Гъбена скука - само за приятели

Day 5,433, 06:21 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Guba Otrovna

Денят на една Гъба, споделен само за приятели 🙂 Ако не сте - никой не ви е вързал и се самонаритайте 😛

6:00, мрачно, студено, зверски ми се спи, ама се налага да се самоизритам от леглото и рязко да се разсъня. Да го играеш домакиня било лесно и мързеливо...да, бе, да! Приготвяш закуска на фона на мрън, мрън, мамооооо, мрън, мрън. Докато се яде, приготвяш закуска за първото междучасие, за второто междучасие, за третото междучасие, за голямото междучасие и хакваш една петолевка в раницата за всеки случай, ако чавето още е гладно – спортист е, какво да го правиш. С облекчение чуваш заветното „Чао”, бързо заключваш и се разлагаш пред компа с чаша черно ароматно еспресо. Тъйййй, я да видим какво става в ряпата – едно непрочетено съобщение, 3-4 известия, 2-3 взети нощни медала... Малко музика за настроение, нареждане за някой и друг медал и ха, ще се бием с курвати – СУ-ПЕР! Вафли от евента има, бустъри също. Седмичната мисия е мината още вчера по обяд, ама карай, нека е интересно. Някак неусетно ПП точките набъбват от 48к на 80к и рязко ме заболява главата поглеждайки поизпразнения склад.

Добреее, кошът с дрехи за пране прелива (не, не е забравен, почти всеки ден е така някак магически), един праз (не онзи) ми се мотае в коридора и ме дразни, та за ужас на дребен ще умириша къщата, правейки го на селска супа със сирене (леко облагородена, разбира се, да не съм селянка я), надявайки се да се отмирише за час-два-пет. Да, ама съм обещала леща зловеща да правя, та хайде и един казан с такава метнах, и щото много си върви 😃 една тракийска салата. Пууу, много съм горда от себе си! Бегъл поглед встрани и упс, хлябът свършил. Поглеждам се – лежерно по пижама все още, косата смотана на някакъв разрошен кок, как пък да не отивам до магазина сега! Скопосна съм, както ми е тръгнало днес, та омесвам един хляб, оставям го да втасва и пак петминутка на компа – бреее, курватите пуснали всичкото бот, та хайде още малко мицел да понапускам. Попремесих хляба преди да го бутна във фурната и разсеяно облизах залепналото тесто на пръста ми. Ох, мам... му и прасе! Забравила съм да сложа сол в тестото, ама късно е либе за китка... какво пък, ще го ядат така или ще си ръсят шарена сол!

Време за заслужен душ след цялото умирисване и трудовашки усилия. Благодат! Ама такава благодат, че почти се размечтах, представяйки си, че това е вечерния душ всъщност и че скоро ще гуша възглавка. Рязко телефонно позвъняване ме изкарва от транса, колкото да установя 3 факта: първо – не, не е вечер, обед е, шматко замаена! Второ – мирише на тръгнал да попрегорява хляб. И трето, (О, Боже, О, Боже, О, Боже!!!) звъни ми куриерът, който е току пред входа, а аз ТРЯБВА да взема тази пратка! Та омотала една хавлия на главата и придържайки втора връз мен, успявам да стигна до вратата, достолепно придържайки всите хавлии на мястото им. Тъкмо вътрешно се ухилих доволно, че съм успяла с нелеката мисия и ми бе поискан ПИН кода, пратен на Вайбъра, за да мога да взема наистина тази шибана пратка. Фак, ФАК, ФАК – само това повтарях докато заднишком се измъквах за да намеря телефона с кода и беше цяло чудо, че онези хавлии останаха по местата си все пак 😃 Все пак, за мое оправдание че не съм толкова изперкала (дали?), да вметна, че Гого, куриерът на нашия район е от години на работа и в не толкова далечното минало, му се наложи да ме види разпасана, с една огромна гола цица на показ, засмукана злостно от гладно и криво бебе-кърмаче, защото отново ТРЯБВАШЕ спешно да получа пратка. Та е обръгнало момчето на странности от моя страна 😃

Междувременно хлябът, който е бял принципно, вече е с тен като на гларус от Слънчака август месец. Без сол, попрепечен, ама пък почти еко-меко-био-хендмейд!
Баси, а денят е още наполовина! Беше де...

Сега седя и се давя в една кофа с кафе, до нея проблясва шишенце с хексалгин, щото още си ме цепи главата, от спалнята се чува сподавеното „Баси тъпите задачи” от кандидат-тийна, който пак има около 40-50 задачи за домашно от 2 сборника по математика и трябва някак да изкарам до вечерта, когато ще го наритам на тренировка с всички миризливи чорапи, бутонки и потни мишници и "Стига бе браааат, ъъъъ, мамо", и ще се поглезя с ... де да знам какво, още не съм решила алкохолно или лекарствено, хаха!

Та не е лесно да не работиш. Пак се скапваш...

Я да видим какво става в ряпата – още точим курвати (или те нас), пак съм се уредила с 3-4 медала (на вафли, щото съм проста). И нещо много социална станах напоследък, чак се изненадах сама. Изненада ме и предложение за е-брак. Упс, 2 предложения от двама души, да съм по-точна! Какво им стана на тези хора?! Какво ми стана и на мен, че почти приех едното (като един типичен медалист зачитам правото на първия „ударил” и не спрял при съпротивата)... И какво им става на мъжете, че като почти кажеш Да, изведнъж се разработят и спират да се стараят?! Ама то нищо сигурно няма в този живот де! Мдаааа...

Такива ми ти работи. И никой не ви е карал да четете 👿 О, и да, че да не ме пита пак някой, очилата физиономия на аватара е моята, макар и отпреди 2-3 години и макар цайсите да са само за четене и да е малък шанса да ме види някой с тях. И пак да, наистина съм със синя коса. Щото си ме кефи, а не че съм от Левски, Челси, Ман Сити или други такива оръфляци 😆

Отивайте да побрулите малко хървати или ако са ни накацали и другите тъпк... държави 😃 Чао ви, че имам да предавам някому родителска мъдрост леко контактно в областта ниско под тила. Цици - нема браааат. Има си, но са си за лично ползване 😛


Тситси, та тситси... ей ви малко, на кило ги дават 😉