МИТО или Безкрайната Мъдрост на Хляба

Day 710, 01:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Imaginapolis

Имало едно време едно село от градски тип. Не че много приличало на град, ама селяните, които живеели там все се надявали от някъде да се появят градоустройствен план, транспорт с билетчета, тоалетни с казанчета и тем подобни други благини.
За жалост обаче работите тъпчели на едно място, ручаньето било скъпо, а тези които го произвеждали съвсем пък не можели да си го позволят и по цял ден месели питки на гладен стомах.
Като видял, че работата повече така не може, младият и амбициозен кадровик Димостен отишъл на кратко приятелско посещение в съседните благоденстващи градчета в търсене на причината хората там да си живеят добре. За нещастие коравият леб и пестила, които носел свършили бързо и трябвало да се прибере вкъщи без да е разбрал причината за високия стандарт на комшиите. Но все пак дочул всички да шепнат думичката "мито" и да се ръчкат доволно в ребрата.
"Туй ще да е оправията!" зарадвал се Димостен, дал от място на трета и отпрашил за село.
Чак като пристигнал на мегдана се усетил, че не знае какво означава "мито", но това ни най-малко не го притеснило. Свикал Съвета на Младейшините и обяснил с две думи, че "мито" му е майката и че до два дни ралтата трява да стане. Тоест:
"...неска отбираме що е то "мито" и утре единодушно го гласуваме и тва е!", завършил пламенната си реч Димостен.
И почнали дебатите (хортуването по тамошному) относно що е то мито и има ли то почва при тех.
"Значи, я думам, дека житото при тех е мито, а при назе не е! Я да найдеме пет калъпа домашен сапун и да назнАчиме некой да мие сичкото жито и при назе!" споделил гениалната си идея пътувалият много по странско Пъди Бор.
"Я па мислим дека треве да дадем на наш Мито един кривак и да го турим да варди на мосто, да не мое никав чужд леп да влезе у село! Он е ячък и че се опраи!" викал колкото му глас държи благородният СОРТ III.
Спорили що спорили, не могли да се разберат и решили като крайна мярка да направят немислимото. Демек да проводят делегация до пещерата на отшелника Хляба, който бил известен със своята мъдрост по близки и далечни паланки, мери и керемидки. Та белким той ги просветли как да си имат и те "мито" и пълни тумбаци.
Речено - сторено. Изправили се гордите селяни пред Хляба и го попитали:
"О, Мъдрецо на Мъдреците, речи ни, що е то туй “мито" и как да си земем и ние две-три та чунким се опраим?"
Хлябът вдигнал тъжно глава и промълвил:
"Чада мои, нима не знаете какво значи МИТО?"
"Не, о Премъдри, затуй и при тебе идем."
"МИТО значи Малко Имахме, Така си и Останахме", поклатил глава Хлябът и пак се впуснал в дълги молитви към Дио да пази селото от самите селяни.
Селяните се спогледали и се затътрили обратно към село, където ги чакали гладните им дечица четвърто и пето ниво.
Предизвестен КРАЙ.

Превод от еБългарски,
Imaginapolis,
Член на Съюза на Преводачите на Овце