Как лъжлив Съби и ламята Спаска се били за ЕВарна

Day 905, 03:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Paladin60
Как лъжлив Съби и ламята Спаска се били за ЕВарна

В наше си ецарство, в наше си егосподарство живели лъжлив Съби и ламята Спаска побратими. И макар да спасили маджарската принцеса, вампирската напаст не преставала. Нападнали ордите на Дракула градове и села, дете в майка проплакало. Ето и до Варна стигнали.
Тръгнали двамината побратими Варна да бранят.
По пътя срещнали рота новобранци с К1 Манлехери да маршируват.
-Ат-два! Ат-два!- командувал офицерина.
- Много бавно!- рекъл Съби.- Тъй чак на Коледа я пристигнали, я не!
- Сега ще ги науча аз тях!- ревнала ламята и духнала силно в гърбовете на юнаците.
Те се обърнали и като видели звяра, побегнали така:Ат-18, ат-18!
-Стойте бре! Не мога ви достигна!- викнал командирина им.
- А ти бегай и гледай да не се обръщаш!- рекъл му фелдфебела и си плюли на петите...
Полетели нататък Съби и Спаска, но не пропуснали да се посмеят от сърце.
Ето ти ги при Варна. А там- гмеж от неприятели, само Арагорн Страшни върти сабя и по десет вампирски кратуни отсича наведнъж. Явно-трябва на юнака да се помогне, ама как?
Полетели към блатата и гледат- полска войска кръстоносци и те пристигат. Наговорили се ламята и Съби и се разделили. Изскокнал нашия юнак пред пановете, размахва им карта със съкровище и вика:
-Елате, елате! Тука е Варненския некропол! Пълно е със злато!
Пановете се почудили, взели хартийката и рекли.
-Дженкуйе!
- Не бе, нема джанки!
- Цо то пан роби?
- Не бе, нема да ставаме роби, злато има, елате!- и им маха с ръка.
Потеглила панската конница – право към блатата.
През това време ламята Спаска вървяла подир тях като котарака Тихостъпко.
- Я да ги позагрея малко!- рекла си тя и заревала, забълвала огън.
Конете на поляците се уплашили и катурнали господарите си в блатото.
А лъжлив Съби се метнал на ламята и пак гледат де да помогнат.
От високото те съгледали изоставения лагер на пановете, а там- десетина бъчви с барут. Гледат- наблизо вампири се връщат от битката, оклюмали уелнеса.
- Ей, искате ли бира?- извикал Съби- Ето ги на там бъчвите!
- Бира-а-а!- ревнали вампирите и се юрнали към бъчвите.
Като стигнали там, ламята Спаска изскочила иззад дърветата и блъвнала огън.
Тъй от отряда им не останало и пепел...
Хубаво, ама им свършили хитрините. Какво да правят сега? Яхнал юнак Съби ламята и отишли на пристанището. Гледат- ерумънски кораби пристигат.
Извисила се ламята и подпалила с огън платната на платноходите. Само че едно гюлле я ударило и тя паднала във морето.Замалко да се удавят.
Изплувала ламята и чува как ония от корабите викат.
- Не си! Не си!
- Е- хубаво, не съм! Какво не съм?- попитала Спаска.
- Не бе, викат, че се казваш Неси..- отвърнал Съби.
- Я, откъде-накъде ще ми бъркат името!- разлютила се ламята и обърнала с опашка де що кораби били останали.
Най-накрая Съби и Спаска решили да танкират- не че знаели какво е това, ами се нахвърлили на вампирите покрай Арагорн юнак. Обаче многобройни стрели ударили ламята и тя така изревала, че цялата засветила.
- Феникс!- припознали се защитниците на Варна и с удвоени сили се хвърлили в боя.
Паднала Спаска на земята, едвам диша с 30 уелнес.
Как стигнали до Ляонинг – то си е друга работа.
Но там лъжлив Съби разправя тази история и никой не му вярва...