Игра на отегчение...

Day 1,135, 13:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by mcg_92



Чудя се от време на време каква статия да напиша, не за друго, ами за да спечеля някой друг вот и/или събскрайб. Е винаги, когато мисля така, не измислям нищо. Идеите/мислите в главата ми идват спонтанно и също толкова спонтанно се изписват в Notepad-а ми преди да бъдат копирани в еРепублик и да се появят в родната преса.

Днес музата ми дойде от статията на Vasil Dimitrvo, който ме настъпи по е-мазола ми, излязъл в последно време и ме накара да почна да мисля малко по-различно.



Таа... както обичам да казвам... Таа по същество... Започнах да играя еРепублик преди цели 9 месеца. Никога не съм си мислил, че ще играя подобна игра толкова време, всъщност преди това подобен тип игри не съм играл. Започнах с мисълта да се отделя от понякога отегчителното ми сиво ежедневие, от реалните ми проблеми, и да навляза в един Нов Свят, с нови предизвикателства, с нови хора, с нови идеи, мисли, страсти.

Смятам, че открих мястото си. еРепублик определено ме грабна и ме направи друг човек. За 18-годишен младеж, все още градящ характера и мисленето си, мога да кажа, че играта ме научи на не малко неща. Научи ме как да се държа в обществото, научи ме на обноски, на уважение, на отговорност, научи ме да се целя все по-нависоко, научи ме, че стига да се бориш достатъчно няма невъзможни неща.

Прекарах много вълнуващи мигове в еРепублик. Създадох куп приятелства, които не бих искал да загубя никога, изградих уважение към себе си и смятам, че се представям добре и в очите на другите. Всяко нещо обаче има своя край. Не, не мислете, че съм решил да се отказвам, но натам вървят нещата.

С идването на зимния сезон все повече и повече започнах да айлякувам в еРепублик, нещо, което не бе присъщо за мен през периода ми в играта преди това. Къде заради админски промени, къде заради отношението ми към играта, къде заради реалния ми живот, малко се поотдръпнах от еРепублик и по-приближените ми хора определено са усетили това ми отдръпване.



Главно в тази си статия искам да споделя защо направих това, защо продължавам да го правя, и докъде бих стигнал, ако се продължава в същия дух.

Първо искам да се оточним, че игрите се създават за забавление, не за отегчение. Създават се, за да ни развличат, не за да ни тормозят. еРепублик, поне за мен, в последно време не е такава игра. Наистина еРепублик не е обикновенна игра и това може да го потвърди всеки по-навлязал в играта човек, но все пак в основите си е игра. Лошото е, че мнозина от нас спряха да я "играят" и започнаха да живеят в нея, лошо за тях, но и лошо за нас останалите. Обръщам се към живеещите в еРепублик със съжаление, защото еРепублик определено не е добро място за живеене. Личното ми мнение е, че именно тези хора развалят играта на останалите, просто защото, макар и несъзнателно, спират да играят. Тези хора се страхуват от новото, страхуват се да рискуват и по този начин оковават във собствените си вериги и другите. За съжаление ми се струва, че тези хора в еРепублик, конкретно в еБългария, не са малко...



Адски многото закони за естествен враг, всичко от които неприети са ярък пример за "Отегчителна игра". Всички тези закони бяха неприети най-вече на база "неподготвеност", но каква толкова подготвеност искате в една игра и какво по дяволите толкова се плашите от последиците, като в крайна сметка те са само виртуални ?! За пръв път имам възможност да гласувам за подобен закон и с удоволствие ще го направя с "Да". Ще гласувам така не за друго, а защото ми се играе, защото ми писна от еднообразие, от стоене в режим на изчакване, от вечно недоверие във възможностите ни. Една подобна атака, колкото и неорганизирана и неподсигурена, ще ни сплоти като народ, ще ни накара да се върнем към играта. Мен лично ще ме остави в играта, защото ще има наистина за какво да се боря. Така нареченото фермерство е до време и мисля, че дойде времето да излезем от хралупите си и да влезем в дълбокото. "Който го е страх от мечки не ходи в гората" е казал народът, но с регистрирането и оставането си в еРепублик, ние сме влезли в гората, остава само да се изправим срещу мечката, за да усетим тръпката, заради която сме тук. Какво като ни изтрият?! - ще загубим територии, злато, партии, а-у.. ще си доставим обаче удоволствие от играта, ще се върнем пак на световната сцена рано или късно и нищо няма да е безвъзвратно загубено. Помислете само кое между фермерството и заличаването биха били по-пагубни за демографската картинка в страната ни... Смятам, че сте достатъчно интелигентни, че да разберете, че всичко в играта се крепи на хората в нея, не на ресурсите, фирмите, партиите и т.н.



Статията ми не цели никаква пропаганда или каквито и да било политически игрички. Искам просто да ви припомня, че играете, не че живеете в еРепублик, и честно казано искам по някакъв начин да постигна заедно с вас нещо, което да ме задържи в играта. Не смятам да предлагам извинения, ако съм убидил някого със статията си, защото не мисля, че интелигентните, разбрани и истински хора се обиждат от истината.



Хайде, със здраве до следващия ми емоционален е-пристъп... дано има какво да ме задържи в играта за такъв... : )