Акулски дневник по маджарски

Day 890, 12:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by dimitar_kostov

Кечкемет, Унгария
27.04.2010 1400 GMT


Залегнали в люцерната под жаркото маджарско слънце, с Бостъна сме завардили шосе № 441, на 10 км на север от Кечкемет. Не съм ял нищо от 3 дни, аверът ми – от седмица. Твърди, че дори имал халюцинации, понеже всяка сутрин в палатката му влизал някакъв древногръцки идиот в тога и надлежно му обяснявал, че ако не се храни редовно, в крайна сметка неизбежно ще умре. Облегнал се удобно на карабината си, наблюдавам как колегата ми опразва манерката наекс, след което придърпва един напечен камък и с блага физиономия го полага върху корема си – водата и тежестта създавали усещане за ситост. В отряда не знаем как се е снабдил с този прякор – според едни преди войната живял известно време в Бостън, други твърдят, че всъщност имал бостан с карпузи в Пловдивско. Прикрити в гъстата трева, позицията ни на хълма дава изглед към пътя и равнината като на длан. Приближавам окуляра на оптичния мерник на първокачествената си пушка – Ремингтън М24, калибър 7.62 и оглеждам шосето към хоризонта. При всички случаи е по-добре от танка, въпреки че целодневната засада все повече ни доскучава. Имаме проблем и с точното установяване на местоположението ни, тъй като на Бостъна снощи му свършила хартията за цигари и изпушил картата. Припряно поставям патрон и издърпвам затвора, от което Бостъна от изненада почти глътва клечката за зъби, пропълзява до мен и прошепва, повдигайки бинокъла:
- Идва ли?
- Да.
- Не стреляй към дерето, щото Гарабеда имал лозе там и обичал да бере лично, да не стане неволен импийчмънт.
Усмихвам се при имагинерната визуализация на шегата на спътника ми и се прицелвам:
- Разстояние?
- 500 метра и приближава.
Обирам меко спусъка и затаявам дъх, следейки бързо носещият се военен джип по шосето. Засичам разстоянието с равноускорителното движение и възпроизвеждам изстрел на около 50 метра пред обекта.
- Потвърди изстрела.
- Потвърждавам.
За един напрегнат момент и двамата наблюдаваме как превозното средство продължава движението си, след което Бостъна констатира:
- Пропуснал си, изнасяме се – след което допълва по полевата радиостанция – База, изтървахме СТАНКО СТОМАНОВ.
- Добре че му цензурираха вестника, в противен случай представяш ли си какво щеше да пише утре по тоя повод? 😁)