"Зад аватара" С Таблов, Мадафаката и Сандо.

Day 1,957, 15:23 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bate bobby


Здравей народе!

Рубриката "Зад аватара" започна по-бързо от очакваното. Както намекнах в предишната си статия, много от играчите, в това число и аз, взеха да минават на режим двуклик. Някои хора споделиха с мен, че причината е тоталното съсипване на политическия модул и пресата. Мултаците опорочиха политиката а вотерс клубовете пресата. В момент на тотален военен натиск от страна на ЕДЕН, ние сме все по разединени от всякога. Стигна се до там, да се вади лична информация на играчи от реалния живот по особено грозен начин.

Идеята на "Зад аватара" е, да се покажат личности и те да обяснят, какво е за тях еPепублик. Ще гледам да поканя всякакви типажи. Популярни, не толкова популярни, обичани, оплювани, стари, нови, активни и вече неактивни. Ако не друго, поне ще разберем колко сме различни и, че всеки един от нас заслужава своето място тук, че всеки един от нас допринася за пъстротата на това общество. Надявам се и всеки един от нас, въпреки различията, интересите и целите, да недопуска да е причина за отказал се играч. Спорете, правете интриги, прецаквате се, бъзикайте се, но не позволявайте омраза! Това е една игра. Тя е за развлечение, не за натоварване. Търсете веселото и се уважвайте!
Днес съм поканил три личности. Таблов, Мадафаката и Сандо за десерт. Приятно четене.

Tablov

Да се представя за тези, които не ме познават - казвам се Борис. На 33 години, лекар по професия. От няколко години живея извън пределите на България и по точно в Германия.

Лично аз бих се определил като комуникативен, есктроверт, търсещ позитивните страни на всеки човек, отдаден на приятелите си. И понеже нищо човешко не ми е чуждо, пълен и с негативни черти – наивен понякога до глупост; леко ленив (понякога и повече); доста хаплив и раздразнителен на моменти; но най-големият ми недостатък е, че отдадеността на собствените ми мании понякога е за сметка на хората, които са най-ценни за мен в живота ми.

Попаднах в еРепублика заради една телевизионна реклама, която призоваваше да помогнем на виртуалната ни родина. За човек попаднал в странство се почувствах длъжен да се опитам да дам каквото мога за каузата. 🙂 И до ден днешен се чудя, защо ли ми трябваше...

Мисля че заварих еОбществото ни в романтичния си период. Борихме се яростно за каузите си, бяхме готови да загърбим себе си в името на ценности като чест, приятелство, авторитет пред останалия свят.
Сега попаднахме в капана на самочувствието си на водеща сила в играта. Започнахме прекалено много да мислим за себе си, да поставяме интересите си над тези на приятелите си от позицията на по-силния.

Би ми се искало да се върнем към образа си от времето когато аз се регистирах. Тогава бяхме изтривани с месеци, но това само ни правеше по-сплотени и ни мотивираше да се развиваме за да докажем, че независимо от трудностите ние вярваме с собствените си сили. Между играчите ни имаше повече търпимост и уважение, които сега се позагубиха. Или казано на игрален жаргон – мисля си, че много се „филмирахме”. Май е време да си припомним, че това е само игра за забавление и да не забравяме, че зад всеки аватар се крие личност, със своите емоции и достойнство. И затова колкото и тривиално да звучи – не правете на другите, това което не искате правят на вас.

Основния въпрос, който често си задавам напоследък е „Защо стигнахме до тук?”. А моята интерпретация е следната:
Попаднахме в капана на натрупани с времето предразсъдъци. Започнахме да се делим на групички по много и различни критерии – сила, отряди, партии и т.н.; да поставяме етикети на играчите и да издигаме ограничителни линии между нас – например младите нямат опит ерго нямат право да изискват, опитните знаят как значи не са длъжни да обясняват какво и как правят и т.н.
И все пак основната причина за деградацията на обществото ни според мен си остава една, а именно „Суетата, любимият ми човешки грях” (думи на великия Ал Пачино в „Адвокат на дявола”).

MDFKing

Казвам се Николай, на 29 години от София. Най-обикновен човечец, работя държавна работа и имам 50% от малка строителна фирма.

Какъв човек съм според мен:
Готин естествено, а сега малко сериозно. Много бързо се ядосвам за дребни неща, което не е хубаво, но пък за сметка на това ми минава за минути. Рядко се карам с хората и не съм конфликтен, но за сметка на това помня дълго време.

Какво ме доведе тук:
Многото свободно време и реферален линк (даже не знам на кой е, ако има желание и играе още да ми пише едно ЛС, че ми е интересно).

Какво беше обществото ни когато се регистрирах:
Никаква идея нямам, първите няколко месеца, играех сингъл плеар. Никой и нищо не ме е интересувало, нищо не можеше да ме трогне тогава, никой не ме искаше в отряда си (по онова време в отряд се влизаше след одобрение), бил съм слаб, да съм им пишел след няколко месеца, такива бяха отговорите. Общо взето ме режеха навсякъде. Постоянно бях на нулата, нито пари, нито злато едвам преживявах, даже не знам какво ме е задържало тогава.

