Мотивационно писмо

Day 901, 09:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by dimitar_kostov

„Уважаеми господин управител на „2 ToPki PoD ElHaTa Wellness 911+”,

Позволявам си да сложа на вниманието Ви скромната ми кандидатура за свободната в представляваното от Вас дружество позиция „хигиенист”, овакантена тъй нагло и без мисъл за работодателя от преждезаемащия длъжността поради внезапна и нелепа негова кончина от недояждане, вследствие крайна бедност /б.а. – за повече подробности вж. Платон/. Считам се квалифициран за работата, тъй като съм снабден с над тридесет мултак дипломи за висше образование, аватарите на които задоволително приличат на мен. Трудовият ми стаж включва прочистване на всякакви неудобни и непривични за средата на реципиращия реакционни елементи, с минимум разход на амуниции, наричани по-долу с кодовата дума „препарат”. В случай че бъда одобрен по документи и е налице необходимост да демонстрирам цитираните умения, съм готов да онагледя способностите си в удобно за Вас време. За нуждите на показното занятие ще използвам свой „препарат”.

С уважение,
лейт. Д. Костов”


- Отлична автобиография, компанията ни определено се нуждае от служители като Вас, г-н Костов – отбелязва със задоволство Шефът, потъвайки безметежно в кожения си стол. – Заповядайте, седнете, вземете си лукче. Трябваше да си оставите калъфа на портиера, какво носите вътре впрочем?
- Цигулка – изсъсквам сухо. Постъпателно осъзнавам, че Шефът сякаш е изпаднал в заблуждение по отношение на „хигиенизацията”, в която специализирам.
- О, редом с другите Ви таланти сте и музикант? Какво свирите предимно?
- Изцяло траурна музика, най-вече по сватби – допълвам лаконично, изпълнен с досада, че се налага да пояснявам, докато бузата на Шефа се издува от погълнатия топчест ментов бонбон. Е сега, ако го изпукам с приклада…
- Въпреки че съм очарован от придобитата от Вас квалификация, мога ли все пак да попитам как виждате армейската си кариера, пречупена през призмата на нашата фирма за подаръци? – лукчето минава със засмукване към другата буза, - Все пак, цял живот сте бил военен, какво Ви тласка към цивилния производствен живот?
- Нека кажем, че съм леко раздразнен от обстоятелството, че напоследък заповедите закъсняват. Навярно ги разнасят с пощенски гълъби, което обяснява защо румънците засилено отглеждат соколи. Не мога да не отбележа, че в това отношение Гарабеда с мед да го намажеш – знаеше как се ползува интернет като средство за масово осведомяване на военнослужещите.
- След като го споменахте, виждам, че имате референция от бившия президент на еБългария. Да не сте му роднина? – изумява се Шефът.
- Не, той е истински доволен, че устремът на моята траекторална перцепция се размина със седалището и адреса на управление на мисловната му дейност по време на гроздобер. Поради внезапен вятър „препаратът” не породи очакваното действие. Все пак, да Ви успокоя, подобни несъответствия ми се случват рядко.
- Какво е очакваното от Вас възнаграждение? – наостря се Шефът.
- Трудът, който полагам, е изцяло доброволен, просто нямам търпение да бъда безсрамно експлоатиран.
- Нает сте, бихте ли почистил първо моя кабинет?