Мухата в премеждие

Day 4,706, 13:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

Снимка: static.blitz.bg

NoFly11 обичаше хляба. Даже повече от Цоца-цолата. Затова с радост замени огромната мансарда на 57/58-ми етаж в Trump Tower за малка кокетна къщичка от 19-ти век в Union Square, защото наблизо имаше пекарна.

Обичаше да е първият клиент. Ставаше в 03:00. В 03:45 вече спокойно вървеше по малката тиха уличка към "Breads bakery", която отваряше точно в 04:00.
- Добро утро, мистър Флай!
- Добро утро, мис Бейки!
Бе решил да пропусне обяснението, че не е муха. Още повече, че тя бе италианка и дъщеря на хлебаря. Ако се ядосаше, кой знае какво можеше да му сложи в обичайните прецели и кафе. Мда-а-ам, опасно нещо е ядосаната жена. Знаеше го от личен опит. За миг се пренесе в Сибир, но бързо се върна към реалността - бе стигнал крайната си точка.
==================


Снимка: cdn.vox-cdn.com

Вратата се отвори, но го посрещнаха две укоряващи очи.
NoFly11 бе леко стреснат и предпазливо опита да поздрави:
- Ммммдобро утро , мис Бейки!
- Да, за теб може и да е добро.
NoFly11 продължаваше да изглежда стреснат. Това ядоса момата. Тя каза няколко изречения на родния си език, които няма да преведа и се сопна:
- И не съм Бейки, а Панини! Заради вас - тъпите американци, си сменихме името.
- А-а-аз не съм американец...,- успяда каже NoFly11, незнайно как между пороя думи от синьорина Панини.
- ..., - тя бе изненадана на свой ред. - Така ли?!
- Ммммда!
- Откъде сте?
- От България. Тук бях посланик, но ОПГ-то ме...
- О, от Европа?, - тя даже се усмихна. Но после пак го погледна с укор. - И сте шпионин, нали?
- А.. аз съм дипломат...
- Е, да де - шпионин! Добре, добре... а защо мразите Тръмп?
- Кой? Аз да мразя Тръмп ли? Не, не го мразя. Даже напротив - аз му симпатизирам.
- Добре, добре... а как ще обясните това?
И тя му показа снимка от новинарски сайт на телефона си


Снимка: thenewsofthepeople.com

- Цели две минути шпионирахте VPOTUS.
NoFly11 съжали, че не бе й обяснил, че не е муха, но се сети, че опитите му никога не успяваха. Просто вдигна рамене и въздъхна.
- Е, поне сте поддръжник на Тръмп. Така казахте, а изглеждате почтен човек и европеец на всичкото отгоре.
NoFly11 стоеше и не смееше да гъкне, преди да се увери, че ураганът Панини е отминал.
- Елате, мистър Флай, влезте! Ще ви почерпя нещо, което сама направих. Вие сте от България. Познавах няколко българи. Харесаха ми - открити хора бяха. Елате, елате!
Тя го хвана под ръка и го сложи да седне на любимото му място - до една саксия с босилек.
- Ето пробвайте. Това правеше баба всяка неделя. Отраснах в Неапол.
- О, благодаря Ви, ми... синьорина Панини!
- Браво! - плесна с ръце девойката. - Казахте го без акцент. Брависсимо!
NoFly11 пробва. Бяха пържени филийки.
- О! И и моята баба ги правеше същите!
- Така ли?
- Да! И с мед са върхът! Или сладко от ягоди и сирене...
- Сирене ли? Какво сирене?
- Ами-и-и... прилича на-а-а... на нещо средно между моцарелла и бурата. Донякъде е като Фета.
- О! Трябва да пробвам

След 10 минути двамата седяха и пробваха филийките с какво ли не. NoFly11 откри, че и белият шоколад е добър за целта. Смееха се и разказваха кой какво е ял като дете. Както и какво е мразел, но се е налагало да яде.
Откриха толкова общи неща. Разговорът бе толкова увлекателен, че не забелязаха кога майка й се появи.
- Майко!
- Синьора Панини!
- О, ти си му казала?!
- Ами...
- Значи му имаш доверие. Добре, добре... И без акцент? Откъде сте мистър Флай? Не сте американец, нали?
- О, не! Аз ъ-ъ-ъ...
- Той е от Европа, България. Тук е дипломат.
- Аха - шпионин, значи. Добре, добре...
Без да искам, чух някои неща от детството Ви. Бихте ли споделили рецептите, моля? Може да са интересни и за местните.
- О, да, разбира се. Тъкмо ще мога да си спомня вкуса от онова време.
Майката благодари и почна да подрежда топлите прецели, а младата италианка го погледна в очите. Този път някак особено, както лъвица заек:
- Аз се казвам Франческа, а ти?
- Приятно ми е - Иван. Отговаря на тукашното Джон.
- Ивано. Хубаво име. Харесва ми.
Погледът й продължаваше да го тревожи, но нямаше сили да стане, за да избяга.
А някъде из мозъка му препускаха деца с гевречета в ръка, Франчесска им правеше забележка, колкото да покаже грижа и имаше смътно чувство, че следващата седмица ще изпие песледните си бутилки Цоца-цола, защото "това е вредно и не трябва да даваш лош пример".
========================

  

======================
Мухата в премеждие
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2724565/1/20