Как се е променило обществото:
Според мен не се е променило. Всеки гледа на него да му е добре, малко са хората които помагат, но ги има все пак. Старите се отказват малко по малко, идват нови, а те се оказват същите. Един готин омагьосан кръг, от който няма излизане, по никакъв начин.

Как трябва да се промени:
Към по-добро! Вместо да гледа в чуждата чиния, да погледне себе си, да се усъвършенства, да научи нещо ново, да стане по-добър в нещо. Естествено че всеки има мнение, но защо не се вслушва в чуждото?

Не мисля че обществото деградира. Предполагам като съм започнал да играя старите са си мислили, че не ставам за нищо, но някак съм намерил верния път. Вярвам че всеки има силни страни, просто трябва да ги намери и да се научи да ги ползва.

Sando Griffin

Здравейте, прокариоти. Включвам се в рубриката на бачи ви Боцо за зад аватарите. Идеална за мен, тъй като аз така или иначе съм си задник и все си седя отзад. Няколко думи за мен - след като учих 4 години в ПУТКА (Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура)и завърших с почести, се насочих към престижната професия - водач на септичен автомобил. Там за съжаление конкуренцията бе много голяма и Геуе, братовчеда на шефа бе предпочетен пред мен.

Това бе първият по-сериозен провал в живота ми, който отвори и дълбоки комплекси в ранимата ми кърска душица. Жаден за нови кариерни висоти, дойдох на Софията. Намерих си бачкане като масажист и хигиенист в старчески дом. От там придобих и чара си и умението си да свалям мацки. След една година в това поприще, реших, че вече светът за мен е малък и трябва да покорявам нови и нови върхове.

Когато разбрах за еРепублик, още от първата секунда знаех, че това е играта за мен - място, където ще мога да избивам болните си комплекси, ще мога да бъда убер-тузар, и ще мога да се правя на нещо, което никога няма да бъда, пред други хора, които се правят на нещо, което никога няма да бъдат. С други думи - това бе любов от пръв клик.

Разбира се нищо не можеше да спре моят интелектуален устрем, и използвайки сложни и високопарни думи като "рук", "да ми ядеш рука", "рук за сите", "сух рук" и други научни термини, бързо се превърнах в един от стожерите на еВулгария.

От там насетне всичко вървеше само нагоре. С блестящите управленски умения на хора като Подкрепа, Фейлсинчо/Фалосинчо, Night85, Компирее, Рунекс, Гривъс и Щрудли, еСтраната ни се развиваше брилянтно и бяхме пример за организация, сплотеност и дисциплина. Победите се нижеха една след друга, а политическата сцена бе постлана с рози и листенца от теменужките на Костов.

Първите признаци на деградация дойдоха, когато разни икономисти, администратори, ОРГанизатори и абсорбатори тръгнаха да ни оправят.Въведоха безумни правила, че в еПарламента трябвало да се мисли, да се чете, че и на всичкото отгоре да се гледали законите преди да се гласуват. Ами ако партийния президент го няма да ни каже, кво правим?? Пълни глупости, както виждате. Спорадичните опити на политически и медийни светила като Пунгимунги и Калата намираха силен отзвук сред нашето високо-интелигентно, дисциплинирано и толерантно общество. Но разбира се, бидейки заплаха за утвърденото статукво, скоро биваха политически премахнати, заради скалъпени банове, но всички знаем, че такива хора бяха трън в очите на комуно-олигарсите, претъпкали се с оргове.

След брилянтни военни операции като Иранската Епопея, Въздушният удар на Аржентина, Пинг-понг войните с Турция, и местенето на столицата ни в Дагестан, еВулгария се утвърди не само на дипломатическата и политическа сцена, но вече бяхме признати и като ненадминати военни стратези и пълководци. По-скоро пъпководци, тъй като 99% от армията ни е съставена от пъпчиви тинейджъри, но за това ще говорим в другата ни рубрика - Огледала.

След тази вълна на деградация, дойдоха много други знаещи и можещи лидери - кои завърнали се от запас стари, кои нови, но всички дружно решиха да ни водят НАПРЕД. Почнаха и някакви пияници да ни управляват и тогава записахме най-мрачните страници от еИсторията ни. Бяхме натикани в широките пустини на Шехеразада, а пътят към чистите улици на светлата ни и приветлива родина бяха брутално отрязани от налитащите пълчища. Така, до ден днешен скитаме в изгнание, останали само с петрол до колене. Петролът обаче, за жалост не става за пиене и така лека-полека жадните ни сънародници се пръснаха по широкия свят да дирят по-добра съдба. Обичайните дестинации са Русия, Полша, и други такива държави, изцяло отдадени на християнските ценности и целомъдрие.

Единственият изход, който аз виждам, е да ме направите президент.

П.С.
tyrsa si gadje, asl pls
Това беше първи брой. Надявам се да ви е харесало, а аз от своя страна очаквам някои прясно регистрирани играчи да се свържат с мен ако имат желание да участват.

"Зад аватара" С Таблов, Мадафаката и Сандо.
http://www.erepublik.com/en/article/-quot-quot-1-2237387/1/20