднеят заради по-ниските заплати, които работодателите ще могат да им дават.
6. В идеалния случай производството трябва да задоволява търсенето във военно време и да е достатъчно конкурентноспособно да изнася в мирно време. Тук данъците не играят особена роля.

Защо съм избрал минимално ДОД и максимално ДДС с балансирано мито (10% е баланс - по-високо мито ще ощети много родния потребител, а по-ниско - производителя). Смятам, че в настоящите условия именно такава комбинация би била по-удачна.
Работниците ще са равнопоставени (+), но пък ще трябва да преговарят с работодателите си за реални заплата, заради ниската минимална (-).
Фирмаджиите ще имат достатъчно предимство пред вноса (разлика Мито - ДОД - 9 пункта) (+) недостатък е че работниците могат да се ориентират към чужди пазари с по-ниско ДДС (-)

Държавата ще получава по-малко данъци в мирно време (по-ниско потребление, от което идват данъците) и повече данъци във военно време - заради ДДС-то. Това ще води до по-ефективно харчене на средствата, които ще се харчат само тогава когато има нужда от тях.