Join the new world

Кои сме ние? Откъде идваме? Вечните въпроси ... Ако научим, това може да ни помогне да разберем накъде да тръгнем. Нашата забравена история може да ни просветли за истинската ни същност, също забравена.

Казани са ни много глупости, понякога си признаваме това, отказвайки да видим светлината, която блести дълбоко вътре в нас. Защо сме забравили истинската си природа? И преди всичко, как можем да си я спомним отново?

От къде идваме? Къде отиваме?
Това мога да ви кажа.
Аз идвам от къщи, и си отивам в къщи.
Пиер Дак

"Човечеството е забравило произхода си: то е като мебел, която не може да каже от коя гора произхожда!"

Братовчеда на маймуните?

Нашата раса страда от амнезия. Нашето минало е преминало хоризонта, отвъд който започва Незнайното. Този силует е хоризонта на историята, и тя започва около 9000 г. преди JC. Обърнете внимание, че JC може да се изпише Jesus Christ или Julius Caesar, тъй като те са почти съвременници. Преди това? Диваци, дялащи камъни и пещерни рисунки, безинтересно. Освен за палео-антрополозите. Преди това? Маймуни, според същите антрополози. Те считат, човека за братовчед на маймуната, предшественика на Хомо сапиенс сапиенс.

В отчаяни опити да направят връзка между маймуната и човека, те са ни намерили предци, Хомо еректус, Хомо Фабер и няколко други маймуноподобни същества. Но въпреки техните задружни усилия в продължение на повече от век, тази връзка никога не е била направена. Липсващата връзка все още липсва. Независимо от това, палео-антрополозите откриха нови братовчеди за нас, Неандерталците. Те се предполага че са изчезнали, което е съмнително, когато погледнем Йети и Съскуош. Този малък свят е пълен с изненади наистина.



Ние имаме къса памет. Миналото, за повечето от нас, е носталгия по изгубена невинност. Каква шега! Ние все още сме невинни, в сравнение със забравените ни предци! Те са били гиганти в телата си, в главите си и в сърцата си. Но днешните учени и историци, са въоръжени с тези зарове в шкафчето, наречени "Митове". А това означава глупости. Според тях, митологиите са безсмислени делириуми. Митовете са всъщност най-ценните документи за изгубените времена.

Пазете се от разума

В главите ни, смътните спомени от учебниците са смесени с изображения от филми и комикси. Всичко това представлява нашата история. И то каква история: галерия от често погрешно възприемани портрети, без каквато и да е хронология, нито обща визия. Различни битки, които всички изглеждат еднакви, с изключение на датата. Дати! Обсебващ страх за тъпаците и мечтателите! И има основателна причина за този страх. Ако човека е разумно животно, то разума убива разума.

Начинът ни на живот е предателство към човешката природа и дясното ни полукълбо на мозъка, неизползвано, е почти атрофирало. Ключът към нашите изгубени сили изчезва с него. Трябва да побързаме и да действаме. Щастието не е да имаш много неща. Нямаме нужда от всички тях. Нека да изпразним аптечката, пълна с остарели лекарства, с рядко помагащи таблетки и хапчета, и да използваме всеки ден за самолечение. По-добре да изпием чаша Côte du Rhône, здравословен начин да излекуваме всички болести. С малко помощ от вътрешния ни лечител!


Ние всички възприемаме времето като линейно нещо: минало-настояще-бъдеще. Бъдещето е неизвестно, настоящето твърде бързо отминава, а миналото е твърде бързо забравено. И за да илюстрираме това, за да се вместим в тази концепция за време, ние създадохме една нова наука, историята. Нещата са били доста различни в античните дни. Древните гърци и други народи вярвали в цикличното време, където събитията формират идентично повтарящи се последователности в ред, неизменен като цикъла на сезоните. И за да илюстрират това, те се обръщали към по-древна мъдрост, митовете.

