Ден 1233: Атакувани от три страни

Day 1,237, 15:52 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev
Ден 1232: В навечерието
Минаваше полунощ. Лежах и мислех за изминалия ден. Преповтарях всяка дума, която бях чул, на ум препрочитах всичко, което се съдържаше в червената папка. Не можех да заспя.
Милица се сгуши в мен и тихо измърка. Оооооохххххххххх! Тялото й ме кара да настръхвам. Вчера преди да си легнем се изруси. Милица май наистина обожава промените. Боже, тя е страхотна, а аз съм най-щастливият мъж на еСвета.



Имаше нещо, което ме притесняваше. В една от информациите прочетох, че военните в еСърбия са получили карта, на която са били отбелязани всичките ни оръжейни складове в областите Видин и София. От опит знам, че подобни карти има само в ДУЛО. Дали наистина разполагат с такава информация? Има ли сред нас къртица? Или е някакъв стратегически блъф?

Стрелките на часовника върху нощното ми шкафче изтракаха за пореден път. 1:30 часа сутринта. Само да не се успа пак, че не е добре за кариерното ми развитие да закъснявам при първата си среща с новия български президент.

Някъде далече се разнесе тътен. Сигурно ще вали. Втори тътен – този път по близо. Бурята ще бъде силна! Още един тътен и още един, и още един и .... Сирени. Дълги продължителни сирени. “Нападат нииииииии!” – някой извика навън.
Ей, така посред нощ македонски и сръбски бомбандировачи атакуваха София. Копелета! Можеха поне да изчакат да се съмне.



Обличах се припряно. Милица също се обличаше, но някак по-бавно. Сякаш не й пукаше, че върху нас се изсипват бомби. Харесвам спокойствието и хладнокръвието й. Според мен носи душа на котка.

Готови и със стегнат багаж, само с най-необходимото, напуснахме жилището ми. Преди това спрях тока, газта и водата. Милица предложи да слезем с асансьора. Категорично отказах и се спуснах надолу по стълбите. Тя ме последва с явно нежелание.

Черното служебно “Volvo” със синя лампа вече ни чакаше отвън. С Милица седнахме на задната седалка, подчинявайки се на строгия протол на ДУЛО.
- Карай до най-близкото убежище, за да оставим госпожицата – наредих на шофьора.
- Слушам! – отвърна той.
След петнадесет минути вече бяхме пред бомбоубежището. Милица се нареди на опашката пред входа. На влизане на всеки гражданин военни раздаваха противогаз, малка раничка с вода и храна и записваха данните от личните документи.
Някакъв се разкрещя точно зад Милица. Било ставало бавно, трябвало да побързат, защото иначе скоро всички щели да бъдат мъртви. Докато викаше и ръкомахаше бутна мойта кака и тя си изпусна чантата.
Ей, тоя сега ще го пребия. Милица ме погледна и ми даде да разбера, че не е нужно да се намесвам. “След като ме бутнахте, ще ми помогнете ли да си събера нещата?” – попита тя невъздържания мъж. Той вече изглеждаше доста по-спокоен и отвърна “Е, ше ти помогна, ма!”.
Селянин! Кой нормален мъж ще носи през април червени плетени ръкавици? Клошар!

Влязохме в кабинета на новия президент. Зад бюрото с герба, на който вчера седеше Подкрепа, прав сега стоеше строен, тъмен мъж, с голям перчем и тънки устни. Казваха, че новият ни президент дължи избирането си, защото е овладял най-важната част от риториката – мълчанието.

Мълчахме и ние. На 30-тата секунда той най-накрая забеляза присъствието ни.
- Господа, каква е ситуацията според ДУЛО?
- Ако позволите г-н Президент, агент Кръстев ще ви докладва. – шефът и Президентът едновременно вторачиха очи в мен. Докато пътувах в колата бях събрал цялата налична информация.
- Новините не са лоши, но не са и достатъчно добри – започнах аз. - Атакувани сме в три региона едновременно – София, Пловдив и Видин. Сърби, македонци и турци осъществяват координирана атака. Според наши източници те са сформирали коалиция “Чакали” – Президентът направи гримаса. И на мен не ми харесваше името на коалицията им. – В ход е военна операция “Заличаване”.




- Поне да бяха проявили креативност – каза тихо eDarkAngel – Продължете, агент Кръстев.
- На минута се записват по 350 доброволци в паравоенните отряди. Дори си имат лаф: Да направим по едно убийство, докато обличаме камуфлажа – продължих аз. В стаята беше много топло. – Всеки момент очакваме еГърция да нападне еТурция, за да ни затворят войната с тях. Ако не успеят да вземат Мармара, то поне да отвлекат щета от атаката им в Пловдив. Въстанието в Язд е потушено, но персите вдигнаха ново в Керман.



- Писна ми от тази Азия и надменните иранци. Заслужават да бъдат заличени – Президентът удари с юмрук по масата. – Има ли нещо друго?
- Да - казах аз – Новоизбраният руски президент в първото си обръщение към нацията е призовал за военна и обществена солидарност с еБългария. Според разузнавателна информация битката за София ще бъде включена и сред приоритетите на индийските военни. Вярно, те не са фактор в играта, но при нужда помощта не се дели на малка и голяма. А посланикът ни в еУкрайна гарантира, че защита на София ще получи приоритет от 4 звезди във заповедите на украинската армия. Въпреки, че в пресата им е публикувана статия от влиятелен журналист, която осъжда прекалено близките ни отношения.








На вратата се почука. В стаята влезе слабо русо момиче. “Г-н Президент, Всички участници от Съвета по Национална сигурност се събраха и ви очакват в заседателната зала”.
Президентът кимна.
- Господа, продължавайте да събирате информация и да я анализирате. Предстои ни да изработим военна концепция и събраните от вас данни ще ни бъдат от полза.
Малко по-късно стана ясно, че стратегически ще отстъпим Видин. Започна мащабна евакуация. По всичко личеше, че ще успеем да задържим София, Кернан и Пловдив.
Влязох в служебната лимузина и наредих на шофьора да кара към бомбоубежището, в което бях оставил Милица сутринта.








Вече 15 минути постовият ми обясняваше, че малко след като съм си тръгнал Милица е излязла с някакъв мъж да пушат по цигара. Двамата повече не са се върнали в подземието. Попитах го как изглеждаше мъжа, с който е излязла. “Не помня, бе, шефче!”. Има ли въобще полза от тези часови?!? Тъкмо влизах в колата, когато войничето се провикна “Шефче, не помня как изглеждаше оня тип, но ми направи впечатление, че носеше червени плетени ръкавици”.
До вчера аз бях най-щастливият мъж в еСвета. Сега бях просто най-използваният мъж в еРепубликата. Милица е сръбски шпионин. Ето защо ме избра в еСинатра. Ето как сърбите са получили картите с военните складове в провинциите Видин и София.

Трябва да се чуя с шефа. Незабавно! Ей, сега стана мазало!