(е)Ден 4106/160219
Morrpheus
"Време е да освободим Иран. Време е да спрем миналото, настоящето и всичко друго освен тази война. Тя ще бъде голяма. Тя ще бъде великолепна...". Чакаха. Часове бяха минали откакто президентът им обеща слава. Напрежението се носеше във въздуха. Чуваше се бученето на приближаващите танкови дивизии и мощния рев на самолетните двигатели. Чакаха...
---
Чакаше и тя. Най-дългите девет месеца чакане щяха да приключат всеки момент. Роди се прекрасно момченце, здраво и силно. Не можа да скрие сълзите на радост и облекчение. Чакането си заслужаваше.
По дяволите. Защо не започва? чудеше се докато гледаше екранчето на умното устройство. Тъкмо бяха приключили в родилна зала. Обичаше да ходи там, където се появяваше живота. Автоматична атака точно след епик. Самоубийство. нямаше време за повече, защото служебния телефон звънна. Шокова зала. Веднага!
---
Възрастна жена беше имала лош късмет. Загубила съзнание, сърцето спряло, а никой от присъстващите не събрал смелост за животоспасяващ сърдечен масаж. Екипът пристигнал след няколко минути успял да върне сърдечния ритъм. Борбата продължи и в шокова зала, състоянието беше стабилизирано. Уви, компютърната диагностика произнесе тежка присъда. Минутите на кислороден глад се бяха оказали фатални за важни части от мозъка. Не можеше да бъде по-лошо.
---
Усещането за близката среща със смърта продължаваше да витае във въздуха. Може пък във виртуалния свят да е по-добре. Уви. Битката срещу стария враг и съсед вървеше катастрофално. Противника мачкаше с организация. Лошо, много лошо.
Надеждата за по-леко дежурство гаснеше. Колегите от различните хирургични специалности не спираха да се обаждат, а списъка ставаше все по-дълъг. Възпален апендисит, срязани сухожилия с моторна резачка, нараняване с брадва. Очакванията и реалността решиха да се разминат в този ден.
---
Надеждата за славна битка се стопи. Противника довършваше с рутина започнатото. Усещането за провал беше навсякъде. Очаквания и реалност не си дадоха среща и във виртуалния свят.
"Защо, по дяволите, едно 16 годишно момиче може да направи такова нещо?" Въпросът не му даваше мира, откакто го извикаха. Глътнала 42 таблетки с единствената цел да отнеме живота си. Уж знаехме толкова много, а тази обетована земя душата продължаваше да крие тайните си.
---
Този път съдбата беше по-благосклонна. Състоянието на момичето беше стабилно, кафето върна част от загубената енергия. Реши да погледне във виртуалния свят. Ужас. Президента беше направил най-неочакваното. Дезертира и остави хората си объркани. Сигурно само в неговата душа имаше отговори за толкова много въпроси.
Наближаваше полунощ. Силите вече бяха на привършване, когато за трети път този ден го извикаха в шокова зала. Мъжът беше много болен, но не беше готов да се предаде. След два часа битка, в която душата му сякаш напускаше тялото поне 10 пъти, състоянието му се стабилизира. Никой не знаеше, какво предстои, но надеждата остана жива.
---
Очите му се затваряха. Реши за последен път този ден да надникне в онзи другия свят. Учудването му беше голямо. Сякаш гнева към постъпката на президента и разочарованието от загубените битки даде сили на съотборниците му. Навсякъде имаше призиви за мобилизация. Хората бяха по-задружни от всякога. Биха се като един, биха се за честта си. Никой не знаеше какво предстои, но надеждата беше жива.
Събуди го алармата на телефона. Оставаха 15 минути до края на смяната. Огледа се. Стаята постепенно се изпълваше със слънчеви лъчи и звуците на събуждащият се свят. Погледна през прозореца. Изгревът сякаш флиртуваше с небето. Красив миг.
Започваше нов (е)Ден.
Comments
И като писател те бива. 🙂
Е, не ... ЕВАЛАТА човече!
Не си лош.
Да направим така, че следващия (е)Ден да ни донесе така нужните победи.
Поне хубави статии има по пресата 🙂
Браво Док.
Всички чакаме да...
Всяко начало има и край. Важно било пътуването между тези две точки. 🙂
"The Oracle: That were my words Morrpheus" 😃
o/
Аз пък натрупах 75к сила вчера 💪
Голямо преплитане между живо и виртуално. 👍
Вярвай или не - нито един от реалните медицински случаи не е измислен. Всичко се редеше точно така вчера. Съдба. 🙂
Аз на друго се дивя. След цяла смяна нощеска, днес идваш и мяташ яката статия. Така е като му идва творчеството отвътре на човек.
Смяната беше 24 часа. Хаха. Да ти кажа най-продуктивен в писането съм точно преди да падна възнак от умора. Сигурно тогава мозъкът ми кара само на чисти емоции без доза разум.
Док, винаги съм се чудил що ви карат да работите по 24 часа? Изглежда ми малоумно насила да караш човек пребит от умора дето 2 не вижда да държи животите на другите в ръцете си...
Малоумно е.
За да не мислят какво правят, а машинално да прилагат знания, без да се товарят емоционално, защото нямат сили. Аз поне нямам друго обяснение.
