Приказка за тъжната принцеса - Мастилен лабиринт

Day 4,450, 03:12 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Имало някого едно далечно царство, наречено Русландия. То било много тъжно. Но не защото хората в него били такива, а защото в него живеела една мнооооого тъжна принцеса. Казвала се Шазлена, защото била кръстена на баба си Елена и ужасния си зъл чичо, чието име никой смътен не би искал да произнесе, защото ще го споходят 100 беди. В свободното си време тази принцеса се била записала във Виртуалния вселенски университет и сега работела върху първата си задача на тема Външна политика. Обаче днес не била никак доволна.



През девет планини в десета в далчена провинция Себерстан, тя стоеше в направения си изцяло от лед дворец, нервно стискаше една зелена ябълка и тежко въздишаше:

- Ох! Тъжно ми е!

- Защо страдате, Милейди? За Вашият съпруг ли – обади се верният й Шут, който все се опитваше да я развесели, но не успяваше

Принцесата махна ядно с ръка:

- Бе ти си по-тъп и от първия ми съпруг, лека му пръст. Не виждаш ли, че страдам от самота. Представяш ли си? Вчера новият професор в университета ме изгони, зашото му казах, че е дърт глупак и не оценява нищо от това, което правя.

- Наистина ли?

- Е...напуснах още преди да ме изгони, но той така или иначе щеше, след като му казах, че ТЪП и НЕКАДЪРЕН.

- Аз ще Ви развеселя, Милейди – ухили се Шутът - Ще Ви разкажа Виц. Вървели две блондинки и си мислели....

Принцесата, която имаше прекрасни златисти коси, но напоследък ги боядисваше в синьо, запокити ябълката по шута. Последният едва свари да се отдръпне.

- Добре! – приближи се отново той – Може би ще Ви разведри разговор за съпруга Ви?

- За кой от Всичките?

- Ами да речем за първия? Как се запознахте?

- О! Той беше много богат индустриалец. Преписа ми половината си богатство. След това взе, че умря. Толкова е романтично...

- А как умря? – полюбопитства Шутът.

Принцесата повдигна рамене:

- Яде гъби и умря.

- А вторият?

- Той беше много богат фермер. Яде гъби и умря.

- Третият?

- Също.

- Имаше ли четвърти?

Принцесата кимна:

- Много богат принц от Русландия. Затова по право аз трябва да съм следващата царица. Дори императрица.

- Какво стана с него?

- Не искаше да яде гъби. Затова се задуши с възглавниците, докато спеше. Горкият! Ама какво говоря? Горката аз, самотната! Изгонена от всякъде. Отритната тук на края на света!

Принцеста избухна в плач. Шутът се принуди да викне придворния Доктор, но тя го отпрати с крясъци „ГЛУПАК“. После на помощ бе повикан придворния Съветник, но той бе отпратен с вопъл „НЕКАДЪРНИК“. Шутът не посмя да извика придворния палач.

След около два часа принцеста сама се успокои, когато и бе съобщено, че пред портите стои храбър рицар, който е дошъл да иска ръката й. Тя избърса сълзите си и мигом продоби сексапилно излъчване, нацупвайки устни, като за селфи и заемайки предизвикателна поза.



В залата влезе рицар, целият в доспехи. Шлемът му бе украсен с гарванови пера. Лицето му не се виждаше, заради спуснатото забрало.

- Аз съм рицарят Тролололо – избоботи той – Дойдох тук да Ви предложа ръката си и половината си имот.

- Ах колко романтично – запърха с мигли принцесата - и какво включва половината Ви имот?

- Една прекрасна Бакалия. Готов съм още сега да подпишем документите за женитба и прехвърлянето на половината Бакалия.

- Много романтично. Че това е любов от пръв поглед. Вие рицарю сте толкова красив и имате толкова сексапилно, закръглено тяло. Мъррррр. – измърка еротично принцесата.

Час по-късно документите бяха подписани и Тролололо седеше на трапезата с принцесата, която му поднасяше вкусна гъбена чорбичка.

На следващия ден, докато полагаха ковчега на рицаря в земята, Шазлена отрони една сълза, която нежно избърса с кърпичката си.

- Ех, колко съм самотна. Не ни е било писано да изживеем любовта заедно – въздъхна тъжно принцесата.

После тя се обърна към шута си:

- Все още ли нямам писмо от Цар Руслан, бащата на покойния ми съпруг. Толкова искам да се оженя за него и да го нагостя с гъби.

Шутът тъжно поклати глава, а принцеста обидено се фръцна и се прибра в стаята си, за да пише трактакт върху Външната политика на света, защото тя все пак се смятала за най-умната и компетентна по тази тема.

После Всички в двореца три дни яли, пили и тъгували дружно.