Писна ми! Кандидатирам се за конгресмен!

Day 914, 10:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by sKru4a
Здравейте, драги приятели,



Писна ми.. Писна ми да гледам хора в парламента, на които преспокойно мога да съм им ментор, защото не знаят някои от основните механизми на играта..

Миналият месец го пропуснах, защото не бях напълно убеден дали ще се справя в конгреса. По-миналият месец също. Този път обаче се чувствам достатъчно подготвен и смятам, че ще мога да бъда нещо повече от поредния бот в конгреса..

Дами и господа, обявявам кандидатурата си за конгресмен!



За тези, които не ме познават, нека се представя с 2 думи.
В реалния живот се казвам Калоян, макар че всички си ми викат Скруч. На 19 години съм от Русе. В момента съм I курс право в Русенския университет (да, и такова си имаме там 😉 ). Това малко хора от играта го знаят и на малко хора им трябва да го знаят всъщност.

Това, което ви трябва да знаете, е кой съм аз в играта.

Започнах пътешествието си из виртуалния свят на еРепублик преди грубо 4 месеца. В началото наблюдавах отстрани. Четох статии, опознавах играта.. Като се сблъскам с нещо обичам първо да разбера какво е преди да направя някоя глупост, затова и не се обаждах много-много. Постепенно почнах да изтривам от отметките си обучителните статии, пратени ми от Х_р_М (човекът, благодарение на който се задържах, искам официално да му благодаря). Следващата логична стъпка беше менторската програма. Колкото и да не обичам учителите в реалния живот, винаги съм имал афинитет към преподаването. Просто ми харесва да помагам. По това време вестник нямах. Наложи ми се обаче да си създам, защото открих, че има ограничения за съобщенията от 2000 знака и не мога да пращам пълен туториал на младите играчи, които поемах. Още с първите няколко статии веднага привлякох вниманието на СЕВТ III - тогавашен министър на образованието, и Georgi Pepelyankov - тогавашен министър на младежта. След това лавината просто тръгна.. Почнах да водя от време на време политически спорове (и в реалния живот политиката ми е страст), даже както по принцип съм безпартиен влязох в партия - Национален съюз еБългария. Партия, която по-късно даде основите на Обединена България - правилният избор за момента според мен.

Това е миналото ми. А сега настоящето.
В момента като цяло се занимавам с повече неща, отколкото мога да понеса, но въпреки това съм склонен да поема още едно 😉. Част от кабинета на Melliores съм (макар и малка част), обработвам заявки в Detska Gradina доколко ми позволяват силите (имам две прекрасни дами за колежки, които ми помагат - ILoveU2 и IvJorell), също така и тези на Notarius Kamenov (колкото и да ги няма), активен член съм на Обединена България, управлявам една фирма (доколко успешно е друг въпрос), участвам в армията и даже наскоро ми предлагаха да ставам отряден (чест, която аз отказах, защото ще ми дойде малко в повече), участвах и в изграждането на еОбразователната система (а дали това е хвалба е отделен въпрос). И всичко това като се има предвид, че никъде не съм се тикал..



А какво ще правя в конгреса?
За гражданствата не мисля, че има какво да споменавам. За златото от медала - също.
Индивидуалното ми виждането за данъците съвпада с това на Обединена България и на много други еБългари - ниско ДДС и високо ДОД. Това обаче в невоенно време. Все още сме във военно и затова данъците засега трябва да се оставят така.
Болници според мен трябва да има в 3 български региона - София, Варна и Русе. В тази статия е обяснено защо това е най-добрият вариант от стратегическа гледна точка, но продължавам да се притеснявам дали ще успеем да населим Русе. Ако се сложи болница там, аз съм първият преместил се 😉
Алиансите са хубаво нещо и там съм склонен да гласувам с "Да". Въпреки това и те струват злато, така че..
Иначе се обмисля вдигане на минималната заплата. По принцип това е хубава стъпка, която подкрепям отдавна, но въпреки това не трябва да се заблуждаваме от високите заплати в момента. След като регионите станаха български, всичко живо си отвори фирмите, но остана в ЛК (сръбския регион, просто има ужасно име). В момента има супер голямо търсене на работна ръка, но малко предлагане, а това означава високи заплати. Хубаво е да оставим пазара да се нормализира преди да се пуска такъв закон. Пък в крайна сметка пазара може да си предлага и по-високи заплати без вдигане на минималната.

Май-май е това. Обещавам да не се юрвам веднага като видя "Да" да го цъкам, обещавам да не напускам конгреса, обещавам да не купувам гласове, обещавам.. Абе, много мога да обещая. Всеки го може. Въпросът е дали съм заслужил доверието ви.



Пускам се от Русе


А, да, и още нещо. Заповядайте клип от предизборната ми реч: http://vbox7.com/play:94aade5b 😉

sKru4a