Тежък ден, описан с много чувственост.
Респект!!!
Благодаря ти, приятелю. Надявам се хората да разберат, че за пикселите не си заслужава да се обиждаме. Всички сме тук в търсене на хубави емоции.
Еи ще взема като се прибера да пусна нещо дето го бях писал преди години
erepublik.com/en/article/2690995 - Гарион @Док туй е бая старо и е част от поредица. С кеф го писах като пишлеме и нарочно не е редактирано копи пейст горе долу хахахаха добри времена бяха като откриваш нова поредица книги
Респект!
Смъртта - любимата ми тема 🙂
Жалко, че е тема табу в нашия западен свят.
It`s amazing!
Це чудово!
Браво! о7
Много красиво, браво!
Благодаря ти, Санде. От майстор като теб похвалата си е повод за гордост.
А, глупости, в тоя стил ти си си ненадминат 😉
How many times we fought on different sides but still it was mutual respect no matter what was the result.
This is a silly game and what really matters at the end is not what you achieve on the pixels but ppl’s feelings behind the screen.
My respect ✊
Thank you, mate.
My pleasure 🙂
Леле мале, ха сега някой да каже че работата му е тежка.
Мен ме впечетлиха колко тежки са случаите в болницата. Сериозна работа си е това.
Нашата игра тук всички сме претръпнали - и за победа и за загуба 😁
Не всеки би издържал такова най-вече психическо натоварване. И много пъти съм се чудил къде/какъв е отдушника на докторите? След подобен тежък ден като по-горе описания как успяваш да разпуснеш, отпочинеш и да се подготвиш за следващия ден?
Ами той си каза за отдушника - написва по едно творение.
Е той многократно е показвал как се разпуска, думка на екс половин шише от служебния долап, разредено с чешмяна вода и после пуска ЕВ Турция. Сигурно през предишния живот е бил руски казак, загинал при атаката на гривишкия редут.
Хаосе, опитваш да си оригинален, но не си. И за да е с факти - колко точно пъти се е случвало това с ЕВ Турция. Нали обичаш фактите.
Маска, за мен идеален начин за разпускане са социалните контакти. Обичам да се срещам с хора, да дискутираме с часове по различни теми. Идеалният релакс. Затова и еРеп се превърна в дрога за мен, влязох в играта в първите си месеци в Германия, когато повече от всичко на света имах нужда от общуване, а по-обясними причини в реала почти нямаше с кой.
Мислил ли си да организираш кампания, било то в България или Германия, където да правиш нещо като семинари пред ученици? Да им разкажеш в детайли какво се крие в лекарската професия и кой знае, някое хлапе да се надъха и то да спасява живот? Или ако има такива кампании в немско (няма да се изненадам да има) участваш ли в тях? - това пряко във връзка със социалните контакти. 🙂
Непрекъснато търся начин да работя за младите колеги в България. Това е нещо, което супер много ме зарежда. За момента, обаче повече удрям греди. Но не се отказвам и продължавам да мечтая.
Извинявай не исках да те засегна. Да кажем че поне 3 пъти (за 2 пъти съм сигурен). Разликата между тебе и Перин е че когато Пери го пуска има възможност все пак да се приеме, а когато ти го пускаше приемането му означаваше да останем без МПП-та. Иначе като знам професията ти се учудвам на предпочитанията на втория представител на хомоложния ред на алканолите пред десетките ти достъпнни наркотици.... 😉
Допускам че добрият специалист трябва да претръпне още в началото на кариерата си, иначе няма да стане добър професионалист. Не може да си доктор и да ти става лошо от кръв... все едно да си моряк и да не можеш да плуваш. По интересно ми е как спят адвокатите, които отървават престъпници и как спят съдиите, участващи в скалъпени процеси. Защото не е тайна че има много нагласени дела и няма как да не участваш в това! Иначе системата те изплюва. Може и теб да те е изплюла, не вярвам обаче да е станало поради някакви позитивни твои качества, по-скоро нещо си сгафил. Явно да се занимаваш с наказателно право трябва да ти липсват 2 неща. Морал и съвест! ;P
Точно затова система ме изплю, защото отказвах да участвам в схеми и да пускам на свобода богати негодници...
Респект
Хубаво е. Ако не си издал още нищо, може би е крайно време да помислиш по въпроса 🙂
Благодаря ти 🙂
Респект!
Браво бе! уххх...
Браво!!!
о7
изкара ми сълза
Коментара е излишен. Видно е, че в ряпата много хора не осъзнават кой стои зад даден акаунт и какво преживява в ежедневието си и какво търси в игра като тази. Един приятел казваше само "УДРИИИИ" а го натоварваше с много смисъл.
Интересно, как отначало всичко тук е само пиксели, после постепенно пикселите започват да стават хора, после съвкупността от всички тези хора-пиксели става паралелен свят (различен от РЖ) и накрая двата свята се срещат в едно 24 часово дежурство и всички пиксели изчезват. 🙂
Таблов, не спирай да пишеш.
o/
"Изгревът сякаш флиртуваше с небето. Красив миг...."...Не виждам какво може да те спре да твориш...