Те са символизирали това с фриз, може би най-известния в античния свят, е гръцкия фриз. Той се нарича гръцки, но го откриваме, по целия свят. В този фриз, същите фигури неизменно се повтарят, нагоре и надолу, като движение, напредващо или спадащо движение, в една верига, която нищо не може да спре.

Четири цикъла на времето

За нашите предци, има четири големи времеви цикъла: Златната епоха, където боговете живеят сред хората; Сребърната Епоха, където хората са били гиганти; Бронзовата епоха, където полу-богове, герои и деви се борят заедно, и накрая, Желязната епоха, в която сме ние в момента, нетърпеливо чакайки нов Златен Век. Истината е, че ние знаем само няколко неща за близкото ни минало. Лъжливата история крие предишния ни живот от нас. Така например, на кого му пука за примитивни хора, свидетели на естественото състояние на живот?

Само на някои антрополози като Клод Леви-Строс, а наскоро и на няколко етнически асоциации, като Войните на Дъгата. Шаманизма и Нагуализма предлагат царски начин да влезем в света на мечтите, който е нормалният свят на човека. Ние го забравихме.
В самото начало на историята, Олмеките и Шумерите са живели в комфорт, в сревнение с нас.
И в средата на праисторията, е имало цивилизовани хора със самолети, НЛО и ракети?

Знаем ли, че бившите богове, са контролирали мълниите? Знаем ли, че те са познавали електричеството, магнетизма и атомната бомба? Те са построили гигантски машини за гео енергия, и че техните централи са били храмове? Гигантски машини за извличане на гео-енергия, наричана също Врил енергия? Знаем ли, че техните електрически централи, също са били храмове? Знаем ли, че в тези храмове, инициираните лица са се превърнали в богове?

Съхраняване на данни


Деветдесет процента от гръцката и римската философия, литература, изкуство и наука не оцеляват до разпадането на Римската империя. «Произведения на няколко поети и философи от античността са напълно изчезнали, или все още стоят в безразборни цитати на други автори. Било е по-лошо за други аспекти на културата, например, ние напълно игнорираме музиката, изпълнявана от тромпетите Ерихон, с изключение на това, че са били във Фа минор.
Взимайки под внимание богатото музикално наследство на античен Рим, всичко, което остава е един пасаж от уникална мелодия, който е по-малко от 25 секунди.»

«Наследството на нашата цивилизация рискува да познае същото заличаване, ако нашето индустриално общество рухне. Загубата ще бъде още по-пълна, тъй като ние записваме нашето знание във форми, които са създадени сега само за да бъдат недостъпни за бъдещите поколения. Нашите книги използват много окислена хартия, която се разлага за около сто години, в сравнение с средновековния пергамент или ниско окислена хартия, използвана до 19-ти век. А днешния навик да записваме информация на цифрови източници е далеч по-опасен за информацията. Без технологии за Интернет или за четене на CD-ROM, цифровата информация, ще бъде недостъпна в бъдеще, както Атлантида е за нас днес.»

"Суета на суетите, всичко е суета. Какво предимство има човекът от всичката работата, която върши под слънцето? Едно поколение си отива, друго идва, и Земята все още съществува. Каквото е било, пак ще бъде. Каквото е направено, ще бъде направено отново. Ако можем да кажем за нещо "Това е нещо ново", то това нещо, вече е съществувало в миналите столетия и хилядолетия. Няма и спомен за тези древни времена, дори за нашите бъдещи потомци. А техните потомци няма да имат никакви спомени от тях."

Така казва Еклесиаст, в "Книга за сина на Давид, цар на Йерусалим".

Опитвайки се да видим светлината на нашия произход може да бъде стъпка към единствената най-ценна среща: срещата със самите нас.

Защото нищо не е тайно, което не ще стане очевидно, нито каквото и да било тайна, която няма да бъде известна и излезе наяве.

Лука, 8-17