Join the new world

Иван Андреев Богоров (Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на първият бълг. вестник - "Български орел" през 1846 година, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-5😎. Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.