Батман

Day 4,669, 04:49 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

Здравейте, еБългарки и еБългари!

Вероятно мнозина се питат защо NoFly11 носи именно това име тук. Както и защо Перин му казва "Прилеп". Е, да започнем.

=====================

Снимка: Владимир Стоянов, photo-forum.net


Батман наблюдаваше нощна София през голямото панорамно стъкло на ресторант "Копитото".
- Харесва ти тук, май, а? - попита Жената-котка.
- Да, вярно е! - потвърди Батман. - Тук също имам фенове, но те първо ме поздравяват, после казват какво от моите премеждия им е харесало най-много и чак след това питат може ли да дам автограф. В САЩ направо ми навират плакати в лицето. Сякаш с нещо съм им длъжен. Спокойно ми е в България.
- На мен - също. Даже прекалено спокойно! - Батман я погледна леко притеснен. - Което не значи, че ми е неприятно.
 Батман въздъхна облекчено. Гадно е Жената-котка да е в кофти настроение. Особено, когато си наблизо и си й гадже. Батман си спомни за последния път и леко потрепери от ужас.


Беше в Париж. Тя отдавна мечтаеше да отидат в "Града на любовта".
- Никъде не ме водиш!
- Но как? Това не е вяр...
- А, така ли? Искаш да кажеш, че лъжа ли?
- М-м-мне-е-е, аз само...
- Всъщност, ти ме излъга!
- Така ли?!
- Така! Откога си ми обещал, че ще отидем в Париж? Откога?!
- Ами-и-и...
- Лъжец! Ти си един лъжец! Само едни обещания от теб! Щял да ме заведе в Париж. Ха! Защо ли, изобщо, се...
- Да тръгваме!
- Как-во?! - опули очи Жената-котка.
- Да тръгваме към Париж!
- Сега ли?
- Сега!
Не можа да каже нищо повече, защото получи цялата котешка нежност, която го бе омаяла още първия път. Казано накратко - устата му бе запушена. Не с опашка.
====================================

Докато "Писе"-то редеше куфарите си, "Миши" разглеждаше разписанията. Полетът от Ню Йорк траеше около 7 часа.
- Много са. - отбеляза Батман. - Ще пробвам новият.
В хангара му имаше експериментален самолет, който развиваше 10 Мах и можеше да обиколи Земята за малко над 2 часа. Засега. 
- О, красив е!
- Да, но не летя преди 11.
- Защо?
- Дълга история.
- Сега е 10:50, а до Париж има много часовее полет.
- Не, даже час полет няма да ни се събере.
- По-малко от час?
- Да. Като прибавим 15-те минути на летището и още толкова в "Орли", то общо ще е 38 минути.
- Само 8' ще е полетът ли?
- Да, всъщност. За около 2' ще излезем в орбита, за 4' минаваме разстоянието до Париж и за още около 2' до самото летище.
Едвам успя да завърши изречението си, когато устните й се впиха в неговите.
===================
Ако сте се разгорещили вповечко, пуснете си реклама за нещо ледено студено. Но внимавайте в нея да няма разголени момичета.
=====================


Снимка: wikimedia.org

Париж бил Градът на любовта. Но никой не уточнява чия и към кого или какво.
Жената-котка бе изгледала хиляди реклами и документални филми за френската столица, но не взе под внимание, че там живеят хора, все пак, фенове и ... фенки.
- Ако тази пак те погледне така, ще й извадя очите!
Само бързата реакция на тийнейджърката успя да да я спаси. Полицията вече се бе заела с удържането на тълпата, а Батман използва момента, дръпна гаджето си за ръката и й каза:
- Искаш ли да се оженим?
- Какво?! Да! Да! Да-а-а!
- Тогава, да се махаме.
Инспектор Мердьо ги информира, че фенове и медии ги чакат пред входа на "Орли".
- Тръгваме към Бове.
- Към... къде?
- Там има летище и за €15 сме до София. Но първо ще вземем такси. 85 км са все пак.
Шофьорът бе, разбира се, арабин. От Алжир. Опита се да ги заговори, но погледът на Писето го накара да си гледа напред и да кара с лек ужас.

Нощна София ги очарова.
=====================


Снимка: sbb.bg

- На мен също ми харесва тук. Има истински мъже, но не толкова нагли, колкото са в Латинска Америка или Арабския свят. Но не са и женчовци както в Северна Америка. - усети лекото му безпокойство. - Радвам се, че не си като тях, Миши. Ти си ми...
- О, но това са Батман и Жената-котка! - взе салфетка от масата им. - Няма да ви пусна без автографи. Хе-хе, жена ми ще умре от завист. Една снимка?
Въпросът му бе по-скоро заявление, дори заповед.
- Усмихнете се!
Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че Жената-котка само отвори уста, но не й идваха думи.
- Здравейте! Турист ли сте?
- Да, американец съм...
- Личи си...
- Ъ?
 - Имате снимка, ще получите и автографи, но след интервю. Съгласен ли сте?
- Ъ? А, да... о, да... интервю...О, май Готъм!
=================


Снимка: rezervaciq.com

Батман говореше с туриста вече половин час. Останалите посетители на ресторанта вече си бяха тръгнали, но сервитьорите си стояха спокойни. Вече седмица си спретваха луда забава след работно време, а двамата им гости се вписваха идеално с  историите и танците си.
- Харесва ли Ви България, София?
- О, да! Тук жените струват сравнително евтино.
Отнякъде се чу скърцане като от нокти в дървена маса.
- А храната?
- Какаото им не струва! Тук му казват "боуз". И никога не е горещо. Много са зле!
- Надявам се поне гледката от тук да Ви харесва?
-Хъ! Нищо особено! Гледката от апартамента ми е по-добра. На 50-ия етаж съм и...
- А знате ли, че тук има толкова силен вятър, че ви връща, ако скочите?
- ... - за първи път туристът нямаше какво да каже. Което не значеше, че млъкна. - Не вярвам! Това не може да бъ...
- Ами, тогава, гледайте!
Батман се огледа, увери се, че са сами, отвори прозореца и скочи. След секунди бе отново на стола си.
- А, сти'а, ве! Туй тря'а го проб'ам!
- Ако искате, мога да Ви снимам. Това никой го няма в Ютуб. Е... ако се страхувате или не искате лайкове, ще Ви разбера.
Щатецът алчно пресмяташе милионите лайкове и долари, които ще получи от интервюта. А можеше и инфлуенсър да стане. В ума му се редуваха "Искам да бъда богат" на Calloway и "Пари"-те на Пинк Флойд.
- Добре! Ама снимай добре! А после ще продължим интервюто.
- Да, да, разбира се.
- Готов ли си?
- Готов съм!
- Скачам.
- Добре.
- А-а-а-а-а...
===============

Батман затвори прозореца, седна на креслото си и въздъхна облекчено.
- Миши, понякога си ужасно гаден. - После го прегърна и добави. - Ама аз си те обичам такъв.



======================
Батман
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2722964/1/20