Join the new world

Има твърде много неща в реалния живот, на които трябва да им отделя внимание, че да водя активен еЖивот. Или поне толкова активен, колкото на мен ми се иска.

Трудно ми беше това решение. Даже още не съм сигурен какво е. Интересна е играта, затова не мисля да я изоставям напълно. Във всеки случай ще отделям по-малко време вече на Ерепублик. Евентуално ще стана нещо като two-clicker. По-скоро three-clicker - от време на време може да ви попсувам от страниците на вестника си 😉


Тъй де.. Не за това пиша тази статия. Ще ми бъде готино ако ме запомните с добро, но не аз съм важен в случая.

Като за начало искам да напомня за менторската програма. Голяма част от младите играчи се отказват още в началото, а именно от тях зависи бъдещето на еБългария. Ако всеки поеме по 10 бебета, той ще отдели 15 минути за това, които иначе би изхабил като рефрешва чакайки битка или нови статии, под които да коментира. А тези 10 бебета ще бъдат спасени. Нищо няма да изгубите

Също така спрете да се псувате най-накрая. Разбирам, че сте различни личности, всеки със своите идеи и амбиции, но.. На моменти прекалявате. Имайте предвид все пак, че примитивните хора са карали на принципа "Око за око, зъб за зъб" 😉

А като говорим за това.. Направи ми впечатление, че в някои от кандидат-депутатските презентации хората искат първо да ги изберат, после да вземат да направят нещо. Не става така. За да заслужиш някакъв пост, трябва първо да се докажеш. Така и аз заслужих достъпа до Detska gradina, така и ми предложиха поста на министър на младежта в един проектокабинет (пост, който за съжаление се налага да откажа, въпреки че е точно на сърцето ми). А и дори да не те изберат - голяма работа. Работата, която свършиш, ще бъде от полза! За да прогресира една общност, една страна, трябва да има силно развито гражданско общество, а не всеки да чака някой отгоре да свърши нещата. Това е много важен урок, който ни трябва да знаем и в реалния живот.
Между другото конгресмените в играта се грижат за икономиката. Тъпо е кандидат-конгресмен да обещава неща, които са в компетенцията на президента.



Тъй като явно няма да играя толкова активно, това злато, което имам в момента, няма и да ми трябва. След медала за усърден работник, който взех малко по-рано, и продажбата на индонезийската ми фирма за подаръци, то стана 56,25. 20 злато дарявам на министерството на младежта (Detska gradina), тъй като наистина много бебета са изгубили твърде много живот и това злато ще потрябва. 30 дарявам на държавата (БНБ по-точно). Само Гарабеда да не тръгна да си пазарува пушки с него ;d. Имам и един орг, който го давам на партията ми. Дарявам й също така и 5 злато, тъй като действително има потенциал. Левчетата си ги запазвам 😉. Също така и част от златото - за черни дни.


Друго какво.. Май е това. Ще продължа да обработвам заявките към Detska gradina поне докато управляващите ме искат там. С вътрешнопартийната организация няма да мога да се занимавам или поне не толкова активно, колкото преди. Другото - ще видим.


П.П. Като писах статията тока ми спря. Знак от съдбата? 😉