Join the new world

ПЪРВА , ВТОРА И ТРЕТА ЧАСТ --->

Останах сам в хотелската стая, завъртях се веднъж, дваж около оста си, и започнах да се разопаковам . В куфара ми нямаше много неща, само най-необходимото, е от време на време вадех и неща които не си спомнях да съм ги слагал вътре и най-веротно бе дело на „шефа” в къщи без да я видя. Някой би казал „Пич, кво си се разшетал я си ги остави в куфара, ти да не си нещо малко...а?” Не, не съвсем хетеро съм си, просто трябваше да правя нещо иначе можете да сте сигурни че изобщо нямаше да си правя труда. Куфара остана празен, но чувството че нещо ми липсваше ме завладя в този момент. „Лаптопа...къде ми е лаптопа?...Раницата, къде мие раницата?”...огледах се но никъде не я видях. Тук раница там раница...стигнах до входната врата на стаята, отворих я ...а каква приятна изненада, раницата си седеше кротко пред вратата опряна на отсрещната стена на коридора. Погледнах на ляво , на дясно и я прибрах в стаята си. Някой обръщал ли е внимание че когато излиза от стая и попада в коридор винага прави този номер...поглед на ляво после на дясно и след това прави това което е решил? Все има някакво чувство за вина и че прави нещо тайно.
Извадих лаптопа и го поставих върху масата. Трябваше веднага да бъде проверено как седят нещата с достъпа до „големия информационен колайдер” . Опа ...закачих се..юзер, парола...ъъъ..погледнах в ковчежето, погледа ми спря върху едно тефтерче, взех го и го отворих от него изпадна едно календарче от другата му страна видях всички условия за достъп към интернета, ....ха ха ха имаше и правила какво не трябва да правя само дето нямаше чек бокс с „Приемам условията”. Въведох данните и ето ти на ...аре в мрежата....мммм...само дето чакаш малко повече. Е тук австрийците имат още хляб да ядат. Е сега е момента за един освежителен и успокоителен душ. Дами затворете очи ... и не си ме представяйте, знам че ще го направите подсъзнателно, хм то вероятно и някои от мъжете ще го направят...брр..бррр.. но ако обичате недейте на жена ми няма да и хареса...е на мен можи би само при женското подсъзнание че другото...брр..гадост...ъъъ..да не се отклоняваме , затварям вратата.
Времето напредна, вече бях дръпнал щорите на прозореца и разгледал какво има от вън. Гледката не беше кой знае какво но онова чувство на свежо, светло и цветно не те оставя на мира.
Обяда ми пристигна. Той по скоро беше като обилна закуска. Нещото което ми направи впечатление е вкуса на свинската шунка и филето. Такъв бе и вкусът на нашата шунка преди 30 години...предполагам защото беше „истинска” , соята тогава все още не беше на мода както и гмо-то. А като стана въпрос ГМО нека ви светна нещо което вероятно малцина знаят. Всъщност ГМО-то не е измислено от човека. То е творение на природата и такива са всички организми които познаваме. Това се нарича еволюция. Човека чисто и просто се учи да ускорява тези процеси. Проблема е че когато става въпрос за храна, биопрограмистите все още трудно запазват вкусовете. Но човек не се ражда с точно определение за вкус към храната а го възпитава с течение на времето като дори и го променя. Иначе благодарение на ГМО то един оргонизам може така да бъде препрограмиран че той да не може да се разболава както и да пренася зарази...дори след време вероятно човек ще може благодарение на биопрограмирането да удължи живота на клетките в човешкото тяло и куп други не богоугодни неща. Но пък от друга страна ако ние сме част от бога и той е част от нас, то това значи че всичко което правим е негово дело иначе няма да можем да го правим.
Нахраних се доволно. Ръката ми инстиктивно се плъзна към джоба където бях складирал моя порок наречен „кутия цигари”. Цигарата бързо се озова в устата и погледа ми потърси пепелника. Не видях такъв...станах от стола и пак почнах да се въртя като пумпал. Колегите с този порок много добре знаят какво значеше това. Няма пепелник, значи някой ти подсказва че тук не се пуши...Моля! Как така някой че ми казва да не пуша....и почва да ти се пуши още повече а нервата те хваща от главата до петите, иде ти упостошиш целия свят. Хайде сега да гокажем всички пушачи на глас....Ние сме наркомани...още веднъж....а така...а сега и още нещо на глас...Ние сме роби и не сме свободни хора....а сега се сетете защо нещата не върват. Ами с роба е така, ограничение след ограничение, при нас пушачите е още по-зле защото самите ние се вкарваме в клетката на наркомнското робство.
Аз все още пуша при това яко ...а цигарата...мамка му, много си е сладка.
Копвам тая част в ерепа и отивам да пуша...мамка му.

ПЪРВА , ВТОРА И ТРЕТА ЧАСТ --->